Решение № 907 от 28.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. Бургас, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120202310 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Б. Г. А., ЕГН **********, с адрес: ****, действащ чрез пълномощника си адв. Н. Н. от АК С., против Наказателно постановление № 24-0769-004309 от 26.11.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.

1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление, като се М.и за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. Н. Н. от АК – С., който поддържа жалбата и М.и за отмяна на атакуваното НП, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – Началник група към ОДМВРБургас, Сектор „Пътна полиция” се представлява от гл. юрисконсулт Р.Ж., която пледира за потвърждаване на НП по доводи, изложени в писмено становище, като правилно и законосъобразно.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /предвид връчването на обжалваното НП на жалбоподателя на 09.06.2025г. и депозирането на жалбата чрез АНО на 19.06.2025г./, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е същата е процесуално 1 допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 18.09.2025г. свидетелят Л. Т. Л. – мл. автоконтрольор към ОДМВРБургас, Сектор „Пътна полиция”, съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 100792, в който посочил, че на 18.09.2025г. около 12:06 часа в *****, управлява лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Ц 200 ЦДИ“, с рег. № *****, като не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. Свидетелят Л. квалифицирал тези факти като нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на горепосочения АУАН, на 26.11.2024г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган преценил, че с поведението си Б. Г. А. е осъществил състава на нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“. АУАН също е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице – мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ - Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

2

Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, за което е била санкциониран.

Съобразно цитираната правна норма, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2, б. "а"от ЗДвП, към категория М1 спадат моторните превозни средства за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8, какъвто безспорно е управляваният от жалбоподателя автомобил, поради което и по отношение на жалбоподателя като негов водач е било налице задължението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съгласно задължителните указания, дадени с ППВС 10/1973г. и ППВС 2/1978г. на Пленума на ВС обаче, АУАН губи доказателствената си сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата, отразени в него, подлежат на установяване с всички доказателствени средства.

За да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя е необходимо административният орган, върху когото лежи доказателствената тежест за това, да докаже пред съда по безспорен начин, с допустими от закона доказателства и доказателствени средства, че претендираното административно нарушение е извършено от соченото за нарушител лице.

В конкретния случай фактическата обстановка, описана в АУАН, е изрично оспорена, както с жалбата, така и в съдебно заседание, поради което и АУАН няма презумптивна доказателствена стойност.

В хода на съдебното производство бяха събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на общо трима свидетели – актосъставителят Л. Т. Л., другият полицейски служител, присъствал по време на проверката – И. Е. Г. и лицето, пътувало в автомобила на жалбоподателя, към момента на проверката – М.Е.Б..

От показанията и на тримата свидетели безпротиворечиво се установява, че на 18.09.2024г., докато е управлявал собствения си лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Ц 200 ЦДИ“, с рег. № *****, в ****, жалбоподателят Б. Г. А. е спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас – свидетелите Л. Л. и И. Г..

Показанията на свидетелите Л. и Г. от една страна и тези на свидетеля Б. от друга, са противоречиви обаче по отношение на факта дали към момента на движение на автомобила жалбоподателят А. като негов водач е бил с поставен обезопасителен колан, с какъвто МПС-то е било оборудвано, или не. В тази връзка свидетелите Л. и Г. сочат, че са възприели А. да управлява автомобила, т.е. в движение, без поставен колан и именно това е била причината да го спрат за проверка, а свидетелят Б. излага, че още с потеглянето на автомобила от М. жалбоподателят А. е поставил обезопасителния си колан и го е свалил едва след като е отбил и спрял автомобила, въз основа подадената му „Стоп“ 3 палка от контролните органи, съответно и е излязъл от автомобила, като за последното даже му била направена и забележка от служителите на „Пътна полиция”.

От разпита на актосъставителя Л. и другият полицейски служител, присъствал по време на проверката – Г. е видно, че никой от двамата не си спомня подробности за конкретния случай. Никой от двамата не помни подробности около извършената проверка и въобще обстоятелства, извън вписаните такива в АУАН и НП. Същите не могат да отговорят на въпросите относно цвета на управлявания от жалбоподателя автомобил, относно обстоятелствата дали в автомобила е имало друго лице и дали водачът е слязъл от автомобила. В обобщение двамата излагат, че на посочените в АУАН и НП време и място са видели жалбоподателят А. да управлява лек автомобил „Мерцедес“ със С.ска регистрация, без поставен обезопасителен колан, поради което са го спрели за проверка и свидетелят Л. е съставил но водача процесния АУАН.

От друга страна свидетелят Б. – пътуващ на предната дясна седалка в процесния автомобил твърди пред съдебния състав, че по време на движение и преди да бъде спрян от контролните органи жалбоподателят А. е бил с обзопасителен колан. Свидетелят Б. дава подробни и последователни показания за това, че малко след първия учебен ден на миналата година с жалбоподателя са били в М., тръгнали оттам и минали през едно кръгово, на което имало спряна кола от полицията, която тъкмо тръгвала и в последния момент полицаят подал „Стоп“ палка на тяхната кола – „Мерцедес Ц 200“, комби, сива на цвят. Жалбоподателят се шашардисал, защото полицаят в последния момент вдигнал палката, като отбил, махнал си колана, който си бил поставил още при тръгване от М.-а и слязъл от колата. Даже полицаят му казал: „Защо слизаш? Не трябва да слизаш от колата!“ След това полицаят обърнал Б. назад и му казал, че няма колан. В този момент свидетелят Б. се намесил и казал на полицая, че Б. е имал колан, като грешкатаму е в това, че е слязъл от колата. Полицаите предупредили свидетеля Б. да не се меси за да не го арестуват, както и казали, че за тях жалбоподателят е нямал колан и заради това ще му напишат акт, а той вече в съда да се оправя.

Съдът няма основание да се съмнява в показанията на този свидетел, тъй като, независимо от приятелските му отношения с жалбоподателя, в хода на съдебното следствие не бе установено същият да има конкретен интерес от изхода на делото.

Показанията на актосъставителя Л. и другия полицейски служител, присъствал по време на проверката – Г., както бе посочено по-горе, не съдържат данни за факти и обстоятелства, извън вписаните такива в АУАН и НП. И двамата сочат, че са били позиционирани извън служебния автомобил и са възприели жалбоподателя без колан, в момента в който автомобилът му е идвал към тях, но никой от двамата не помни дали в този автомобил е имало друго лице, независимо от установеното по делото обстоятелство, че на предната дясна седалка, т.е. откъм страната на проверяващите, е седял пасажерът в автомобила – свидетелят Б..

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че по делото не са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от водача нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

4

Последното от своя страна обуславя извода за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и е основание за неговата отмяна.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на който са представени (Договор за правна защита и съдействие от 14.07.2025г., в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 400 лева е заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на разписка за извършеното плащане).