Решение № 1730 от 17.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1730 гр. Пловдив, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330107819 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба, депозирана от „Радиокомпания Си.Джей“ ООД , с ЕИК: 131117650 против „Стойчев и Синове“ ООД, с ЕИК: 115173297, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 73, ал. 2 от Закон за радиото и телевизията и чл. 92 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че „Стойчев и Синове“ ООД с ЕИК: 115173297 дължи на „Радиокомпания Си.Джей“ ООД с ЕИК: 131117650 сумата от 1067, 22 лева

- главница, ведно със законната лихва върху главницата, за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 649, 82 лева – неустойка за забава за периода от *г. по сключен между страните неформален договор за излъчване на търговски съобщения по смисъла на чл. 73, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № *г. по ч.гр.д. № *г. по описа на ПРС, X- ти гр. състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника са налице неуредени търговски взаимоотношения, произтичащи от сключен неформален договор за излъчване на търговски съобщения по смисъла на чл. 73, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията. По силата на този договор ишецът „Радиокомпания 1

Си.Джей“ ООД предоставя ефирно време за излъчване на търговски съобщения на ответника „Стойчев и Синове“ ООД по радиопрограми, собственост на ищеца(в случая, радио „Енджой“ и радио „Зи Рок"), срещу уговорено възнаграждение.

Ищецът излага, че е изпълнил задълженията си за излъчване на търговските съобщения по съответните радиопрограми. Позициите за излъчване на рекламните съобщения в програмата на радиото са планирани между страните в изготвени за целта медийни планове. В тях са посочени конкретно позициите (дата, час и цена) за всяко отделно излъчване в ефира.

За излъчените търговски съобщения, Радиото изготвя месечни справки на база потвърдените остойностени схеми за излъчване и издава сертификат.

Сертификатите за излъчване на реклама, съдържат информация за радиопрограмата, в която е излъчено търговското съобщение, възложителят, кампанията, начало/край на излъчването, както и дата/час на спота (излъчването на рекламния клип). Сертификатите се издават на името на клиента, в полза на който е излъчено търговското съобщение.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение и не е заплатил дължимото възнаграждение съгласно издадените от радиото фактури. Излага, че към настоящия момент „СТОЙЧЕВ И СИНОВЕ“ ООД дължи на „РАДИОКОМПАНИЯ СИ.ДЖЕЙ“ ООД сумата от 1 067,22 лева лв., представляваща главница, формирана от сбора на неплатените суми по две фактури: Фактура № * г. на стойност 1 277,70 лв.

(като се има предвид частично погасяване в размер на 300,00 лв.) и Фактура № * г. на стойност 89,52 лв.

Според ищеца, горепосочените задължения по издадените фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно договореното между страните, плащането на дължимото от „СТОЙЧЕВ И СИНОВЕ“ ООД възнаграждение следва да бъде осъществено в 30 - дневен срок от датата на издаването на фактурата за него.

Поради неплащане в срок на задълженията по фактурите, „СТОЙЧЕВ И СИНОВЕ“ ООД дължи на „РАДИОКОМПАНИЯ СИ.ДЖЕЙ“ ООД и неустойка за забава в общ размер на 649,82 лв. В случай на неспазване на сроковете за плащане, Клиентът дължи на Радиото неустойка, в размер на 1/360 част от основния годишен лихвен процент на БНБ за периода, увеличен с 20 (двадесет) пункта за всеки ден забава, считано след 30-тия ден от датата на издаване на фактура от страна на Радиото. Неустойката за забавено плащане е уговорена в чл. 33, ал, (2) от приложимите Общи условия.

Доверителят ми претендира неустойка за период от 3 години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно от 18.04.2019 г. до 18.04.2022 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника „Стойчев и Синове“ ООД, с който се поддържа становище за неоснователност на предявените искове.

Ответникът излага, че по делото не е представен договор за излъчване на търговски съобщения , като не се и твърди да има такъв подписан между 2 страните. Съгласно чл. 78 от Закона за радиото и телевизията, писмената форма за сключване на договор за разпространение на търговски съобщения е изискване за действителност на сделката. В този случай разпоредбата на чл.

298, ал.2 ТЗ предвижда когато за сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й предадени при сключването, за което обстоятелство по делото няма твърдения и доказателства.

Оспорват се изложените в исковата молба обстоятелства за количеството, стойността на твърдените за излъчени в радио канали на ищеца търговски съобщения на ответника (реклами) и тяхната стойност. Оспорват се и твърденията на ищеца, базирани единствено и само на имейл кореспонденция за възложени реклами , каква е тяхната стойност, както и дали са излъчени рекламните съобщения.

Ответникът излага, че липсват доказателства какви реклами са възлагани на ищеца, колко пъти, каква е тяхната стойност и съгласило ли се е ответното дружество с предложените от ищеца условия. Липсват и доказателства за изпълнение на съответно задължение за излъчване на реклама. Оспорва и искането за присъждане на неустойка.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Представени са Общи условия за излъчване на търговски съобщения в радиоуслуги в програмите на bTV Radio Group.

