Решение № 1012 от 22.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100503968 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20073146 от 04.01.2023 г. по гр. д. № 52640/2019 г. на Софийски районен съд е признато за установено, че „С.” ЕООД дължи на ЧСИ Н. И. К., рег. №789 при КЧСИ, сумата 3354 лева, представляваща незаплатени такси и разноски по 18 бр. изпълнителни дела на ЧСИ Н. К., обективирани в 18 бр. фактури, както следва: по изп. дело № 20167890400005 – 192 лв., отразени във фактура № 0000002316/20.02.2018 г.; по изп. дело № 20157890400170 – 186 лв., отразени във фактура № 0000002328/20.02.2018 г.; по изп. дело № 20157890400164 – 252 лв., отразени във фактура № 0000002319/20.02.2018 г.; по изп. дело № 20167890400009 – 126 лева, отразени във фактура № 0000002313/20.02.2018 г.; по изп. дело № 20167890400226 – 42 лева, отразени във фактура № 0000002318/20.02.2018 г.; по изп. дело № 20157890400200 – 354 лева, отразени във фактура № 0000002326/20.02.2018 г.; по изп. дело № 20157890400171 – 36 лева, отразени във фактура № 0000002324/20.02.2018 г.; по изп. дело № 20157890400141 – 156 лева, отразени във фактура № **********/20.02.2018 г.; по изп. дело № 20157890400165 – 330 лева, отразени във фактура № 0000002330/20.02.2018 г.; по изп. дело № 20157890400175 – 228 лева, отразени във фактура № 0000002325/20.02.2018 г.; по изп. дело № 20167890400012 – 186 лева, отразени във фактура № 0000002320/20.02.2018 г.; по изп. дело № 20167890400225 – 180 лева, отразени във фактура № 0000002323/20.02.2018 г.; по изп. дело № 20157890400191 – 192 лева, отразени 1 във фактура № 0000002315/20.02.2018 г.; по изп. дело № 20167890400011 – 162 лева, отразени във фактура № **********/20.02.2018 г.; по изп. дело № 20157890400142 – 186 лева, отразени във фактура № 0000002314/20.02.2018 г.; по изп. дело № 20167890400269 – 222 лева, отразени във фактура № 0000002327/20.02.2018 г.; по изп. дело № 20157890400174 – 96 лева, отразени във фактура № 0000002329/20.02.2018 г. и по изп. дело № 20167890400224 – 228 лева, отразени във фактура № 0000002321/20.02.2018 г.

С решението са отхвърлени предявените от ЧСИ Н. К. искове за признаване за установено, че „С.” ЕООД дължи сумата 398,12 лева, представляваща разходи за държавни такси, пощенски и куриерски услуги по 16 бр. изпълнителни дела на ЧСИ Н. К. с рег. № 789 на КСЧИ, а именно: по изп. дело № 20157890400164 – 57,95 лева; по изп. дело № 20157890400170 – 15,35 лева; по изп. дело № 20157890400191 – 55,15 лева; по изп. дело № 20167890400011 – 11,10 лева; по изп. дело № 20157890400011 – 11,10 лева; по изп. дело № 20157890400142 – 96,50 лева; по изп. дело № 20167890400009 – 5,55 лева; по изп. дело № 20167890400226 - 5,35 лева; по изп. дело № 20157890400200 – 27,40 лева; по изп. дело№ 20167890400200 – 27,40 лева; по изп. дело № 20167890400269 – 11,10 лева; по изп. дело № 20157890400224 – 3,70 лева; по изп. дело № 20157890400174 – 14,10 лева; по изп. дело № 20157890400175 – 1,85 лева; по изп. дело № 20167890400012- 15,63 лева; по изп. дело № 20157890400171 – 8,85 лева; по изп. дело № 20157890400141 – 22,99 лева, и по изп. дело № 20157890400165 – 46,45 лева.

Всяка от страните е осъдена да заплати на другата разноските съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответника „С.” ЕООД в частта, с която са уважени исковете за сумата 3354 лева, представляваща неплатени такси и разноски по 18 бр. изпълнителни дела. На първо място в жалбата се излага възражение срещу извода на районния съд, че разпоредбата на чл. 18 от ЗЧСИ дава правото на ЧСИ да пристъпи към изпълнение по свой почин. Поддържа се, че при подобно тълкуване, при възлагане на правата по този законов текст съдебният изпълнител би бил взискател, представител на взискателя и блюстител за законосъобразното протичане на изпълнителното производство.

