Решение № 597 от 23.06.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 1467/2026
- Вид
- Решение № 597
- Подписан
- 23.06.2026
- Състав
- ВЕСИСЛАВ РУМЕНОВ ГЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13, ал. 2, т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 19 · Закон за защита от домашното насилие
- Чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 7 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8, т. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 597 гр. Сливен, 23.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАДЕЖДА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Гражданско дело № 20262230101467 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба на С. Д. Н. с ЕГН ********** срещу бившия и съпруг Г. С. Г. с ЕГН **********, двамата от гр. Сливен, с която се иска издаване на заповед за защита и заповед за незабавна защита от домашно насилие за твърдени актове на домашно насилие, извършени на 04.04.2026г. и на 06.04.2026г. гр. Сливен от ответника спрямо молителката, изразяващи се:
- отправяне заплахи, закани и обидни думи „ Курво мръсна, ти си проститутка“, „Няма да ти дам да видиш децата“- 04.04.2026г;
- опит за нанасяне на удар с юмрук в лицето -04.04.2026г.;
- отправяне заплахи, закани „ Ще ге изпратя там, където ти е мястото в гробищата“.- 04.04.2026г.;
- отправяне на обидни думи пред съдебната палата в гр. Сливен „Курво мръсна, сега ли си дойде да ме притесняваш“. -06.04.2026 г.;
- отправяне на обидни думи и заплахи по телефон „курво мръсна заминавай си“., „ ще те пребие ако дойдеш още веднъж да търсиш децата.“ – 06.04.2026 г.
1
По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 28/21.04.2026 г., с която съдът е задължил извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя и му е забранил да приближава молителя на разстояние по - малко от 50 м.
В откритото съдебно заседание, молителят се явява лично.
Представлява се от адвокат, назначен с Решение на НБПП, чрез който поддържа депозираната молба за защита и моли да бъде уважена.
Ответникът, редовно призован, депозирал е отговор, в който оспорва твърдяното. Посочва, че издадената заповед не е подкрепена с доказателства, както и че в случая той е бил потърпевш от действията на молителя. Твърди, че неговия адрес се посещава постоянно от молителя, като имат проблем с упражняването на родителските права. Твърди, че тези действия са провокирани от болезнена ревност на молителя. Представя писмени доказателства – Решение за прекратяване на брака и предоставяне на родителски права на Г. Г. и Удостоверение от ДСИ – Сливен, с което се удостоверява, че по образуваното изпълнително дело няма постъпили суми.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след преценка на събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4, ал. 1 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, визирано в чл. 8, т. 2 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено от брат - чл. 3, т.
6 ЗЗДН. Към молбата е приложена и декларация от молителя по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Разгледана по същество, съдът намира молбата и за неоснователна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени от и спрямо определена категория лица, в която попадат ответникът и молителката и малолетното дете. От дефиницията, дадена в чл. 2 от закона, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че 2 идеята на закона е не да се изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а конкретният твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.
В съдебно заседание бяха разпитани свидетели, които не потвърдиха твърдяното в молба та от С. Н.. Нейната сестра свидетелят Д., разказа за споделеното от сестра й. Същата не е била свидетел и пряк очевидец на случилото се, а само преразказва думите на молителката.
В съдебно заседание бяха разпитани и свидетелите Г. и П., които са полицаи и са били на дежурство, когато са посетили адреса на Г. Г., повикани от С. Н..
Съдът кредитира техните показания като обективни, добросъвестни, логични и непротиворечиви, като същите се подкрепят и от направения оглед на видеозапис от техните „боди камери“. Видно от свидетелските и показания и изгледания видео запис между страните в настоящото производство е имало спор за предаването на техните деца, като е липсвала агресия между страните.
Видно от представената справка от мобилен оператор “Yettel” на телефона на молителя е било позвънено около 20 пъти в на 04.04.2026 г. за периода от 07:38 до 10:42 часа.
В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и Ч., в частта в която свидетелстват, че молителката постоянно е звъняла по телефона на Г. и са се карали с него. В останалата част свидетелските показания на двамата свидетели не следва да бъдат кредитирани, тъй като са ирелевантни за настоящия спор.
