Решение № 1236 от 30.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1236 гр. С., 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора Е. Юр. В. като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000502254 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 3507/05.06.2025 г., постановено по гр.д. № 14302/2024 г. по описа на СГС, 8-ми брачен състав съдът е отхвърлил молбата на А. И. Б., ЕГН **********, по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и чл.22а, ал. 1 от Закон за закрила на детето за връщането на децата му Й. Б., ЕГН **********, и С. Б., ЕГН **********, в Швейцарска конфедерация, като неоснователна.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от А. И. Б. чрез адв. Т., с която моли то да бъде отменено и въззивният съд да уважи подадената от него молба. Счита, че съдът неправилно, незаконосъобразно и в противоречие със събраните по делото доказателства е отхвърлил молбата. Б. нарушила споразумението, което доброволно е подписала пред Съда в Конфедерация Швейцария децата да пребивават само до 26.07.2024 г. за един месец в България за ваканцията юли 2024 г. и да се върнат в обичайното си местопребиваване и умишлено заблудила както бащата А. Б., така и съда в Конфедерация Швейцария, който след решението на СГС, с което било отказано децата да бъдат върнати по обичайното им местопребиваване в Швейцария, чрез прокуратурата на Конфедерация Швейцария била стартирана наказателна процедура срещу С. Б., която била осъдена за отвличане на децата Й. и С. Б.. Докладите на социалните служби в Конфедерация 1

Швейцария били положителни, позитивни за родителският капацитет на А. Б.. В производството пред СГС били установени всички положителни предпоставки, които следва да са налице за връщане на децата. С решение от 11.06.2024 г. на съда на Кантон Женева е постановено споделено упражняване на родителските права от страна на родителите спрямо двете деца, като е конкретизирано, че те включват вземане на решения по основни въпроси, включително правото да се определя местоживеенето на децата. От доказателствата по делото се установявало, че А. Б. не се е съгласил да бъде променяно постоянното местопребиваване на децата и се е противопоставил на заявеното от майката оставане на децата в България. Молбата за връщане на децата в Швейцария била подадена от бащата А.

Б. в Централният орган в едногодишния срок от датата на незаконното задържане на децата,предвиден в чл.12, ал. 1 от Хакската конвенция. Службата за закрила на деца в Женева установила, че по време на контактите си с децата бащата може адекватно да отговаря на потребностите на Й. и С., а в становището на ДСП Варна изготвено на 25.03.2025 г. било посочено, че между децата и бащата има изградена емоционална връзка и близост, както и че бащата полага усилия и търпение с децата, като е внимателен с тях, а децата от своя страна видимо и с неприкрита радост общуват с него и с голямо желание очакват следващата среща с него. В този смисъл изготвената СПЕ от 09.05.2025 г. не кореспондирала с възприетото от социалните работници и била изготвена пристрастно с цел да представи майката в добра светлина, а бащата в негативна светлина. Не съществували индикации за сериозна опасност от връщането на децата в държавата пи обичайното им местопребиваване, нито опасност от излагането им на заплаха за физическо или психическо насилие, или увреждане, или по друг начин поставяне в неблагоприятна ситуация.

Липсвали основания да се приеме, че се е осъществила хипотезата на чл. 13, ал. 1, б. ”б” от Конвенцията и да е налице сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация по всякакъв начин. Изключението, уредено в чл. 13, ал. 1, б. „б” от Хагската конвенция, може да бъде приложено при следните наличие на : трайни социални и военни конфликти в държавата на произход; осъществено физическо (вкл. сексуално) и психическо насилие, вкл. от партньор в живота на ощетения родител; изтърпяване на присъда от наказателен съд, през което време родителят в държавата на обичайното местопребиваване на детето не може ефективно да упражнява родителските права - той обективно е лишен от възможност за полагане на грижи по отношение на детето; сериозно трайно заболяване, вследствие на което не може да се грижи за детето; употреба на наркотични и други упойващи вещества, страдание от алкохолизъм или когато не може да се грижи за детето под друга форма - дори и с помощта на други подпомагащи органи.

