Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 106 от 09.05.2022, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 501/2021
Вид
Решение № 106
Подписан
09.05.2022
В сила
03.05.2025
Състав
Евгения Георгиева Симеонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Враца, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова при участието на секретаря Христина Т. Цекова в присъствието на прокурора Цв. Й. Р. като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Гражданско дело № 20211400100501 по описа за 2021 година

М. Г. К., с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.***, е предявил против Прокуратурата на Република България следните обективно кумулативно съединени искове:

1/ Осъдителен иск за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато и поддържано неоснователно обвинение в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1 вр.чл.18, ал.2 НК, за което ищецът е оправдан от Военно-окръжен съд, гр.София с Присъда № 31/16.08.2019 г. по НОХД № 47/2019 г. и с Присъда № 9/27.05.2020 г. по НОХД № 64/2019 г. на Военно-апелативен съд, гр.София, влязла в сила на 27.05.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2020 г. до окончателното й изплащане;

2/ Осъдителен иск за сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на същото основание, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар на адв.Т. Н., от който 3 000 лв. – за първа инстанция и 3 000 лв. – за въззивна инстанция.

В исковата молба се твърди, че в началото на 2019 г. е образувано ДП № 1сл./2019 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура, гр.София за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1 вр.чл.18, ал.2 НК, по което ищецът е привлечен като обвиняем, взета му е най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” и на 04.01.2019 г. е задържан в ареста към Затвора-Плевен с Постановление № 1/03.01.2019 г. на Военно-окръжна прокуратура, гр.София. Посочва се, че на 09.04.2019 г. с Разпореждане № 16/04.04.2019 г. на ВОП-София, Военноследствен участък, гр.Плевен ищецът е освободен от ареста към Затвора и е изпратен в Затвора-Плевен със същата мярка за неотклонение в качеството на обвиняем по повдигнатото обвинение, където е престоял до 04.07.2019 г. На тази дата е приведен за лечение в Психиатрично отделение на СБАЛЛС при Затвора-Ловеч, поради направен опит за самоубийство, и това лечение е продължило до 19.08.2019 г.

В исковата молба се сочи, че срещу ищеца е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.11, пр.1 вр.чл.18, ал.2 НК, въз 1 основа на който е образувано НОХД № 47/2019 г. по описа на Военен съд-София. С Присъда № 31/16.08.2019 г. ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение, като с протоколно определение от същата дата е изменена взетата мярка за неотклонение от „Задържане под стража” в „Подписка”, която да се изпълнява в с.***. Посочва се, че К. е освободен от съдебната зала на 16.08.2019 г. и е свален от отчет от Затвора-Ловеч на 19.08.2019 г.

Твърди се, че оправдателната присъда е обжалвана от частния обвинител и протестирана от ВОП-София. Образувано е ВНОХД № 64/2019 г. по описа на Военноапелативен съд, гр.София и с Присъда № 9/27.05.2020 г. ищецът отново е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение, като е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а НК и му е наложена глоба в размер на 5 000 лв. за престъпление по чл.131, т.12, алтернатива 1-ва, пр. 3-то НК. Присъдата е влязла в сила на 27.05.2020 г.

В исковата молба се обобщава, че в резултат на неоснователното обвинение ищецът е търпял негативните последици от взетата му мярка за неотклонение „Задържане под стража” в периода от 04.01.2019 г. до 16.08.2019 г., а след това и от мярката за неотклонение „Подписка” в периода от 16.08.2019 г. до 27.05.2020 г., които са свързани с ограничаване на правата и свободата му.

Твърди се, че в близо 8-месечния период на изтърпяване на първата мярка за неотклонение са накърнени доброто име и авторитета на ищеца в обществото. Посочва се, че до този момент същият е имал безупречна репутация сред близки, приятели и роднини. Бил е *** от Военна полиция-Плевен с добри характеристични данни и добри умения за работа в екип, успешно е изпълнявал функционалните си задължения и не са му налагани наказания във връзка с работата. Наказателното преследване и задържането под стража са довели до сериозно накърняване на честта и достойнството му, като и до настоящия момент му се налага да обяснява, че не е извършил убийство.

Твърди се, че много от близките и познатите на ищеца и до днес са разколебани в доброто си отношение към него, престанали са да говорят с него и са го блокирали в социалните мрежи.

В исковата молба се посочва, че наказателното преследване и взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража” са се отразили негативно и на семейните отношения на ищеца – довели са до прекратяване на брака му с развод по негова вина с Решение № 664/10.04.2019 г. по гр.д.№ 314/2019 г. по описа на РС-Плевен и определяне на изключително стеснен режим на лични отношения със сина му, което е довело и до отчуждение и нежелание на детето да контактува с него.

Твърди се, че напрежението от водения наказателен процес и взетата най-тежка мярка за процесуална принуда сериозно се е отразило на физическото и психическо здраве на ищеца. В Затвора-Плевен е бил подлаган на системен тормоз от останалите затворници, изразяващ се в жестоки побои и сексуален тормоз. Бил е в мизерни условия, при постъпването в Затвора не са му дадени чаршафи, а само един негоден дюшек, нямало е кой да му донесе елементарни неща като дрехи и прибори. Твърди се също, че от преживения стрес, ужаса от гаврите на другите затворници и мизерните условия ищецът не е можел да спи и да се храни. Отслабнал е 15-20 килограма, а другите затворници системно са му крадяли дрехите, цигарите, тоалетните принадлежности и пр. Всичко това е довело и до опит за самоубийство чрез прерязване на вените, като след спасяването му и изпращането на лечение в Психиатрично отделение към Затвора-Ловеч му се е наложило дълго време да пие силни успокоителни лекарства.