На следващо място се излага довод, че обжалваното решение е постановено свръхпетитум, тъй като претенцията на ищеца била за такси по 16 бр. изпълнителни дела, а съдът се е произнесъл за 18 бр. изпълнителни дела. Излага се и възражение, че процесните фактури са издадени в нарушение на чл. 80 от ЗЧСИ – съдебният изпълнител авансово таксите за извършване на изпълнителните действия, както и че не е издал сметка по чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ, екземпляр от която да е бил връчен на задълженото лице. При липсата на представени сметки от ЧСИ не можело да се направи несъмнен извод, че фактурираните услуги са реално извършвани. Оспорва се и извода на районния съд, че допуснатите нарушения на счетоводното отразяване не са толкова тежки. Ясно било, че представените от ищеца фактури били издадени само и единствено за целите на настоящото производство около две години след предполагаемото извършване на изпълнителни действия, за които няма надлежно връчени съобщения по чл. 79 от ЗЧСИ. Сочи се, че тези фактури са 2 съставени в нарушение на действащите правила за водене на счетоводни книги, поради което нямат доказателствена сила за вписаните в тях обстоятелства. Нарушени били от ЧСИ правилата на Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители. Въззивникът счита, че ищцовата претенция, базираща се единствено на представените фактури, без да е спазен реда за начисляване на таксите и разноските от ЧСИ чрез издаване на сметки по образец, които да са връчвани на задължените лица и отразявани в служебния архив и в деловодните книги на ЧСИ, е изцяло недоказана. Абсолютно неясен бил начинът на начисляване на таксите и разноските. Въззивникът сочи, че във връзка с получената от него нотариална покана е отправил до ЧСИ молба вх. № 1480/24.04.2018 г. с искане да му бъдат предоставени в оригинал 18 – те броя сметки и фактури на обща стойност 372,92 лв., в отговор на което едва на 23.05.2018 г. от ЧСИ му били представени посочените в жалбата фактури. Сумите по тези фактури въззивникът отказал да заплати по изложените съображения – за всички изпълнителни действия по посочените изпълнителни дела, за които ищецът претендирал плащане, не било редно да бъдат извършвани без да са заплатени на ЧСИ авансовите такси за тях, тъй като ЧСИ бил длъжен да предприеме действия по събирането на авансовите такси и да изпрати съобщения на взискателя за тях, за да организира плащането им. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което се отхвърли претенцията на ЧСИ К. и присъждане на въззивника изцяло на сторените от него разноски в двете инстанции.

С писмения си отговор възиваевата страна ЧСИ Н. К. оспорва жалбата.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 52640/2019 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба вх. № 2023433/11.09.2019 г., подадена от ЧСИ Н. И. К. с рег. № 789 на КЧСИ, с която е предявила иск срещу „С.” ЕООД за признаване на установено, че „С.” ЕООД – взискател посочени 16 бр. изпълнителни дела, й дължи сумата 398,12 лева, представляваща общ размер на извършени допълнителни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че в хода на изпълнителните дела с взискател „С.” ЕООД на основание чл. 31 от ТТРЗЧСИ били натрупани допълнителни разноски от съдебния изпълнител за държавни такси, пощенски и куриерски услуги, които на основание т. 33 и т. 34 от ТТРЗЧСИ се плащат от взискателя.

Твърди се, че ответникът многократно е бил уведомяван за дължимите такси и разноски, но същият отказвал да заплати същите. Ищецът депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за исковата сума и по образуваното ч.гр.д. № 11535/2019 г. на СРС била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение по чл. 414 от ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете. Изложил е следните възражения: фактурираните услуги от ЧСИ не са извършени, поради което не са дължими; не е представена издаден от ЧСИ сметка съгласно императивното изискване на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ и по правилата на Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители; от представените документи за извършени разходи не може да се направи еднозначен извод, че същите действително са направени по искане на взискателя и 3 по посочените изпълнителни дела; извършените действия са извън правомощията на съдебния изпълнител, тъй като за твърдените изпълнителни действия, за които ищецът претендира допълнителни разноски, ищецът не е представил нито една молба с искане за тяхното извършване от взискателя или за извършване на основното изпълнително действие, заради което се е наложило да бъде извършен допълнителен разход.

С отговора е направено искане за присъединяване на делото към гр.д. № 52621/2019 г., образувано между същите страни и със същия предмет.

С определение № 20142740/17.05.2021 г. по гр.д. № 52640/2019 г. на СРС на основание чл. 213 от ГПК към посоченото дело е присъединено гр.д. № 52621/2019 г. по описа на СРС за общо разглеждане.

Производството по гр. д. № 52621/2019 г. на СРС е образувано по предявен от ЧСИ Н. И. К. срещу „С.” ЕООД иск за признаване са установено, че „С.” ЕООД дължи на ЧСИ Н.

К. сумата 3354 лева, представляваща дължими такси за извършени действия от съдебния изпълнител по 18 бр. изпълнителни дела с взискател „С.” ЕООД, ведно със законната лихва от 26.02.2019 г. до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба по горепосоченото дело се твърди, че длъжникът „С.” ЕООД е образувал няколко изпълнителни дела при ЧСИ Н. К. с рег. № 789 на КЧСИ и в хода на изпълнението по всяко от тях били натрупани разноски, за които били издадени 18 бр. фактури, цитирани в молбата, в общ размер 3354 лева. Твърди се, че ответникът бил многократно уведомяван за дължимите суми и на 27.03.2018 г. получил нотариална покана, но отказвал да ги заплати. По депозиранато от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11532/2019 г. на СРС с предмет исковата сума, срещу която заповед ответникът подал възражение по чл. 414 от ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с идентични възражения като изложените в отговора на исковата молба по гр.д.№ 52640/2019 г. на СРС, към което дело е присъединено гр.д. № 52621/2019 г. по описа на СРС, а именно: недължимост на претендираните суми поради неизвършване на фактурираните от ЧСИ услуги; неизпълнение на задължението на ЧСИ за издаване на сметка по чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ и неспазване на правилата на Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители; неяснота относно начина на начисляване на претендираните такси и разноски в представените фактури. Изложени са и възражения за несъответствие на начислените в отделните фактури суми за такси и разноски за отделните изпълнителни действия с визираните в ТТРЗЧСИ размери.

Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ, вр. чл. 80 от ЗЧСИ и чл. – за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца – частен съдебен изпълнител, за сумата 3354 лв., представляваща общ размер на дължими и 4 неплатени от ответника-взискател по посочените 18 бр. изпълнителни дела такси и разноски.

Така предявеният установителен иск е допустим с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ, предвиждаща възможност частният съдебен изпълнител да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за дължимите неплатени такси и разноски по изпълнението, и обстоятелството, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11532/2019 г. на СРС, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, и искът за установяването на вземането е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.