Решение № 873 от 24.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000500587 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 4669 от 29 август 2023г. по гр. д. № 904/2022г.

Софийски градски съд, ГО, 27 състав е признал за установено по предявения от „Прогрес-2001“ ООД, ЕИК 112551539, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.“Тодор Пенев“ № 26, срещу А. П. С., ЕГН **********, от адрес ***, иск с правно основание чл.439 от ГПК, че „Прогрес-2001“ ООД не дължи на А. П. С. сумата от 220 771,56 лв. – остатък от главницата по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 554/2008г. по описа на Районен съд – Пазарджик, сумата от 13 224,06 лв. – остатък от договорна лихва по същия изпълнителен лист и сумата от 4 217 лв. – остатък от съдебни разноски по същия изпълнителен лист, които вземания са предмет на изпълнение по изп. д.

№ 20148820400394 на ЧСИ Г. Т., поради погасяването им по давност; осъдил А. П. С., ЕГН **********, от адрес *** да заплати на „Прогрес-2001“ ООД, ЕИК 112551539, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.“Тодор Пенев“ № 26, сумата от 15 822,76 лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78 ал. 1 от ГПК. С определение № 94/03.01.2024г. съдът е изменил решението си, като е осъдил ответницата да 1 заплати на ищеца допълнително сумата 7 884, 25 лв.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на А. П. С. срещу решението по гр. д. № 904/22г. на СГС, ГО, 27 състав. С оплаквания, че решението е неправилно, концентрирани върху нарушение на ТР № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, прието след влизане в сила на решението по частичния иск, поради което следва да се приеме, че за периода 10.01.2011г. – 10.01.2013г. теченето на давността е спряно, иска отмяна на обжалваното решение и изводимо от това искане – отхвърляне на иска.

Срещу въззивната жалба е подаден отговор от името на насрещната страна „Прогрес 2001“ ООД, с който въззивната жалба е оспорена. Поддържа се, че след като е отпаднал ефектът на прекъсването на давността с прекратяването на изпълнителното дело, след 06.12.2017г. нова давност за погасеното вече вземане не може да тече, и след като със сила на пресъдено нещо е установено, че вземането е погасено по давност, при разглеждане на иска за останалата част от вземането следва да се зачетат обективните предели на формираната СПН.

Софийски апелативен съд, в изпълнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, след служебна проверка на обжалваното решение, намира същото за валидно и допустимо.

По доводите в жалбата, насрещните на тях доводи и в приложение на императивните материалноправни норми, приложими към спора, косвено по правилността на обжалваното решение, намира следното:

Предявени са на 28.01.2022г. искове с правно основание чл. 439 ГПК .

Ищецът „Прогрес – 2001“ ООД е оспорил с правопогасяващи възражения правото на принудително изпълнение на вземания, както е уточнил с молба от 02.02.2022г.: 220 771, 56 лв. – остатък от главница, сумата от 13 224, 06 лв. – остатък от договорна лихва и сумата от 4 217 лв. – остатък от съдебни разноски, по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 554/2008г. по описа на Районен съд - Пазарджик, предмет на изпълнение по изп. д. № 20148820400394 на ЧСИ Г. Т., поради погасяване на вземанията по давност, за които е издаден изпълнителен лист от 01.04.2008г. по ч. гр. д. 554/2008г. на Районен съд Пазарджик по реда на чл. 417 ГПК в полза на В. Т. И. и Д. Т. В.

2 срещу ищеца и други лица. Сочи, че ответницата А. П. С. е цесионер на вземанията, като с молба с вх. № 77576/ 30.06.2011г. е била конституирана като единствен взискател по изпълнително дело 20118200400937 по описа на ЧСИ Т. Л.. След като подала молба за прекратяване на изп. д. № 937/2011, прекратено поради перемпция на 01.07.2013г., тя е получила обратно ИЛ, а с молба от 05.12.2017г. е поискала да бъде присъединена като взискател по висящото изп. д. 394/2014 на ЧСИ Г. Т., peг. № ***. То било допуснато с постановление на ЧСИ от 06.12.2017г., въпреки че вземането по ИЛ било вече изцяло погасено по давност. Тъй като ЧСИ постановил отказ да прекрати изпълнението по отношение на присъединената взискателка, ищецът предявил частични отрицателни установителни искове, уважени с решение № 562874 от 17.12.2018г. по гр. д. 15133/2018г. на СРС, потвърдено с въззивното решение, с което е признато за установено, че „Прогрес 2001“ ООД не дължи чрез принудително изпълнение на А. П. С. по частично предявените искове сумата от 1 000 лв. от цялата претенция (главница) от 221 771,56 лв., сумата от 500 лв. от цялата претенция (договорна лихва) от 13 724,06 лв., сумата от 500 лв. от цялата претенция (съдебни разноски) от 4 717 лв., съставляващи вземания по ИЛ по ч. гр. д. № 554/2008г. на PC- Пазарджик. След постановяването на решенията по тези искове, ЧСИ прекратил изпълнението само за сумите, за които били предявени частичните искове. Въз основа на постановените решения по частичните искове, ищецът счита, че процесните вземания са били погасени по давност на 01.07.2016г.

Ответницата А. П. С. е оспорила исковете с възражения, че по образуваното въз основа на ИЛ изпълнително дело са били извършвани изпълнителни действия, последното от които преди искането й за присъединяване по изп. д. № 394/2014г., допуснато на 05.12.2017г., от 18.03.2014г., когато е поискала извършване на нова публична продан.

