Решение № 32 от 24.01.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Девня, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20233120200167 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. М. К., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 22-0253-000815, издадено на 24.02.2023 г. от Началник група в ОДМВР – Варна, РУ – Девня, с което на въззивника за нарушение по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и за нарушение по чл.

175 ал. 1 т. 3 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Въззивникът счита обжалваното НП за незаконосъобразно поради допуснати при издаването му съществени нарушения на процесуалните правила и поради неизясняване на обективната истина преди издаването му.

Оспорва описаната в него фактическа обстановка, като твърди, че не е извършил нарушенията, за които е санкциониран. На тези основания моли за отмяна на издаденото срещу него наказателно постановление. В с.з. участва лично и чрез проц. представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призовани не изпращат представител.

Представят писмено становище, в което оспорват жалбата и молят обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за участие в делото.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.11.2022 г. в с. Брестак, обл. Варна имало празник на селото.

Свид. К. И. К. – полицейски служител в У на МВР – Вълчи дол и негова колежка – Ж. С. К. били изпратени да охраняват обществения ред и безопасността на движението на центъра на селото, където били струпани множество хора. За целта полицейските служители ограничили движението на автомобили по главната улица, като на една от пресечките поставили два оранжеви конуса, а на другата спрели напречно служебния полицейски автомобил. В около 10, 00 часа въззивникът К. като водач на л. а. марка *** с рег № *** навлязъл по главната улица, като преминал между двата поставени конуса и спрял автомобила си пред магазина, находящ се в центъра на селото.

С него, като пътник в автомобила на предната дясна седалка бил свид. А. Р.

А.. Слязъл от него и се запътил към магазина, за да си напазарува. В този момент той бил забелязан от свид. К., който се приближил към него и му разпоредил да премести автомобила, тъй като там движението на автомобили било забранено. Въззивникът му отговорил, че първо ще си напазари и влязъл в магазина. Не след дълго той излязъл и свид. К. отново му разпоредил да премести автомобила и да си даде документите за проверка. Въззивникът му предал документите си, качил се в автомобила и го преместил от главната улица, след което се върнал при полицейските служители, които на място му съставили АУАН за допуснатите две нарушения, описани по – горе.

Въззивникът К. отказал да подпише съставения му АУАН, тъй като не бил съгласен с отразеното в него, като отказа му бил удостоверен с подписа на един свидетел.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и на приложените към АНП писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК и от представените от страните такива, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. Така приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва от въззивника, който оспорва твърденията на ОНО, че главната улица, по която той е навлязъл с автомобила си е била затворена за движение, факт, който е без значение за делото предвид естеството на възведените административни нарушения, изразяващи се в 1. Неизползването на обезопасителен колан в МПС, което е в движение и 2. Осуетяване извършването на проверка от органите за контрол.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на подадената жалба:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

2

Относно компетентността на административно наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен с това правомощие по силата на Заповед рег. №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на ВР.

Относно процесуалната и материално - правна законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:

Нито едно от двете вменени нарушения на въззивника не се доказва по безспорен и категоричен начин от наличните по делото доказателства. На първо място свид. А. – пряк очевидец на събитията, описани в АУАН категорично и под страх от наказателна отговорност заяви пред съда, че и двамата с въззивника са били с обезопасителни колани непосредствено преди проверката. Обратното не се установява от показанията на свик. К., а другият очевидец на събитията – Ж. К. упорито не се явява пред съда да даде показания макар и по очевидно обективни причини. С оглед на това и съдът приема това нарушение за недоказано.

Второто нарушение, вменено на въззивника е описано в АУАН като „осеутяване извършването на проверката“, като не става ясно нито каква проверка е била извършвана и от кого, нито по какъв начин привлеченият като нарушител К. я е осуетил. В издаденото въз основа на него НП фактическите обстоятелства по извършването на нарушението вече са допълнени с твърдението, че въззивникът не е „отказал да предаде документите си на органите за контрол“. На първо място следва да се отбележи, че е недопустимо факти, които не са били описани в АУАН да се твърдят едва в НП. Това е така, защото правото на защита на нарушителя в административно – наказателния процес възниква от момента на съставяне на АУАН, от който момент той има право да узнае какво нарушение му се вменява. Описаното в НП твърдение няма и как да бъде споделено, доколкото самият полицейски служител – свид. К. заяви пред съда, че въззивникът веднага му е предал документите си, щом той ги е поискал. Същият, след преместването на автомобила си сам се е върнал при контролните органи и е останал до съставянето на АУАН срещу него, като негово право е той да откаже да получи екземпляр от същия особено, когато не е съгласен с отразените в него факти. С оглед на това и не може да се приеме, че той по някакъв начин е осуетил извършването на проверка от контролните органи.

Ако се твърди, че нарушението се изразява в отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение /какъвто всъщност е състава на вмененото му нарушение по чл. 175 ал. 1 т. 3 от ЗДвП/, то такива факти изобщо не са били описани нито в АУАН, нито в НП. Както е известно нарушителят в административно – наказателния процес се защитава срещу фактите и доколкото такива не са описани в АУАН, то правото му на защита е било накърнено още в този момент. Горното представлява съществено нарушение на процесуалните правила и винаги е самостоятелно 3 основание за отмяна на издаденото въз основа на него НП.

По изложените съображения обжалването наказателно постановление е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при описанието на второто нарушение, довели до накърняване на правото на защита на въззивника, а и необосновано поради недоказване на първото описано в него нарушение. Като такова същото подлежи на цялостна отмяна от съда, поради което жалбата срещу него е основателна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 пр. 3 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0253-000815, издадено на 24.02.2023 г. от Началник група в ОДМВР – Варна, РУ – Девня, с което на Н. М. К., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и за нарушение по чл. 175 ал. 1 т. 3 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне с касационна жалба пред Административен съд – Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4