Решение № 523 от 14.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Варна, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20243100500312 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 94410/14.12.2023 г. от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1504, р-н Оборище, бул. „Княз Ал.Дондуков” № 68, чрез ю.к. И. Г., срещу Решение № 3754/20.11.2023 г., постановено по гр. д. № 6550/2023 г. по описа на ВРС, 42 състав, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на С. Г. И.-Н., ЕГН **********, с адрес: ************************, сумата от 2231,46 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди - „тотална щета” на л.а. „Фолксваген Пасат”, с рег. № *******, в следствие на ПТП, настъпило на ****** г., причинено с л.а. „Пежо” 307, с рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” по полица № *********, издадена на 06.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на л.а. „Фолксваген пасат" с рег. № ******* до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.

86, ал.1 ЗЗД .

В жалбата си въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, поради което се иска неговата отмяна в обжалваната му част и постановяване на решение, с което да се отхвърлят предявените искове. Въззивникът излага съображения, че съставът на първоинстанционния съд неправилно е определил размера на 1 застрахователното обезщетение като несъответстващ на реално претърпените имуществени вреди от ПТП. Твърди, че неправилно съдът е кредитирал допуснатата по делото експертиза и определения в нея размер на средната пазарна стойност на МПС. Същата е оспорена от въззивника в частта относно определената стойност на имуществените вреди. Сочи се в жалбата, че коректното определяне на средна пазарна стойност на МПС, каквото не било сторено от вещото лице по експертизата, се извършвало с проучване на ценообразуващите фактори за конкретното МПС като дата на първа регистрация, реален пробег на автомобила, вид на двигателя, оборудването и др., след което се извършвало сравнение на автомобилния пазар в Република България. Посочва, че в експертното заключение единствено били прегледани два източника – www.mobile.bg и www.cars.bg, като не били отчетени и другите ценообразуващи фактори като инфлацията в автомобилния пазар и стойността на процесното МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. По изложените съображения за неправилност на САТЕ се обуславя извод за необоснованост на обжалваното решение.

В допълнение, въззивникът сочи неправилност на констатациите на първостепенния съд, че при определяне стойността на вредата от приетата средна пазарна стойност следвало да се приспадне само скрапната стойност на останките, а не и стойността на запазените части, която би се получила при продажбата им. Констатацията в обжалваното решение била в противоречие с константната практика на ВКС относно понятието „тотална щета“. Посочва се в жалбата, че съставът на ВРС неправилно не отчел, че за реализиране на запазените части от МПС не били необходими специални познания и правомощия на увреденото лице, поради което неправилно не били отчетени от съда при определяне средната пазарна стойност на МПС.

Излага се в жалбата, че неправилно не били отчетени първите две стойности в размер на 438,37 лева и 495 лева, тъй като същите изхождали от дружества, чийто предмет на дейност бил именно с изкупуването на МПС, излезли от употреба. Посочената в експертизата сума от 292,25 била изчислена по стойността на автомобила като смесен отпадък към датата на изготвяне на заключението, поради което не следвало да се взема предвид от съда при постановяване на обжалваното решение.

Моли съда да отмени решението на ВРС в обжалваната му част, като се постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Претендират се направените разноски в двете съдебни инстанции.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С. Г. И., чрез адв. П. П., депозира писмен отговор, в който се застъпва становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е възприел определената в САТЕ средна пазарна стойност на МПС. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендират се сторените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на същия, с която моли съда да уважи подадената от него въззивна жалба и да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и постанови друго, с което предявения срещу него иск да бъде 2 отхвърлен. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В откритото съдебно заседание въззиваемата страна С. Г. И., чрез процесуалния си представител адв. П. П., оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

В исковата молба са изложени твърдения, че на ****** г. в гр. Варна, по булевард „Осми приморски полк”, до номер 331 възникнало ПТП между л.а. „Фолксваген пасат” с рег. № ******* и л.а. „Пежо 307” с рег. № ****.

Във връзка с ПТП бил издаден Протокол за ПТП № 1867053 по описа на Пето РУ ОД - МВР Варна, от който протокол било видно, че причината за възникване на инцидента била навлизане на насрещно движещия се л.а.

„Пежо 307”, с рег.№ **** в лентата за движение на л.а.”Фолксваген Пасат” с рег. № *******, в следствие на което възникнал челен удар, при който били причинени щети и по двата автомобила.

В исковата молба се твърди, че лекият автомобил на виновния водач л.а. „Пежо 307” с рег. № ******** е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” от „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, по полица № *********, издадена на 06.10.2022 г.

