Решение № 192 от 15.08.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Ловеч, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500478 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.17,ал.5 от ЗЗДН.

С Решение № 150/18.06.2025г.,пост.по гр.д.№321/2025г., РС-Тетевен е уважил молбата на Р. Ц. А. с ЕГН ********** от с.****.,като е издал на основание чл. 15 ЗЗДН заповед за защита в нейна полза, за извършен акт на домашно насилие от П. Ц. А. с ЕГН ********** от с.с.,в периода 26.02.2025г.-20.03.2025г., като е наложил с мерки за защита от домашно насилие по чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН,а именно задължаване на П. Ц. А. да се въздържа от актове на домашно насилие по отношение на Р. Ц. А. от с.с.-негова сестра. П. Ц. А. е предупреден на основание чл.21,ал.4 от ЗЗДН,че при неизпълнение на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на Прокуратурата. Без уважение е оставена молбата на Р. Ц. А. за налагане на мерки за защита по чл.5,ал.1,т.2,3 и 4 от ЗЗДН,срещу брат й - П. Ц. А..Последният е осъден да заплати на Р. Ц. А. сумата от 1050лв., представляваща сторени разноски в производството, както и да заплати на РС-Тетевен държавна такса в размер на 25лв.

Постъпила е въззивна жалба от П. Ц. А. от с.****, чрез пълномощника му адв.С.С.ЛАК. Счита решението за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения,поради което моли да се отмени.

Твърди, че в обжалваното решение има различие между изложеното в мотивите и в диспозитива.Съдът в мотивите е посочил,че „..не приема за установено по делото,че по отношение на молителката е извършен акт на психическо домашно насилие в периода от 26.02.2025г.-20.03.2025г.“, което счита за истина, но в диспозитива е посочил именно този период като основание за издаване на заповедта за защита. Затова твърди,че волята на съда е неясна.

По делото липсват доказателства, от които да се приеме за установено,че в този период П. А. е извършил каквито и да е действия,които да могат да се квалифицират като акт на психично 1 насилие.Счита,че съдът е нарушил правото на защита на ответника,като не е допуснал по искане на пълномощника му, молителката да уточни твърденията си за упражнено спрямо нея насилие-на кои дати,с кои действия,поради което не е могъл да организира защитата си.Съдът е нарушил и принципа за равнопоставеност между страните, задължавайки само А. да сочи факти и обстоятелства за поведението му през процесния период,като в същото време допускал молителят да коментира и преповтаря вече заявени твърдения,да сочи събития извън периода.Твърди,че съдът е отказал да събере поискани от него доказателства ,с което е нарушил правото му на защита.

В мотивите на решението не става ясно защо се кредитират показанията на свидетелите на молителя,след като са представени снимки,които опровергават споделеното от тях. Повтаря твърденията за налични дърва под прозореца й,че банята не е заключвана и е ползвана от нея,че няма нужда от придружител след като ходи на екскурзии. Пълномощникът гарантира,че показанията на водените от ответника свидетели са достоверни. Не са анализирани сведенията от системата на телефон 112,от които става ясно,че именно ответникът се е обадил ,притеснен от отсъствието на сестра си,с молба да бъде открита.Сочи,че действителната причина за влошените отношения между страните-брат и сестра са споделените имотни спорове. Вместо да ги разрешат се инициират производства по ЗЗДН.

Пълномощникът заявява,че в първото съдебно заседание ще представи писмени доказателства и ще направи искания за събиране на такива,неуважени от първата инстанция.Моли да се отмени обжалваното решение.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Р. Ц. А.,в който излага,че обжалваното решение на РС-Тетевен е правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил всички доказателства и ги е анализирал в мотивите. Смята,че по категоричен начин е доказано,че е била ограничена да ползва общата баня,тоалетна и други.Заявява,че сега ползва само стаята,в която живее.Твърди,че дори и след постановяване на решението отново е лишена от тези помещения,дори на тоалетната са поставили халки и ги заключват. Сочи,че насочените спрямо нея действия ще се засилят още повече,тъй като вече е предписала своята идеална част от наследственото жилище, на племенницата й.Така последната става съсобственица с баща си,който ги изгонил с майка им и живеят по квартири.Смята,че целта на брат й да се осигури собствеността върху целия имот и да я елиминира като съсобственик. Сочи,че върху прехвърлената на племенницата й част е запазила правото на ползване.

