Решение № 3640 от 16.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3640 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20265330100262 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Постъпила е искова молба от Й. А. Т. против „Сити Кеш“ ООД, с която се иска осъждане на ответника да му заплати парична сума в размер на ..........., недължимо платена по сключения между страните недействителен договор за потребителски кредит № ................, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.01.2026 г., до окончателното плащане на сумата, а при евентуалност – иска се осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от .............. /евровата равностойност на ..............., недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по чл. 11 от посочения договор за кредит, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 12.01.2026 г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът Й. Т. твърди, че на .............. е сключил с ответното дружество договор за кредит № ............., по силата на който са му предоставени в собственост парични средства в размер на ..........., при фиксиран лихвен процент 44,5 % годишно и ГПР 56,75 %. Съгласно чл. 5 от договора, кредитът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на съответни условия. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на това задължение, в чл. 11 от договора е уговорено, че дължи неустойка в размер на ............., която следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска. Тази неустойка съставлявала всъщност допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Понеже тя се кумулирала към погасителните вноски, водела до скрито оскъпяване на 1 кредита. По същество била добавка към възнаградителната лихва на търговеца-кредитодател, разход по кредита и следвало да се включи в ГПР.

Това не било сторено, поради което било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Потребителят платил на ответника по договора парична сума в размер на ........... т. е. освен главницата платил и ............. Изложеното водело до недействителност на договора. Всичко, платено от потребителя, освен чистата стойност на кредита, следвало да му бъде върнато от кредитната институция-ответник. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Сити Кеш“ ООД, с който се оспорва искът като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ............... при посочените от ищеца условия. Не оспорва, че неустойката не била включена като разход в ГПР по кредита. Излага обаче подробни доводи за това, че сключеният между страните договор за потребителски кредит бил действителен и не нарушавал закона, поради което намира, че има основание да задържи исковата сума. Иска се от съда да отхвърли иска. Претендират се разноски.

В откритото съдебно заседание на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК съдът е допуснал увеличение на размера на предявените при евентуалност искове: главният е увеличен от .............., а евентуалният – от ...........

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не са спорни следните обстоятелства: между страните е сключен договор за потребителски кредит № .............., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 1000 лева, при фиксиран лихвен процент 44,5 % годишно и ГПР 56,75 %, както и че между страните постигната договореност съобразно чл. 5 от договора, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство, при неизпълнението на което от ищеца е уговорено да се дължи сумата в размер на .............като неустойка; че неустойката не е била включена като разход при изчисляване на посочения в договора ГПР по кредита. Тези обстоятелства документално се установяват и от представените писмени доказателства – договор за кредит, погасителен план, разписки за извършено плащане.

От приетото по делото заключение по ССчЕ, изготвеното от вещото лице Н. И., което се кредитира като обективно и правилно, се установява, че освен чистата стойност в размер на .......... ищецът е платил на ответника още .............. по процесния договор за кредит, а само по клаузата за неустойка – ...............

По правото:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необхоД. да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., 2

ГК; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК).

С оглед горните констатации за фактите, съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на главния иск за връщане на недължимо дадено в цялост – предаването на сумата от ...........над чистата стойност (главницата) по процесния договор за кредит от ищеца на ответника се установи със заключение на вещо лице. Ответникът не съумя да докаже, че има основание да задържи получената сума. Това е така по долуизложените съображения.

Като взе предвид характеристиките на процесното съглашение и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителяткредитополучател се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в чл. 11 от договора за кредит неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение съгласно чл. 5 от същия, потребителят следва да осигури в кратък срок един от няколко лимитативно изброени варианта на обезпечение. НеобхоД. е не само това, а и предложеното обезпечение да отговаря на множество други високи изисквания. Предвид изложеното, може да се направи обоснованият извод, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед сравнително ниската стойност на отпуснатата сума – ........... От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за финансовата институция–кредитор е предвиД. и очаквано.

Правната теория и съдебната практика единодушно приемат, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл. 11 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително плащане в полза на кредитодателя. То оскъпява кредита и е следвало да се включи в ГПР. Това не е сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (54,37 %) не отговаря на действителния.

Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изложеното води до извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай кредитът се счита освободен от лихви и такси (чл. 23 от ЗПК).

Цялата горница над чистата стойност (главницата) на кредита се явява 3 недължимо платена от кредитополучателя и подлежи на връщане от ответника.

Следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба до окончателното плащане, която е поискана своевременно и съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска .

В диспозитива на решението всички суми ще се посочат в евровите им равностойности съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, тъй като след 01.02.2026 г. плащания в български лева е невъзможно да се извършват.

По разноските:

С оглед изхода от спора на Й. Т. следва да се присъдят разноските за производството в размер на 125,56 евро, включващи държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на г-н Т.. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на ....................

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ............, да заплати на Й. А. Т., ЕГН **********, сумата от ............. , недължимо платена освен чистата стойност (главницата) по договор за потребителски кредит № ............, сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.01.2026 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ............., да заплати на Й. А. Т., ЕГН **********, сумата от 125,56 евро /сто двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ........... да заплати на адв. Д. Б. С. от АК – П.............., с адрес на кантората: гр. П............., ул. „........... сумата от 200 евро /двеста евро/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно на ищеца правна помощ и съдействие .

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________ 4