На 22.02.2023 г. пред застрахователя била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с посоченото ПТП и нанесените щети по л.а. „Фолкваген Пасат” с рег. № *******, като била образувана щета № *******.

С писмо от 07.03.2023 г. ответното дружество - застраховател уведомило собственика на л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. № *******, че след преглед на ликвидационната преписка по щета № *******/08.02.2023 г. били налице основанията на чл.390, ал.1 КЗ за определяне на щетата като „тотална“, поради което и застрахователното обезщетение следвало да се изплати след представяне на доказателства за прекратена регистрация на увреденото МПС.

Твърди се от ищцата, че по застрахователната преписка били представени копие от Свидетелство за регистрация част I за прекратена регистрация на л.а. „Фолкваген Пасат“ с рег. № ******* поради тотална щета и удостоверение № 230819000147 на Сектор ПП Варна при ОД - МВР Варна.

Сочи се, че във връзка със заведената щета, на собственика на увредения л.а.

„Фолкваген Пасат“ с рег. № *******, била изплатена сумата от 2 630 лв.

На следващо място в исковата молба ищцата посочва, че при настъпване на покрито по договора застрахователно събитие за застрахователя възниквало задължение съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение, в размер определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не можело да надвишава действителната /при пълна увреда/ стойност на застрахованото 3 имущество или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго, със същото качество /чл.

400, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число и всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка /чл. 400, ал.

2 КЗ/.

Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на МПС било увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. При тотална щета, застрахователят изплащал застрахователно обезщетение, но такова не повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на годните за използване части.

След направена справка ищцата установила, че към датата на настъпване на процесното събитие действителната стойност на увреденото МПС - л.а. „Фолкваген Пасат” с рег. № ******* е 4 400 лв. От посочената сума в размер на 4 400 лв. следвало да се приспадне заплатената в хода на ликвидационната преписка по щета № *******/08.02.2023 сума, като разликата от 1770 лв. била дължима от ответника - застраховател. Във връзка с изложеното по-горе, ищцата е обосновала правния си интерес от завеждането на иска.

Въз основа на изложеното, ищцата моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ

ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, чрез процесуален представител - юрисконсулт И. Г. е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който счита иска за допустим, но неоснователен, като го оспорва по основание и по размер.

В отговора на искова молба ответникът сочи, че от фактическа страна са били осъществени следните правно-релевантни факти: На 08.02.2023 г. от страна на С.Г.И.-Н. било предявено искане за оценка на вреди на имущество по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Претенцията била предявена във връзка с настъпило на ****** г. в гр. Варна, на бул. „8-ми Приморско полк“ ПТП, между л.а. „Фолксваген пасат” с рег.№ ******* и л.а.

„Пежо 307” с рег. № ****. При подробно разглеждане на така отправеното искане, след остойностяването на констатираните увреждания, съгласно извършения оглед на МПС от страна на ответното дружество, било установено наличието на „тотална щета”, съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ, на процесното МПС, с оглед което било изплатено обезщетение в размер на 2660 лв. на дата 10.03.2023 г., което представлявало действителната (пазарна) стойност на автомобила, след приспадане на размера на запазените части, както и на този, който би бил реализиран при предаването на автомобила за скрап. При така изложеното по-горе, от правна страна ответното дружество е направило следните оспорвания, възражения и правни изводи:

Оспорва претендирания от ищеца размер на застрахователно обезщетение, като счита, че същият е силно завишен и не съответства на реално претърпените от увреденото лице имуществени вреди - вследствие на 4 процесното събитие. На 10.03.2023 г. ответното дружество било изплатило на ищеца обезщетение от 2660 лв. за настъпилата „тотална щета“ на МПС по смисъла на закона. Твърди, че с изплащането на гореописаното обезщетение ищецът е обезщетен в пълен размер относно причинените му имуществени вреди. Твърди, че при определяне действителната стойност на МПС към датата на събитието, въз основа на която е изчислено изплатеното от дружеството - ответник застрахователно обезщетение за „тотална щета“, ответникът спазил стриктно указанията на ВКС, съгласно които същата е равна на средната пазарната цена на имуществото. Тази цена на имуществото била установена от експерти на дружеството - ответник при обективно, коректно и всеобхватно отчитане на всички основни ценообразуващи фактори, оказващи влияние върху стойността на МПС, а именно: дата на първа регистрация, реален пробег на автомобила, вид на двигателя и оборудването на МПС и др. Направено било задълбочено проучване на автомобилния пазар и след разглеждане и сравняване на множество действителни оферти на идентични или сходни по характеристики автомобили била определена средна пазарна цена на процесното МПС.