От водена между страните електронна кореспонденция се установява, че страните са уговаряли излъчването на търговски съобщения на ответника по радиопрограми, собственост на ищеца срещу определено възнаграждение.

През месец април 2017 г. е изпратен имейл до ответника във връзка със забавени пращания. Представени са процесните фактури, както и сертификати за излъчване на реклама и медийни планове.

От заключението на * по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза /л. 43-45/, което съдът кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено, като същото е и неоспорено от страните, се установява, че по счетоводни данни на ищеца „Радиокомпания Си.Джей” ООД процесните Фактура № * г. и Фактура № * са осчетоводени като вземане от клиент по дебита на счетоводна сметка 411 - Клиенти. По счетоводни данни на ответника „Стойчев и синове“ ООД процесните Фактура № * г. и Фактура № * г. са осчетоводени като задължение към доставчик по кредита на счетоводна сметка 401 - Доставчици. В счетоводството на ищеца „Радиокомпания Си.Джей” ООД е отразено едно плащане на 17.05.2017 г. в размер на 300,00 лв. Плащането е отразено като частично погасяване на вземането по фактура № *г

Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл.

422 ГПК за заплащане на възнаграждения и мораторни неустойки по сключен между страните неформален договор за излъчване и запис на търговски съобщения по чл. 73, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията и чл. 92, ал. 1 3 от Закона за задълженията и договорите.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена ищецът е следвало да докаже, че между него и ответника са били налице валидни облигационни отношения с параметрите на неформални договори за излъчване и запис на търговски съобщения; изпълнението си по договорите, а именно реално да предостави услугите в съответствие с ОУ на радиото и разпоредбите на ЗРТ; основанието и размера на претендираните възнаграждения, изпадането на ответника в забава; основанието и размера на претендираните неустойки за забава. В тежест на ответника е било да докаже (в случай, че ищецът докаже фактите, за които носи доказателствена тежест), че е заплатил дължимите възнаграждения за предоставените услуги, както и претендираните неустойки за забава; или че е погасил задълженията по друг начин (включително чрез изтичането на давностен срок).

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че страните са били в трайни търговски отношения във връзка с излъчването на търговски съобщения, като ищецът е доставчик, а ответникът клиент. Ищецът сам е посочил, че няма сключени писмени договори с ответника във връзка с изпълнението на тези услуги.

В разпоредбата на чл. 78 от Закона за радиото и телевизията е предвидено, че доставчиците на медийни услуги уреждат включването на търговски съобщения в медийните услуги с писмени договори.

Представените от ищеца Общия условия също се прилагат по отношение на клиентите, които удостоверяват съгласието си с тях с "подписа си под индивидуален писмен договор, който сключват с РАДИОТО или с възлагането за излъчване на търговски съобщения в някоя от радиопрограмите на bTV Radio Group". Доколкото се касае за облигационни отношения между търговци то приложение намират разпоредбите за търговските сделки (чл. 286 и сл. ТЗ), като следва да се съобрази, че доколкото в чл. 78 ЗРТ е предвидена писмена форма за тези договори, то следва да се приеме, че това е формата за действителност на сделката по закон. Приложение в случая намират разпоредбите на чл. 293 ТЗ по отношение на действителността на тези сделки.

Съгласно разпоредбите на чл. 293 ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закон или от страните форма. Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението и може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. При изявленията, направени по телефакс или телекс, писмената форма се смята за спазена, ако от книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати, е изключено неточно възпроизвеждане на изявлението. Когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката.

4

В настоящия случай по делото не бяха представени доказателства, че между страните са подписвани писмени договори, нито за процесния период, нито изобщо. Изявлението по сключването би било нищожно, ако не е отправено в установената по закон форма. Ако от ответника е възложено излъчване на процесните търговски съобщения в писмен вид или по имейл, то това възлагане би било надлежно, доколкото писмената форма се смята за спазена. В случай, че това не е сторено, а възлагането е било само устно, то ответникът не може да се позовава на нищожността на изявлението, и съответно сделката, само ако от поведението му може да се заключи, че не е оспорвал действителността на изявлението.

Видно от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че ответникът е оспорвал, че такъв договор е сключен, възлагането и изпълнението по него, доколкото част от процесните фактури не са били осчетоводени и не са постъпвали плащания по тях. По делото не се събраха доказателства, че е бил сключен такъв устен договор с посочените от ищеца параметри, че е възложено изготвянето на медийните планове и излъчването на съответните реклами. От представената от ищеца кореспонденция не може да се направи такъв извод. Кореспонденцията не съдържа волеизявления от ответника за каквото и да е възлагане за процесния период.

Следва да се съобразят още и разпоредбите в изготвените от ищеца Общи условия, в които освен, че е предвидено сключването на такъв индивидуален писмен договор или да е налице възлагане, е предвидено още, че възлагането не е устно, а се извършва чрез електронна поща (чл. 9. ал. 1 ОУ), необходимо е деклариране на съгласие с ОУ (чл. 9, ал. 2), излъчването се извършва по предварително одобрен от страните медиен план изпратен по електронна поща (чл. 11, ал. 1 и 2), която е посочена за кореспонденция (чл.