В исковата молба се твърди, че по време на престоя си в затворите в Плевен и Ловеч ищецът е претърпял сериозни имуществени вреди, тъй като е бил лишен от всякакви средства и доходи, не е могъл да изплаща заемите си към ДСК АД, както и разходите по жилището в гр.Плевен. След освобождаването си е заминал в с.***, без каквито и да са средства и без подкрепа на близки и роднини - майка му е починала, а баща му също е заболял и впоследствие е починал, няма братя и сестри, синът му не 2 желае да го вижда и до настоящия момент, а повечето му приятели и познати странят от него и го считат за убиец и луд. Посочва се, че всичко това му е създало проблеми при намирането на работа и воденето на нормален социален живот. Въпреки че е оправдан, случаят с него е станал известен в обществото както в гр.Плевен и военните среди, така и в с.***, и хората се държат изключително резервирано и негативно към него. Ищецът твърди, че се чувства изолиран и подтиснат, че продължава да пие успокоителни, както и че в резултат на преживения стрес от наказателното преследване и повдигнатото обвинение е получил хипертония и е развил диабет.

Ищецът твърди, че е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в платен адвокатски хонорар за правна защита в наказателното производство от общо 6 000 лв., от които 3 000 лв. пред първата инстанция и 3 000 лв. пред въззивната инстанция.

Сочи, че с оглед изложеното за него е налице правен интерес от предявяване на искови претенции за присъждане на обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор при Окръжна прокуратура-Враца, в който предявените искове се оспорват по основание и размер.

Не се оспорват изложените в исковата молба обстоятелства, че на 04.01.2019 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.116, ал.1, т.6 и т.11 вр. чл.18, ал.1 НК, по което обвинение е бил предаден на съд и признат за невинен от Софийски военен съд с Присъда от 16.08.2019 г. по НОХД № 47/2019 г., както и че с Присъда от 27.05.2020 г. по ВНОХД № 64/2019 г. Военно-апелативният съд е отменил първоинстанционната присъда и вместо нея е постановил нова, с която е оправдал ищеца по първоначалното обвинение, но го е признал за виновен в извършването на деянието, за което е предаден на съда, квалифицирайки го като престъпление по чл.131, т.12 НК, като на основание чл.78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба.

Ответникът оспорва твърденията за претърпени неимуществени и имуществени вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между претендираните вреди и обвинението, предявено на ищеца във воденото срещу него наказателно производство. Счита, че неоснователно се претендира, че наказателното преследване и задържането под стража са довели до прекратяване на гражданския брак на ищеца и влошаване на отношенията с непълнолетния му син, тъй като приетите от съда в брачното дело факти сочат друга причина за разстройството на брака и за отношенията с детето. Намира, че неоснователно се претендира обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лошите условия в Затвора-Плевен, тъй като тези твърдения се отнасят до дейността на затворническата администрация по осигуряването на необходимите условия и спазването на реда в местата за лишаване от свобода. В този смисъл се изразява становище, че дори и да се докаже опита за самоубийство, същият не е в пряка причинна връзка с предприетото по отношение на ищеца наказателно преследване.

В отговора на исковата молба се развиват съображения, че по отношение основателността на претенциите следва да бъдат отчетени и фактите, при които ищецът е привлечен като обвиняем, като се вземе предвид, че в наказателното производство е безспорно установено, че на 03.01.2019 г. в гр.Плевен, в питейно заведение в центъра на града, ищецът е нанесъл с нож осем удара в тялото на съпругата си, в резултат на което тя е получила пет наранявания в гръдния кош, две прободно-порезни рани на дясната ръка и една по вътрешната повърхност на лявото бедро. Тези действия на ищеца са били известни към момента на привличането му към наказателна отговорност и са обосновали предприетото спрямо него наказателно преследване. Ето защо ответникът изразява становище, че поведението на ищеца представлява изключителна негова вина за увреждането, чието обезщетяване се претендира, поради което искът следва да бъде отхвърлен изцяло. В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване и се иска прилагане разпоредбата 3 на чл.5, ал.2 ЗОДОВПГ.

В случай, че предявеният иск за неимуществени вреди се приеме за основателен, ответникът оспорва и неговия размер, като твърди, че претенцията е силно завишена, не е съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с установените от съдебната практика критерии за справедливост, както и с обществено-икономическите условия в страната. Навеждат се доводи, че при определяне размера на обезщетението следва да се съобрази, че макар и обвинението да е било за тежко престъпление, цялото наказателно производство е приключило в рамките на разумен срок от 17 месеца.

Посочва се, че следва да бъде отчетено и обстоятелството, че е признато укоримо поведение на ищеца, изразяващо се в посегателство върху личността на неговата съпруга.

Ответникът оспорва и предявения иск за имуществени вреди, като твърди, че липсват доказателства за реалното плащане на адвокатското възнаграждение, че договореният размер не съответства на необходимата правна защита и на обема на извършените процесуални действия. Прави и възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение предвид действителната фактическа и правна сложност на делото.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е НОХД № 47/2019 г. по описа на Софийски военен съд. Допусната и изслушана е специализирана комплексна психолого-психиатрична експертиза, чието заключение и прието от съда като обективно и компетентно.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, съдът приема за установено от фактическа страна следното: