Решение № 369 от 08.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20251800500360 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436 и сл. ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

С жалба вх. № 4134/14.03.2025 г. по описа на ЧСИ – М. С., рег. № 928, длъжникът по изпълнително дело № 20219280400567 З. С. З. е обжалвал действия на ЧСИ М. С., изразяващи се в налагане на запор върху получаваната от длъжника лична пенсия, с твърдения, че доходите му са несеквестируеми.

Твърди се, че пенсията която получава е в размер на 664,66 лв., т.е. в размер по-нисък от минималната работна заплата и не подлежи на запор. По същество моли да бъдат отменени действията на ЧСИ М. С., изразяващи се в налагане на запор върху несеквестируем доход.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви по обжалваното действие.

Взискателя „Банка ДСК“ АД не е подал възражение срещу жалбата.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:

Жалбата е допустима – същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от длъжник по изпълнителното дело и против действията на съдебния изпълнител, обективирани в изпращане на запорно съобщение и налагане на запор върху доходите на длъжника, които са несеквестируеми. Твърденията на жалбоподателя, че е налице насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество, обуславят правото му на жалба, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

1

Изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ Лазаров на основание изпълнителен лист от 26.08.2021 г. по гр.д. № 330/2021 г. по описа на РС – Етрополе, съгласно който З. С. З. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД сумите 48 987 лв., представляваща главница по договор за кредит от 03.04.2019 г., ведно със законната лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на вземането, разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв., договорна лихва за периода от 27.07.2020 г. до 17.12.2020 г. в размер на 1 021,04 лв., наказателна лихва от 27.08.2020 г. до 17.12.2020 г. в размер на 28,28 лв., обезщетение за забава от 18.12.2020 г. до 25.08.2021 г. в размер на 3 238,58 лв., държавна такса в размер на 1 067,90 лв. и юрисконскултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Видно от запорно съобщение до НОИ – София област от 17.02.2025 г.

(стр. 111), частния съдебен изпълнител е наложил запор върху получаваната от длъжника З. С. З. пенсия до погасяване на задължението към взискателя, като изрично е посочил, че удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК. Посочено е още, че към момента на налагането на запора длъжникът е работил на трудов договор с възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, а при определяне на несеквестируемия минимум по чл. 446 ГПК се взема предвид общото възнаграждение, което длъжникът получава от пенсия и от работна заплата.

Съгласно справка от НОИ – Софийска област, длъжникът З. С. З. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 667,66 лева със срок до 01.05.2025 г., а видно от представената с жалбата Заповед № 049/10.03.2025 г. трудовото правоотношение на длъжника с „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е прекратено, считано от 10.03.2023 г.

Разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК допуска насочването на изпълнение върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, т. е. наложеният върху нея запор обхваща само секвестируемата част и може да бъде изпълняван само по отношение на нея.

Съгласно мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. В разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК, са посочени размерите на сумите, които могат да бъдат удържани ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата. Текстово нормата показва, че запор е допустим само върху вземания с размер надхвърлящ размера на минималната работна заплата. В ал. 3 и 4 са посочени изключения от това правило, касаещи вземания за издръжка и стипендии, каквото не е процесното вземане.

Видно от посочената по-горе справка от НОИ размерът на получаваната от длъжника пенсия е по-нисък (малък) от размера на приложимата в страната 2 минимална работна заплата – 1077 лв., следователно сам по себе си няма секвестируема част, но предвид представената от самия жалбоподател Заповед № 049 за прекратяване на трудовия му договор, считано от 10.03.2025 г. и наличната по делото справка от НАП за актуалното състояние на трудовите договори към 06.02.2025 г., от които се установява, че жалбоподателят към датата на налагане на запора – 17.02.2025 г., е работил по трудово правоотношение с „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и е получавал трудово възнаграждение в размер на 650 лв., с прибавянето на което към пенсията на длъжника се получава доход в по-голям размер от минимална работна заплата за страната.

Следвателно ЧСИ не е насочил изпълнение върху несеквестируемо имущество на длъжника, защото не е наложил запор върху трудовото му възнаграждение, което е в размер по-малък от минималната работна заплата и върху обезщетението за временна нетрудоспособност, а обратно, изрично е посочил, че върху тях не се налага запор, тъй като в запорните съобщения е посочил удръжките да се правят при спазване разпоредбите на чл. 446 ГПК и е изписал текста на посочените нормативни разпоредби. т. е. чрез текста на запорните съобщения ЧСИ изрично е уведомила третите лица, че запорът не се налага върху несеквестируем доход на длъжника, представляващ трудово възнаграждение под размера на минималната работна заплата и обезщетение със социален характер.

Настоящият съдебен състав обаче е длъжен да вземе предвид и новонастъпилите обстоятелства след насочване на изпълнението върху имуществото на длъжника, а такива както вече беше посочено по-горе са прекратеното трудово правоотношение на длъжника и изтичането на срока на получавана от същия пенсия, поради които действията на ЧСИ – М. С., рег. № 928 по изпълнително дело № 20219280400567, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху доходите на длъжника З. С. З., чрез запор на месечната му лична пенсия, която е в размер под минималната работна заплата, макар законосъобразни към момента на извършването им следва да бъдат отменени.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ – М. С., изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение по изпълнителното дело върху доходите на 3 длъжника З. С. З. с ЕГН ********** от месечна пенсия, която е в размер под минималната работна заплата за страната, чрез налагане на запор върху пенсията на длъжника З. С. З. с ЕГН **********.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4