В съдебно заседание се извърши оглед на диск от представена „Бодикамера“ на служителите на реда, както и представен диск от видеозапис от охранителна камера на къщата на Г. Г.. Видно от тях, служителите на реда разпоредиха на Г. да извика децата на страните в процеса, които категорично отказаха да отидат при майка си.
В съдебното заседание беше представена и справка за разговори от “Yettel”, като от същата не може да се разбере, кои са входящи и кои изходящи разговори са проведени, поради което това доказателство, настоящият съдебен 3 състав, счита това за ирелевантно.
По делото бе представен и запис от проведен телефонен разговор между С. Н. и Г. Г.. Видно от него, между тях има спор по отношение на вземането на децата, като ответникът не е отправял думите описани в молбата за издаване на заповед за домашно насилие. В записа има употребени думи „Ще те изпратя там, където ти е мястото“, но същите не продължават с описаното в молбата за защита – „гробищата“.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при направеното оспорване, че е извършил твърдените актове на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона доказателствена сила.
Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване бе проведено от ответника чрез показанията на свидителите - полицейски служители Г. и П., част от показанията на свидетелите Г. и Ч., както и от огледа на видеозапис от „Бодикамера“ на служителите на реда, оглед на флаш-памет със запис от къщата, както и от запис на проведен телефонен разговор и приетите по делото писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че молбата за защита за упражнено спрямо молителя на 04.04.2026 и 06.04.2026 г. в гр. Сливен, домашно насилие следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 19 ЗЗДН издадената по делото Заповед за незабавна защита има действие до издаването на заповед за защита или отказа на съда, 4 тоест до влизане в сила на настоящото решение, поради което съдът не следва да се произнася с отделен диспозитив за обезсилването й.
С оглед изхода на спора и претенцията за разноски от страна на ответника, молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от нея разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответната страна е претендирала 900 евро адвокатско възнаграждение, като процесуалният представител на молителката е направила възражение за прекомерност.
Съдът намира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на молителката за основателно. Съгласно чл. 22 от НРАМВ за процесуално представителство в производството по ЗДДН възнаграждението е размер на 306,78 евро. Съдът отчете, че делото е продължило в три заседания, поради което го намалява до размер на 450 евро.
На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят следва да бъде осъден да внесе по сметка на Районен съд - Сливен държавна такса в размер на 12,56 евро.
По тези съображения, съдът Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на С. Д. Н. с ЕГН ********** 1 , подадена срещу Г. С. Г. с ЕГН **********, с гр. Сливен, ул. .................., с която се иска издаване на заповед за защита и заповед за незабавна защита от домашно насилие за твърдени актове на домашно насилие, извършени на 04.04.2026г. и на 06.04.2026г. гр. Сливен от ответника спрямо молителката, изразяващи се:
- отправяне заплахи, закани и обидни думи „ Курво мръсна, ти си проститутка“, „Няма да ти дам да видиш децата“- 04.04.2026г;
- опит за нанасяне на удар с юмрук в лицето -04.04.2026г.;
- отправяне заплахи, закани „ Ще ге изпратя там, където ти е мястото в гробищата“.- 04.04.2026г.;
- отправяне на обидни думи пред съдебната палата в гр. Сливен „Курво мръсна, сега ли си дойде да ме притесняваш“. -06.04.2026 г.;
5
- отправяне на обидни думи и заплахи по телефон „курво мръсна заминавай си“., „ ще те пребие ако дойдеш още веднъж да търсиш децата.“ – 06.04.2026 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА С. Д. Н. с ЕГН ********** 1, да заплати на Г. С. Г. с ЕГН **********, с гр. Сливен, ул. ................ , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , сумата от 450 евро /четиристотин и петдесет евро/, представляваща направените разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Д. Н. с ЕГН ********** 1 да заплати държавна такса в размер на 12,56 евро по сметка на Районен съд - Сливен в полза на бюджета на съдебната власт .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6