Моли да се потвърди обжалваното решение на РС-Тетевен.

В съдебно заседание страните се явяват лично и с пълномощниците им и поддържат заявените позиции. Пълномощникът на въззивника представя писмени бележки.

От приложените по гр.д.№321/2025г.по описа на РС-Тетевен доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема за установено следното По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК, като прие,че е налице. Жалбата е подадена в срока по чл.17,ал.1 от ЗЗДН и е допустима. Своевременно е постъпил и отговорът.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност на атакуваното съдебно решение. Съдебното решение е допустимо. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакувания съдебен акт.

По същество.

Страните Р. Ц.А. и П. Ц.А. са брат и сестра. С.Ц.К. е техен баща.Не се спори,че живеят в един дом в с.****аст,на ул.“****7,като А. и баща й обитават първия етаж-всеки от тях има своя стая,а отв.А. със семейството му-свидетелите Л. А.(съпруга) и Р. Ц.(син) живеят на втория етаж.

Страните имат обща маза в къщата,а санитарните помещения-конкретно банята, се намира в пристройка на двора.

Р. А. е освидетелствана с призната 93% трайно намалена работоспособност, с чужда помощ, тъй като страда от заболявания,водещата диагноза е епилепсия. Не се спори,че до края на 2024г. съпругата на ответника била неин личен асистент.

2

Ответникът П. А. работи като шофьор на тежкотоварен камион. Със Заповед № 30/26.02.2025г. е прекратено трудовото му правоотношение,считано от 26.02.2025 година.

Р. А. е сезирала съда с Декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН,в която твърди,че брат й е упражнил спрямо нея актове на домашно насилие през периода 21.02-19.03.2025г.,изразяващи се в „..системно му обижда и заплашва,че ще си вземе покъщнината….когато температурите бяха минусови ..А. свали радиатора от стаята,в която спя и ме изгони.Няколко часа стоях на студено,а след това при братовчед ми..където прекарах нощта, а след това и една седмица… отряза кабела на пералнята и си взе телевизора,който ми беше подарил..На 19.03.2025г.изхвърли тоалетните ми принадлежности..след което заключи банята и тоалетната и започна да ме обижда с вулгарни думи и това,че съм „шизофреничка“.Не ме допуска до кухнята и останалите стаи в къщата,освен в моята,като на 18.03.2025г.без мое знание баща ми Ц.А.К. е дарил къщата и всички останали имоти на брат ми.В момента се храня и нощувам единствено в моята стая…“.

Ответникът отрича да е извършвал описаните действия,твърди,че не е ограничавал сестра си да ползва помещенията в жилището, не е заключвал банята и не я е гонил. Обяснява, че радиаторът е свален по нейно искане, тъй като не работел. След демонтирането сестра му се е отоплявала на осигурена печка на дърва и на такава на ток.

От изявленията на страните става ясно,че между тях има неразрешени спорове за имоти-наследствени, съсобствени с баща им. Ответникът твърди,че до влошаване в отношенията им се е стигнало след като баща им прехвърлил на него жилищната сграда,в която живеят,което А. не одобрявала. А. не сочи такава причина за напрежението в отношенията с брат й,но заяви пред въззивния състав,че не си говорят с брат си-„..с него не мога да се разбера,той не става..“.

За обосноваване на тезите си страните са ангажирали показания на свидетели,които са част от близкия им роднински кръг и са участници в създадените конфликтни ситуации.

