Решение № 375 от 19.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Велико Търново, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело № 20224100100608 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо, и чл.

2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Ищцовата страна – М. А. М. - излага в исковата си молба, че на 12.11.2018 година по досъдебно производство № 194 по описа за 2018 година на РУ гр. П. Т. в ОДМВР гр. В. Т. е привлечен като обвиняем за опит за престъпление чл. 195,ал. 1, т. 4 и 5 във връзка с чл. 194 от НК: от силоз на зърнобаза на „К.“-ЕООД, гр. С., в село П. К., след предварителен сговор и чрез използване на моторно превозно средство направил опит да отнеме четири тона слънчоглед на стойност 2 260 лв., собственост на „К.“-ЕООД, гр. С., като опитът останал недовършен по независещи от дееца обстоятелства. Производството продължило три години и пет месеца. Било прекратено поради липса на доказателства за авторство и съставомерност. За времето на разследването ищецът претърпял редица вреди – заболяване от диабет, хипертония, не можел да изпълнява служебните си задължения, бил пред уволнение, изпаднал в шок, сломен бил физически и психически – чиято репарация търси по реда на настоящото производство в размер на сумата от 42 000 лв., ведно със законна лихва и разноски.

Ответната страна - Прокуратура на Република България, гр. С. – излага доводи за недоказаност на вредите, чиято репарация се търси. Отрича причинната им връзка с обвинението, ако такива вреди са налице. Заболяванията на ищеца предхождали назателното производство. Не са му налагани мерки за процесуална принуда, не е уволняван от работа, заради повдигнатото обвинение.

1

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложените по делото документи, че ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 12.11.2018 година от силоз на зърнобаза на „К.“-ЕООД, гр. С., в село П. К., след предварителен сговор и чрез използване на моторно превозно средство направил опит да отнеме четири тона слънчоглед на стойност 2 260 лв., собственост на „К.“-ЕООД, гр. С., като опитът останал недовършен по независещи от дееца обстоятелства. Наказателното производство е траяло почти три години и половина, прекратено е през април, 2022 година, поради това, че липсват достатъчно доказателства за авторство и за обективни елементи на престъпния състав постановление от 08.04.2022 година по досъдебно производство № 194 по описа за 2018 година на РУ гр. П. Т. в ОДМВР гр. В. Т., преписка № 275/ 2018 год. по описа на В. районна прокуратура.

След като е привлечен като обвиняем ищецът е ограничил с контактите си с хората. Бил е обект на присмех и одумване – показанията на свидетелите Й. Й. и К. Н..

Заболяванията, с които ищецът е диагностициран - диабет, тип 2 и хипертонична сърдечна болест, се изострят с висока вероятност от фатален изход в обстановка на стрес – неоспорената в тази й част медицинска експертиза.

Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на предявения иск. По делото е установен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо и чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – на ищеца е предявено обвинение в престъпление, спрямо което не са събрани доказателства да е негов автор, наказателното производство е продължило по-дълго от стандарта за своевременност и двата фактора – обвинение и продължителност на наказателното преследване - водят до неимуществените вреди, обект на репарация по реда на настоящото производство.

Искът е основателен в размер 30 000 лв. Сумата е справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД във връзка с параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ обезщетение, защото репарира увреда на нравствени ценности от изключително стойностен порядък. Наред със здравето – физиологично и психично, достойнството на човека е онова, което осмисля присъствието му в обществото - уважение и етично третиране от хората.

Такова уважение е мислимо само ако човек споделя и брани дадености, които моралът третира за позитивни. Така дефинирани, достойнството и честта се явяват не само найценни за човека, но и най-лесно уязвими. Да бъдеш третиран като престъпник не просто засяга честта и достойнството, а принизява човека до положение, при което губи мястото си в обществото. Посочената по-горе стойност е справедливо по смисъла на закона обезщетение, защото се доближава до ценността на засегнатите блага.

За разликата до претендираната сума претенцията е неоснователна. В тази си част търсеното надхвърля лимита на уреденото в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетение. Този лимит е справедливостта и обезщетението следва да равни на нея, а не на субективното отношение на ищеца.

2

Доводите на ответника са неоснователни. В разрез с обществената оценка, която предявяването на обвинение предизвиква в обществото, и показанията на разпитаните свидетели е тезата за недоказаност на търпените от ищеца вреди. Вредите са не само доказани по вид, но и по мащаб на въздействие. Те са обективирани на поведенческо ниво, щом ищецът е престанал да търси контакти с хората и да излиза от дома си. Промяната в делничните навици свидетелствува за дълбочината на увредата и за мащабите на причиненото страдание.

Доводите за това, че спрямо ищеца мярка за процедурна принуда неотклонение не е прилагана и че не е уволняван, не държат сметка за вида на вредите, чиято репарация се търси по реда на настоящото производство. Ищецът претендира обезщетение за унищожената от обвинението своя чест и за продължителността на незаконно наказателно преследване. Не за процедурите ограничения, които е търпял в рамките на досъдебното производство.

Неоснователен е доводът за прекомерност на търсеното обезщетение.

Виждането, че увреждането на основни нравствени ценности следва да бъде репарирано с по-малка сума говори само по себе си.

Изходът на спора и правилото на чл. 10, ал. 3 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете. От общия размер на разходите следва да се присъдят 2 221 лв. Разликата от 10 лв. до реално заплатената такса подлежи на връщане в полза на ищеца, защото вместо дължимите по Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс 10 лв., е внесъл четири процента върху исковата сума.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Осъжда Прокуратура на Република България, гр. С., да заплати на М. А. М., ЕГН:

**********, от село Р., ул. „Д. с.“ № ..., сумата от 30 000 (тридесет хиляди лева)лв., обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от предявено му обвинение за опит за престъпление по чл. 195,ал. 1, т. 4 и 5 във връзка с чл. 194 от НК: на 12.11.2018 година от силоз на зърнобаза на „К.“-ЕООД, гр. С., в село П. К., след предварителен сговор и чрез използване на моторно превозно средство направил опит да отнеме четири тона слънчоглед на стойност 2 260 лв., собственост на „К.“-ЕООД, гр. С., като опитът останал недовършен по независещи от дееца обстоятелства, като наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от ищеца, а самото производство е продължило извън срока по чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо и чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 17.08.2022 година до окончателното й 3 заплащане, както и сумата от 2 221 (две хиляди двеста двадесет и един лева) лв., разноски по делото, на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Отхвърля иска за разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 42 000 (четиридесет и две хиляди лева) лв., като неоснователен в тази му част.

Решението подлежи на обжалване пред В. апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4