Решение № 475 от 07.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. Велико Търново, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Йордан Воденичаров

ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря Красимира Г. И.а като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500904 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от името на Г. Д. Г. чрез пълномощника му – адвокат С. И. от ВТАК, въззивна жалба е решение № 417/14.10.2021 г. по гр.д. № 312/2021 г. на ГОРС , в частта му, с която е отхвърлен предявения срещу ЗД „Б.И.“ АДСофия, иск , имащ за предмет право на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдения- 6000 лева, до претендирания му размер- 15 000 лева , с молба да отменено в обжалваната му част и искът- уважен в своята цялост , с присъждане на всички направени по производството разноски.

Наведени са оплаквания/ доводи/ за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, сведени до неточна преценка и несъобразяване на всички установени с доказателствата обстоятелства относно характера, тежестта и последиците на получените травматични увреждания, продължителността на възстановяването на здравето , механизма на пътно-транспортното произшествие , които ако съдът бе съобразил , би направил верни изводи за това , че справедливостта налага да бъде определен размер на обезщетение съгласно поискания/ чл.52 ЗЗД/ и че поведението на пострадалия не съставлява принос за вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК другата страна е подала писмен отговор, съдържащ съображения за съответствие на решението със събраните доказателства и материалния закон.

В с.з. пълномощникът на ищеца поддържа жалбата.

Ответникът чрез пълномощника си адвокат М. Г. писмено оспорва жалбата .

1

Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните събраните доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Ищецът твърди , че на 07.06.2019 г. в гр.Г.О. , ул.“...“ № .. е пострадал при пътнотранспортно произшествие , настъпило по вина на Я.В.Д. –водач на лек автомобил „Ф. Т.“ с рег. № ...., който извършвайки маневра движение на заден ход го удря и му причинява / в резултат на падането му на пътното платно / охлузна рана на челото , охлузна рана на лява буза , охлузна рана на ляв лакът, закрито счупване на крайната фаланга на палеца на дясната ръка. Деликтната отговорност на водача във връзка с ползването на автомобила е била предмет на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“при ЗД“Б.И.“ АД. Предявил претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди , който му определил такова в неудовлетворителен размер на 3000 лева. Предвид горетвърдяното моли съда да постанови решение , с което да осъди ответното застрахователно дружество да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000 лева , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от 03.12.2020 г.до окончателното му изплащане, както и сторените по производството разноски.

Ответникът е оспорил по основание/ поради доказателствена неустановеност на деликтния фактически състав / и по размер предявения иск / поради прекомерност на претенцията в несъответствие с принципа на справедливостта при определяне на размера и поради съпричиняване на вредите от пострадалия , изразено във внезапно пресичане на пътното платно на необозначено за това място , без да се увери в собствената си безопасност и не е съобразил разС.ието до приближаващото се моторно превозно средство и извършваната маневра движение на заден ход/.

Поради обстоятелствата , че искът е уважен и ответникът не е обжалвал решението, жалбата на ищеца не включва и няма как да включва оплаквания относно основанието му / деликтния фактически състав: противоправно деяние- чл. 40 ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, чл.45, ал.1 ЗЗД, вредите, пряката причинна връзка между тях / чл.51, ал.1 ЗЗД/, вината на застрахованото лице - чл.45, ал.2 ЗЗД и договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите"/ за възникването на съдебно признатото право на обезщетение за неимуществени вреди, чието удовлетворяване е в тежест на застрахователя / чл. 432, ал.1, във връзка с чл.429, ал.1, т.1, чл.493, ал.1, т.1 от КЗ /, а само относно размера му , който съдът е длъжен изначално да определи по справедливост / чл.52 ЗЗД/ и относно дали съществува каузален принос на пострадалия ищец за настъпването на събитието и вредните му последици/ чл. 51, ал.2 ЗЗД/, във връзка с нарушение на правилата на ЗДВП, и ако - да, в какъв обем , с оглед необходимостта да бъде зачетен при присъждането на окончателния му размер, поради което въззивният съд няма правомощието да излиза извън този предмет - чл. 269, изр.2-ро ГПК.

Настъпилото по време , механизъм, участници и място отрицателно и нежелано обществено събитие , разкриващо легалните белези на пътно- транспортно произшествие /параграф 6, т.30 от ДР на ЗДвП / и произлезлите от него вредни последици за ищеца, каквито се твърдят са предмет на достатъчно убедителна съвкупна установеност по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК чрез събраните писмени и гласни доказателства, изслушаните и приети съдебно - медицинска и автотехническа експертизи.

Констатациите на фактите в мотивната част на решението вече не се спорят и не противоречат на събраните доказателства, поради което въззивният съд препраща към тях, без да е нужно да ги преповтаря, упражнявайки правомощието си по чл. 272 ГПК.

В закона липсва каквото и да било определение на понятието справедливост в правораздаването / няма определение и в тълкувателните актове на ВС на НРБ и ВКС, а 2 само посочване на примерни показатели за „измерването й" в пари като израз на обществена оценка на засегнатите идеални блага на личността според конкретните обстоятелства за всеки отделен случай/. Няма и някаква нормативно фиксирана казуистична "тарифа" за парична компенсация на морални вреди от отделни видове деликти, причинили различни физически и психически увреждания / а трябва да има, за да се избегне субективния произвол!/.