Възразила е, че до 26.06.2015г. давност не е текла на основание т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсната на 05.12.2017г. Отделно е възразила и, че и по перемирано дело СИ не може да откаже изпълнение.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са основателни. След като е възпроизвел извършените по изпълнителното дело действия, съдът е обсъдил и влязлото в сила решение № 562874 от 17.12.2018г. по гр. д. 15133/2018г. на СРС. С него 3 са били уважени предявени частични отрицателни установителни искове от ищеца в настоящото производство срещу ответницата, че част от вземанията, предмет на принудително изпълнение са погасени по давност към 06.12.2017г., а действията по принудително изпълнение след 01.07.2013г. са предприети при перемирано изпълнително дело, поради което и без правно действие, за каквато част е било прекратено и изпълнителното производство, и въз основа на това решение СГС е заключил, че доколкото правна последица от влязлото в сила решение е силата на пресъдено нещо и съгласно т. 2 от ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със СПН относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право, при предявен в друг исков процес иск за защита на вземането за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, общите правопораждащи юридически факти се ползват от последиците на СПН, поради което е формирал краен извод, че не следва да обсъжда възраженията на ответницата за спиране и прекъсване на давността, а поради формираната СПН, че вземането е погасено по давност и предявените в настоящото производство искове са основателни.

Срещу приетото от първоинстанционния съд, жалбоподателката е изразила недоволство, както се посочи, освен основавайки се на нарушение на ТР № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС и в тази връзка на неприложимост на приложеното от СГС ТР, възразявайки, че правопогасяващите възражения чрез плащане, прихващане или друг начин срещу останалата част от вземането не са преклудирани и за периода 10.01.2011г. – 10.01.2013г. теченето на давността е било спряно съгласно новоприетото ТР, като на 06.12.2017г. тя е била прекъсната, а спирането и прекъсването на давността са нови обстоятелства, възникнали след влизане в сила на решението по частичните искове.

Ответникът по въззивната жалба е оспорил жалбата, като е релевирал довод, че погасителната давност започва да тече от 17.11.2005г. – датата на сключване на договора за продажба на дружествени дялове, евентуално от 28.03.2008г. – датата на издаване на ИЛ и нова давност, при отпаднал ефект на прекъсването на давността по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, след 06.12.2017г. за погасеното вземане не може да тече, а поради това, че общите 4 правопораждащи факти на отреченото със СПН вземане са едни и същи с предявеното в настоящия процес, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането, като обективните предели на СПН обхващат установяване и на въпроса, че вземането се е погасило.

Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено в чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът, предявил отрицателен установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане. В конкретния случай, с оглед повдигнатия спор, взискателката ответник следва да докаже, че определен изтекъл период от време след образуване на изпълнението е правно ирелевантен по отношение броенето на давностния срок.

За да се произнесе по основния спорен въпрос относно погасителната давност, въззивният съд взе предвид следното :

Спор по фактите във въззивното производство не е повдигнат.

Спорът е по правото. За разрешаването му съдът прилага материалния и процесуалния закон, уреждащ спорното правоотношение, както и съответните Тълкувателни решения, с които по задължителен за съда начин е дадено тълкуване на приложимия закон. Прилагайки закона и ТР, относими за разрешаване на спора, въззивният съд приема следното въз основа на приетите в първоинстнацинното производство фактически положения:

С ИЛ от 01.04.2008г., издаден по гр. д. № 554/2008г., РС – Пазарджик е осъдил Д. И. Г., П. П. С., К. С. К., и „ПРОГРЕС - 2001”, представляван от Д.

И. Г., П. П. С., К. С. К. - заедно и поотделно солидарно да заплатят на Д. Т. В. и В. Т. И. сумата от 113 390 евро, 7 017 евро - договорна лихва, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2008г. до изплащане на вземането, 12 517 разноски по делото, както и 5 лв. - ДТ за издаване на ИЛ.

По хронологията на извършените действия по изпълнителните дела, образувани въз основа на посочения ИЛ, описани в два броя удостоверения от ЧСИ, както се подчерта, няма спор между страните и те са следните:

Изп. дело № 20118200400937 по описа на ЧСИ Т. Л., продължено на 5 основание чл. 31-35 от ЗЧСИ от изп. дело № 20087500400125 по описа на ЧСИ Н. Т. рег. № *** КЧСИ, е образувано въз основа на ИЛ от 01.04.2008г., издаден по ч.гр.д.№ 554/2008г. от РС – Пазарджик. За обезпечаване на вземането на взискателя е учредена договорна ипотека на недвижими имоти, вписана в Служба по вписванията – гр. Пазарджик на 12.11.2005г., акт № 87, том 4, дв.вх.рег. № 6978/17.11.2005г. с размер на обезпеченото вземане 113 390 евро.

С молбата за образуване на изп.дело взискателят е поискал да бъде извършено пълно имуществено проучване на длъжниците и да бъдат наложени запори на трудови възнаграждения, банкови сметки и движими вещи, вкл. МПС, както и възбрана върху недвижими имоти на длъжниците, съгласно установеното имущество, като взискателят е възложил на ЧСИ и правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.

След насрочване на опис на движимо и недвижимо имущество на длъжниците, който е извършен и вписване на възбрани върху ПИ, с разпореждане на съдебния изпълнител от 08.08.2008г. е наложен запор върху МПС на длъжника К. С. К. и „Прогрес-2001“ ЕООД.

За периода 03.11.- 03.12.2008г. в сградата на РС – Пазарджик е насрочена публична продан на първите три възбранени имота, обявена за нестанала с протокол от 03.11.2008г. поради нередовна разгласа. В периода 19.12.2008г. – 19.01.2009г. в сградата на РС – Пазарджик е проведена втора публична продан на същите имоти, обявена за нестанала с протокол от 20.01.2009г., поради неявяване на купувач. В периода 15.04.-15.05.2009г. е проведена следваща публична продан на същите имоти, обявена за нестанала с протокол от 18.05.2009г., поради неявяване на купувач.