Доведените от Р. А. са св. М.Р.Ш.,който им е братовчед.Свидетелят потвърждава,че Р. дошла в дома му на 02.01.2025г. и се оплакала,че ответникът й е взел телефона.Свидетелят се свързал с А. и му обяснил,че сестра му е в дома му. Малко след това пристигнал ответникът и съпругата му(св.Л. А.),като само последната влязла вътре.А. стоял отвън в колата. Започнал спор между Р. и Л.,карали се 1 час и не го послушали да се разберат с добро.Ответникът и съпругата му напуснали жилището на свидетеля,а Р. останала.След това дошла и св.Ц. Ц. (дъщеря на П. А.), донесла телефон на леля си и я прибрала.Свидетелят сочи,че Р. е пребивавала в дома му и през периода 26.02.-04.03.2025г.Като причина му обяснила,че брат й е свалил радиатора на парното в нейната стая и й е студено.Предложил й да остане при него и знаел,че племенницата й ще й купи печка за отопление. А. му се оплакала, че брат й не й разрешава да ползва общите помещениякухня,баня и тоалетна. Казала му,че има дърва за една вечер,а температурите били минусови.

Оплакала се,че баща й забранил да влиза в кухнята да ползва топла вода Затова може да мие само на външната чешма със студена вода, да ползва външна тоалетна. Два пъти молителката ходила в дома на свидетеля Ш.,за да се изкъпе и изпере. Знае,че е постъпвала в болницата в гр.Ловеч,тъй като се разболяла от пневмония.

Свидетелят М. М.М. живее с дъщерята на отв.П. А.. Потвърждава историята с отнемане на телефона на Р. от брат й.Те с приятелката му й купили нов,също и готварска печка,електрическа кана,телевизор, защото била оставена да мие отвън в студеното на външна чешма. Знае,че Р. е стояла известно време и при свидетеля М. Ш..Носила е дрехи за пране и в тяхното жилище.

Свидетелят Ц. П.Ц. е дъщеря на отв.П. А. и не живее в спорното жилище.Потвърждава,че на 01.01.2025г.,от телефона на братовчед й-св.М. Ш., й позвъняла леля й,като се оплакала,че баща й е взел телефона й.Свидетелят дошла в селото и предоставила своя телефонен апарат.Свидетелят знае,че в определени периоди през пролетта А. е стояла в дома на свидетеля Ш.-спяла там докато дойде отоплителната печка,която й поръчала.Леля й споделила,че пере навън и със студена вода,че не може да ползва банята,защото баща й я заключва. Свидетелят изразява недоволство от факта че баща й изисквал от леля й да работи,въпреки,че последната е пенсионер.Споделя,че това е причината и тя да напусне дома им-„..именно затова се отървах от тях..“.

От ответника са ангажирани свидетели-бащата на страните св.Ц.А.К.,който твърди,че 3 единствено синът му се грижи за него и на него разчита. Отрича да са създавани пречки на дъщеря му да ползва кухнята ,банята, тоалетната. Обяснява,че е обезпечена с всичко- „..Печката й е печка,кревата й е креват, телевизора й е телевизор,даже маса съм й дал да гледа телевизия…“.

Въпреки това „..На 55 години тя не прави нищо и се чуди какво да направи..тя си няма работа..“.

Свидетелят е категоричен,че ще прехвърли имотите на сина си,защото „..той ще ме гледа,разбираш ли.Аз съм болен и той ще ме гледа сина ми..Колкото имоти имам при мене,аз съм съгласен съм да го подпиша на сина ми…“.

Свидетелят Л. А.А. е съпруга на ответника и потвърждава за отказа на Р. да й бъде асистент от началото на годината.Това била причината двете да се скарат.Мъжът й обяснил,че сестра му го извикала да й свали радиатора,защото не работел добре-„..половината топъл,половината студен..“.Знае,че в стаята й има печка на дърва,а дървата са наредени под прозореца й.Свидетелят обяснява,че Р. никога не е спирана да ползва помещенията в къщата, също и фризери, хладилника, мазата, имала достъп до всичко. Отрича да са заключвали банята.Знае,че баща й й е казал да не влиза в неговата стая,това станало след скандала между тях двете.Р. е дала пари за пелети-тези,които са й изплатени от социалните помощи,не е давала пари за дърва.