Под обща и разумна правораздавателна идея се има предвид обаче не субективното разбиране/ чувство/ за справедливост на всеки отделен съдия/ макар че фактически то почти винаги се проявява , и няма как да не се проявява, щом законът мълчи и не определя съдържанието на това понятие като родово, нито фиксира някаква каузистична „тарифа" /, а изнамиране на някакъв обективен преобладаващо приет от обществото подход/ критерий за постигане на това явление за подобни случаи на конкретно разглеждания.

С оглед философските прозрения на различни мислители във вековете и човешкия опит, понятието справедливост би могло да се определи като вид нравствен закон/ обществен идеал/, повеляващ на всеки и изразяващ съзнателно и доброволно зачитане на принципа на равенство между всички хора по такъв начин, че в отношенията им един към друг и към цялото общество , всеки от тях да се постави в положението на другите и да се отнася към тях, така както би желал да се отнасят с него - една мярка за заслужено компенсаторно равновесие в живота според човешкото поведение, целяща всеки да получи това , което другия получава при еднакви или сходни предпоставки и обстоятелства.

Ясно е, че основен и общ ориентир по делата за обезщетения за неимуществени вреди, включително и по настоящото дело следва да бъдат обичайните разрешения в съдебната практика за други подобни случаи и съпоставими случаи, разбира се при съобразяване на всички конкретни обстоятелства, имащи приложно значение при „ оживяването " на понятието справедливост.

Като съобрази икономическия стандарт на живота към деня на събитието / 07.06.

2019 г. и сега, измерен чрез средностатистическите показатели за доходите и покупателните способности на средния българин, както и съпоставките между цените на стоките и услугите – показател за съществуващата инфлация, възрастта на ищеца/ 80 години/ , естеството и броя на телесните увреди , общия възстановителен период от счупването / до 90 дни, от които 30 дни в гипсова имобилизация/, изключително силните физически болки през първите дни заради специфичното му място / до нокътя/, продължаващите болки и оток в палеца на дясната ръка, свързани с нарушената върхова чувствителност, изтръпване и последващи ограничения в движенията му , достигащи до контрактура и затруднено самообслужване, които неразположения ще траят докрая на живота му / заключението на вещото лице по медицинската експертиза/, страха и притесненията, които неминуемо е преживял , и разбира се казуистичната практика на съдилищата при присъждане на обезщетения по повод на други еднакви и/или подобни по вид, характер и тежест, приема, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата 8000 лева.

Тя се явява морален еквивалент на / за физическите болки и душевни страдания като последица от засегнатото му правнозащитимо / чл.52, ал.З КРБ/ идеално благо, наречено здраве във физиологичния/ телесен/ смисъл на понятието, както и в психически смисъл / равновесие и спокойствие, наречено душевно благосъС.ие/.

Наведеното от ответника правонамаляващо възражение поведението на пострадалия да съдържа правнологическа тежест за извода , че съставлява каузален принос за вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно.

Не е необходимо винаги лицето което има качеството на пешеходец/ чл.107, ал.1, изр.1-во ЗДвП / за останалите участници в движението непременно да пресича пътното платно на обозначено за това място / чл.108, ал.1, ал.2 ЗДвП/, за да бъде това пресичане характеризирано като правомерно и пряко и реално некаузално с възникнало ПТП.

Правомерно е пресичането и когато то се извършва на двулентови двупосочни пътища в 3 населените места , когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека при условия, че преди да навлязат на платното за движение се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства , да не удължават ненужно времето и пътя на пресичане , както и да не спират без необходимост на платното за движение и да не преминават през ограждения от парапети или вериги – чл. 113, ал.2, вр. с ал.1, т.1, т.2 и т.4 ЗДвП. Освен това правомерно ще е пресичането което е съобразено освен с горните условия и със спазване на забраните, въведени с нормите на чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП- да не навлизат внезапно на пътното платно и да не го пресичат при ограничена видимост.

В разглеждания случай пресичането на пътното платно от ищеца е съобразено с горните правила и съответно поведението му не е неправомерно, както ответникът настоява съдът да го квалифицира .

В близост до мястото на пресичането не е имало пешеходна пътека, улицата е била двулентова и двупосочна, в момента в който тръгнал да пресича пътното платно , делинквентът още не е започнал да извършва маневрата движение на заден ход с управлявания от него лек автомобил, че ищецът да съобразява приближаването му , дори с оглед значително напредналата си старческа възраст не е удължил ненужно времето и пътя на пресичането си , не е спрял на платното на движение в момента на ударното съприкосновение , не е пресичал при ограничена видимост / било е през деня събитието/, не е бил в непосредствена близост с автомобила в момента, в който е започнала маневрата, нито е навлязъл внезапно на пътното платно , че да му се вменява обективен каузален принос по признака противоправност / известно е , че този признак не винаги означава показател за реален принос, нито е условие включено в хипотезата на нормата на чл.51, ал.2 ЗДД, пораждащо прилагането й /.

Изводът , че теоретично/ по технически критерий/ е могъл да възприеме визуално движението на заден ход на автомобила и евентуално да реагира и се предпази, не означава , че отнапред е създал реална възможност за настъпване на събитието . Тази възможност в действителността е винаги конкретна и субективна за лицето, защото зависи както от други външни обстоятелства , така и от индивидуалните му особености. При разС.ие от 1,20 метра от мястото на удара , в момента в който лекия автомобил е потеглил назад , едва ли може да се вмени в упрек на пострадалия , че не видял и/или не съобразил това движение, тъй-като то със сигурност е било внезапно/ неочаквано за него, доколкото първоначално движението на автомобила е било напред, както е нормално и очаквано да бъде.