Решение № 7842 от 29.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7842 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20231110147284 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Н. Н. Д., лично и като законен представител на Н. А. Д., и от Е. А. Д. срещу „...“ ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност за вземания на ответника, придобити от него по силата на договор за цесия от 18.01.2016г., сключен с кредитора „...“ АД, съответно за сумата от 8829,84 лв. главница, сумата от 452,94 лв. договорна лихва, сумата от 4,29 лв. наказателна лихва и сумата от 496,74 лв. разноски, за които срещу наследодателя на ищците А. Е.ев Д. е издаден изпълнителен лист от 29.04.2009г. по ч.гр.д.№ 18224/2009г. по описа на СРС, 65 св.

В исковата молба се твърди, че в полза на „...“ АД е издаден изпълнителен лист за процесните вземания срещу наследодателя на ищците А. Е.ев Д. и за събирането им е образувано изп.д.№ 20097860401030 по описа на ЧСИ ..., рег.№ .. при КЧСИ. Твърди се, че в периода след 8.06.2017г. по посоченото изпълнително дело не са били инициирани изпълнителни действия от страна на взискателя, поради което изпълнителното производство следва да се счита прекратено на 1 основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като новата погасителна давност за главното вземане, започнала да тече от датата на последното действие – 8.06.2017г., към настоящия момент е изтекла.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът посочва, че действително процесните вземания са погасени по давност, с оглед на което признава исковете за основателни. Посочва, че образуваното изпълнително дело е прекратено с нарочно постановление от съдебния изпълнител, като не е инициирал последващи действия за принудително изпълнение на вземанията. Поради това моли за разпределяне на отговорността за разноските между страните в приложение правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В проведеното по делото първо открито съдебно заседание от 23.04.2024г. ищците чрез процесуалния им представител адв. К. отправят изрично искане до съда да постанови решение съобразно направеното от ответника признание.

Съдът, като съобрази, че с отговора на исковата молба ответникът признава изцяло по основание и размер предявените искове, а ищците на свой ред са поискали постановяване на решение съобразно признанието, и като прецени, че не са налице пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, намира, че са изпълнени условията по чл.

237, ал. 1 ГПК за уважаване на исковете, предвид признаването им от ответника за основателни.

По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищците. Противно на развитите от ответника доводи, не се установява да е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, в приложение на която разноските да се възложат върху ищците. Макар ответникът да признава предявените искове, не е изпълнено кумулативно изискуемото съгласно посочената норма условие да не е дал повод за завеждане на делото.

Позоваването на изтекла погасителна давност съставлява законно признат на длъжника способ за защита, който същият може да упражни пред съда както под формата на правопогасяващо възражение по предявен от кредитора иск за вземането, така и чрез завеждане на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, предвид установената в чл. 120 ЗЗД забрана за служебно прилагане на давността. В процесния случай от събраните по делото доказателства се установява, че за процесните вземания е издаден изпълнителен лист, като титуляр на изпълняемото право по който се легитимира ответникът на основание чл. 429, ал. 1 ГПК в качеството си на частен правоприемник на кредитора „...“ АД, като въз основа на изпълнителния лист са инициирани действия за принудително събиране на вземанията и образувано изп.д.№ 20097860401030 по описа на ЧСИ ..., рег.№ .. при КЧСИ, което към датата на подаване на исковата молба на 24.08.2023г. е висящо (същото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление на съдебния изпълнител от 26.09.2023г.). При тези данни съдът намира, че ответникът, доколкото не се установява в по-ранен момент да е поискал прекратяване на изпълнителното дело, с поведението си е дал повод на ищците за търсената искова защита, за да се 2 приложат с обвързваща страните сила последиците от давността. По изложените съображения изискването по чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът да не е станал причина за завеждане на делото в случая не е изпълнено, поради което няма основание за изключване на отговорността му за разноски.

Ищците претендират и доказват направени по делото разноски за държавна такса в размер от 391,35 лв. и за процесуално представителство в размер от 1500 лв. – платено в брой на упълномощения адвокат възнаграждение съобразно отбелязването в този смисъл в представения договор за правна защита и съдействие, служещ в тази част като разписка за извършеното плащане. От страна на ответника е направено искане за намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност на претендираните от ищците разноски за адвокатско възнаграждение. Това искане съдът намира за основателно, като съобразява, че възнаграждението надвишава минималния размер от 1278,38 лв., определен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а същевременно делото не се отличава с фактическа и правна сложност, производството по него е приключило в рамките на едно съдебно заседание и по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, като освен писмени други доказателства не са събирани, поради което възнаграждението следва да се намали до минимума от 1278,38 лв. съобразно обема извършени от адвоката действия по правна защита на ищците. Така на ищците се следват разноски в общ размер от 1669,73 лв.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н. Н. Д., ЕГН

**********, Н. А. Д., ЕГН **********, и Е. А. Д., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. ..., адв. С. К., срещу „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, че не съществува правото на принудително изпълнение поради погасяването им по давност за вземания на „...“ ЕООД, придобити от него по силата на договор за цесия от 18.01.2016г., сключен с кредитора „...“ АД, съответно за сумата от 8829,84 лв. главница, сумата от 452,94 лв. договорна лихва, сумата от 4,29 лв. наказателна лихва и сумата от 496,74 лв. разноски, за които срещу наследодателя на ищците А. Е.ев Д. е издаден изпълнителен лист от 29.04.2009г. по ч.гр.д.№ 18224/2009г. по описа на СРС, 65 с-в.

ОСЪЖДА „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да заплати на Н. Н. Д., ЕГН **********, Н. А. Д., ЕГН **********, и Е. А. Д., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. ..., адв. С. К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1669,73 лв. – деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 23 седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4