Опасността за детето винаги трябва да бъде актуална - тя не трябва да бъде хипотетична и да зависи от бъдещото развитие на събитията. Във всеки случай, обаче за целите на Хагската конвенция е ирелевантно обстоятелството, че родителят, който е отвлякъл детето, може да му предложи по-добри възможности за живот, респ. за развитие, отколкото другия родител, тъй като съдът в настоящото производство не следва да се произнася относно правото на упражняване на родителските права /чл. 19 от Хагската конвенция/. За да се приложи чл. 13, ал. 1, б. „б” от Хагската конвенция, не е достатъчно да се установи опасност от отделяне на детето от родителя, който го е отвлякъл. В противен случай правонарушителят би могъл да се възползва от собственото си противоправно поведение, което сам е осъществил чрез отвличането. В случая със събраните доказателства не се установи, че поведението на бащата застрашава живота и здравето на децата. Следователно, липсват каквито и да било обстоятелства от кръга на чл. 13, ал. 1, б. „б” от Хагската конвенция, въз основа на които може да се направи извод, че е налице сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация по всякакъв друг начин. Не се установи, че в държавата по обичайното местопребиваване на децата - Швейцария те са били отглеждани в условията на враждебна семейна среда, да са били жертва на психически или физически тормоз, осъществен от неговия баща, бащата да злоупотребява с алкохол или да страда от заболяване или алкохолизъм, вследствие на което не може да се грижи за детето. Информация за такива 2 обстоятелства не била предоставена нито от централния орган, нито от друг компетентен орган по обичайното местопребиваване на детето, в съответствие с изискването на чл. 13, ал. 3 от Хагската конвенция. Сериозният риск по смисъла на чл.13 от Конвенцията имал специфично значение. Не можело да се преценява като такъв рискът при исканото връщане детето да се отчужди от задържащия родител.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от А. И. Б. чрез Министерство на правосъдието, като се поддържа, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и превратно обсъждане на събраните по делото доказателства, което в крайна сметка е довело до необоснованост на постановения от съда акт. Съдът правилно приел, че преди двете деца да бъдат доведени и задържани в България – до 24.06.2024 г. - обичайното им местопребиваване е било на територията на Швейцарска конфедерация, както и че бащата е упражнявал ефективно родителските си права до фактическата раздяла на родителите през 2019 г., а след това при установения от швейцарския съд режим на лични контакти. Установено било, че А. Б. не е давал съгласието за промяна на местоживеенето на двете деца чрез трайното им установяване на територията на България, както и че в последствие не е приел задържаното им. Съдът правилно приел, че двете деца са задържани в България от майка им в нарушение на приложимото швейцарско право. В този смисъл по делото се доказа наличието на всички необходими положителните предпоставки, които следва да се установят по Хагската конвенция за връщането на Й. и С. в Швейцария. Въпреки това съдът приел, че е налице хипотезата на чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция, съгласно която ще бъде налице заплаха за психологическото, физическото или емоционалното развитие на децата при тяхното връщане в Швейцария, тъй като щели да бъдат откъснати от базовата за тях фигура на майката. Този извод бил направен възоснова на комплексна експертиза, но същият бил неправилен, тъй като не било установено по делото опасността за децата да е реална, а само хипотетична. За целите на Хагската конвенция било ирелевантно, че родителят който е отвлякъл детето може да му предложи по – добри условия на живот, респективно за развитие отколкото другия родител, тъй като съдът в производството по Хагската конвенция не следва да се произнася относно правото за упражняване на родителски права. Извън предмета на делото било приетото от съда, че тъй като бащата не установил да има доходи и не живеел в собствено жилище, това поставяло двете деца в опасност. Съдът игнорирал становището на службата за закрила на детето в Женева, от което се установява че по време на контактите си с децата на територията на Швейцария за А. Б. било преценено, че той може да отговаря адекватно на потребностите на Й. и С.. В становище от 25.03.2025 г., изготвено от ДСП Варна било посочено, че между бащата и двете деца има изградена емоционална връзка и близост, както и че за краткото време в което е с тях Б. полагал усилия да е търпелив и внимателен с тях, а децата видимо и с неприкрита радост общуват с него и изразяват желание да продължат срещите си с него.

Първоинстанционният състав се позовал единствено на комплексната експертиза и това довело до необноснованост на неговите изводи, тъй като тя отразявала една временна картина, която била повлияна от поведението на ответната страна и неправомерното отделяне на бащата от децата и лишаването му от правото му в пълна степен на упражнява режима на лични контакти с тях. Въззивникът моли въззивния съд да отмени като решение № 3507/05.06.2025 г., постановено по гр. д. № 14302/2024 г. по описа на СГС, 8-ми брачен състав и да уважи молбата на А. Б. за връщане на децата Й. и С. Б.и в страната по обичайното им местопребиваване – Швейцария.

Въззиваемият С. В. Б. оспорва подадените жалби и моли обжалваното с тях решение да бъде потвърдено. По отношение на представеното наказателно постановление сочи, че същото е обжалвано и не е влязло в сила. Подробно изяснява, че по делото са 3 установени всички условия децата да бъдат оставени в Република България с майка си.

Контролиращата страна Софийска градска прокуратура не е взела становище по въззивната жалба.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, наМ. следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по молба с правно основание по чл. 7, б. „f", във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г. и чл. 22а, ал. 1 от Закон за закрила на детето от от А. И. Б., с обичайно местопребиваване в Швейцарска конфедерация, за връщане на малолетните му деца Й. Б., родена на ******** г., и С. Б., роден на ******** г., в държавата на обичайното им местопребиваване Швейцарска конфедерация, с твърдение за незаконното им задържане на територията на Република България от тяхната майка С. В. Б..

В молбата са изложени твърдения, че страните са родители на децата Й. и С., родени в Швейцарска конфедерация, швейцарски граждани, с обичайно местопребиваване в Швейцарска конфедерация. А. Б. и С. В. Б. живеели отделно от 2019 г. С решение от 11.06.2024 г. на съда на Кантон Женева било постановено запазване на съвместното упражняване на родителските права, което включвало съвместно вземане на решение от двамата родители по основни въпроси, сред които и правото да се определя местоживеенето на двете малолетни. Съобразно това решение С. Б. заминала за Република България с двете деца Й. и С. за времето от 26.06.2024 г. до 26.07.2024 г., но след изтичане на този период отказала връщането на децата в страната по тяхното обичайно местопребиваване Швейцарска конфедерация. Молителят счита, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно задържане и е поискал съдът да разпореди връщане на децата Й. и С. в държавата по обичайното им местопребиваване, като поддържа да липсват предвидените в чл.12 и чл.13 от Хагската конвенция основания за постановяване на отказ за това.