Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1728 от 11.05.2018, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15735/2016
Вид
Решение № 1728
Подписан
11.05.2018
В сила
15.12.2018
Състав
МИХАЕЛА СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227, ал. 1, б. "в" · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1728

11.05.2018 година град Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15735 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД от М.Н.Д. против П.Д.Д. за отмяна на дарението, оформено с нотариален акт № .., том.., рег.№ …, нот.д. № …. г. по описа на ……………………..

В исковата молба се твърди, че на 16.08.2013 г. е сключен посоченият договор, с който ищцата дарила на ответника, нейн с., притежаваните 4/6 идеални части от недвижим имот, представляващ жилище - апартамент с иднетификатор ………., с административен адрес: гр. П., ж.к. ''Т.'', бл., вх., ет., ап., ведно с избено помещение № … и 0,928% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място. След сключване на договора изпаднала в трайна нужда от издръжка. Единственият получаван доход бил в размер на пенсия от 275,53 лв., а ищцата страдала от няколко заболявания, изискващи средства за лечение. Доходите й не били достатъчни да покрият нуждите от храна, лекарства и битови консумативи. Твърди, че поискала от ответника издръжка, каквато той не й осигурил. Моли за отмяна на дарението и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Възразява ищцата да е изпаднала в трайна нужда от издръжка, тъй като имала други доходи освен сочената от нея пенсия, както и, че не е поискала от него да й заплаща такава. Твърди, че самият той е в затруднено материално положение, което не му позволява да плаща издържка на ищцата. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска, в тежест на ищцата е да докаже в кумулативност следните предпоставки: наличието на договор за дарение на процесния недвижим имот, изпадането си в трайна нужда от издръжка и отправянето на покана за предоставянето на такава. Ответната страна следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възражението си за невъзможност поради липса на достатъчно средства за предоставя издръжка, а при установяването им, да докаже, че е предоставил такава.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема иска за неоснователен по следните съображения:

Между страните няма спор относно родствените им връзки, както и относно извършеното в полза на ответника дарение на ид.ч. от процесния недвижим имот от страна на м. му.

Наличието на договор се установява от представения нотариален акт /л.5-6/, като съществуването му, както и липсата на предоставена от надарения издръжка, са отделени като ненуждаещи се от доказване обстоятелства с доклада по делото /вж.

Определение по чл. 140 ГПК № 7480/02.08.2017 г. – л.128/.

Ищцата твърди да е отправила искания за предоставяне на издръжка, които останали неудовлетворени. По делото няма ангажирани доказателства за отправена покана в тази насока. Неустановяването на този елемент от фактическия състав на претенцията, принципно обуславя отхвърляне на иска, тъй като ищцата не доказва да е уведомила ответника за възникнала й нужда от издръжка за минал период, преди подаване на исковата молба, съответно да е отправила надлежно искане да й бъде осигурявана такава.

Както приема обаче ВКС в трайната си и непротиворечива съдебна практика, при този иск е необходимо да бъде изследвано и дали дарителят е изпаднал в трайна нужда, която може да е била факт, както към датата на поканата, отправена преди исковата молба /каквато в случая – няма/, така и към датата на исковата молба, която сама по себе си също има значение на покана /в т.см. Решение № 435/ 2.11.2011 г. по гр. д. № 1370/2010 г., IV г. о., Решение № 473/ 20.01.2012 г. на ВКС гр. д. № 263/2011 г., IV г. о. ВКС и др./. Исковата молба има характер на покана, поради което и следва да се приеме, че до приключване на устните състезания /арг. чл. 235, ал. 3 ГПК/, се е осъществил факт с правно значение в хода на висящ исков процес, който съдът е длъжен да съобрази.

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са – трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка.

Безспорно се приема както в теорията, така и в съдебната практика, че договорът за дарение сам по себе си не поражда каквото и да било правно задължение в тежест на дарения. Извършената размяна на блага е валидна и допустима при наличието на призната от закона причина, която да я оправдава - т. нар. основание на сделката. Договорът за дарение не прави изключение от това правило, но за разлика от възмездните сделки, разпоредителното действие, е свързано не с получаване на насрещна материална облага, а с удовлетворяване на неимуществен интерес на дарителя - да прояви щедрост, алтруизъм. Така материалната безвъзмездност на договора, поражда морално задължение за благодарност, изпълнение на което не може да бъде наложено по пътя на държавната принуда, нито пък неизпълнението му само по себе си би могло да обуслови основание за прекратяване на веднъж създадената договорна връзка. Законовата санкция за неизпълнение на моралното задължение за благодарност е установена чрез конкретни хипотези на обективирано поведение на дарения, при които за дарителя се поражда правото, материалното право на собственост да бъде върнато обратно в правната му сфера, чрез отмяна на дарението. Получаването на правото на собственост върху недвижимия имот, с оглед неморалното поведение на дарения, е правно нетърпимо и поражда правната възможност дарителят с едностранно волеизявление да прекрати възникналата правна връзка. Едно от основанията за отмяна на дарението е предвидено в чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В тази хипотеза, отмяната на дарението може да се иска, когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Константната съдебна практика и правна теория приемат, че договорът за дарение е едностранен, правни задължения възникват със сключването му само за дарителя.

Дареният има само морални задължения, тъй като целта на договора е да облагодетелства дареното лице. Законодателят, с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б.

„в” ЗЗД, свързва определени обстоятелства в правнорелевантни факти, при които моралното задължение на дарения се трансформира в правно такова и неговото неизпълнение поражда правото на дарителя да иска отмяна на направеното дарение. За да бъде уважен искът за разваляне на дарението, е необходимо дарителят да е изпаднал в трайна нужда, да няма средства за своето съществуване и да е поискал от надарения необходимата му издръжка. Тъй като даването на издръжка е морално задължение, което се превръща в правно от момента на поискването му, отказът от доставянето на такава е основанието да се иска отмяна на направения договор за дарение. Доказателствената тежест относно необходимостта от издръжка, както и относно наличието на покана за плащане и отказа от страна на ответника, лежи върху ищеца.

От данните по делото е видно, че ищцата – дарител е възрастен човек – родена през ….. г., която не страда от сериозни заболявания. От приетите писмени доказателства във връзка със здравословното й състояние, се установява, че страда от хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, има високо кръвно налягане. Приема лекарствени медикаменти, чиято стойност се заплаща изцяло от НЗОК /така и заключението на ССЕ – л.165, неоспорено, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено/. Други доказателства за здравословното състояние или необходимост от лечение и приемане на медикаменти не са ангажирани. Няма данни например за нужда от спазване на специален хранителен режим или извършване на възстановителни и поддържащи процедури.

По делото са приети първоначална /л.162-165/ и допълнителна /л.191-192/ съдебно-счетоводни експертизи, чиито заключения, следва да се кредитират като ясни и компетентни. След извършване на съответните проверки и анализи, експертът е посочил, че съгласно данните на НСИ, средномесечният паричен разход за едночленно домакинство на пенсионер за първо и второ тримесечие на 2017 г. е 313, 40 лева. Размерът на месечния доход от получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст, с добавки е общо 275,53 лева. Освен това, ищцата притежава по наследство редица земеделски земи – ниви и ливади /съгласно писмените доказателства по делото – л. 48, л.103-108, л.120-121/, част от които отдава под наем, за което получава годишен доход от 259,74 лева или по 21,65 лева месечно. Тази сума следва да се зачете като доход на страната.

По делото е представен договор за срочен влог на името на ищцата /л.95/, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД. Страната признава неизгодния за нея факт, че същият е действащ, с налични парични средства в размер на 4436,59 лева. Също така се установява, че в хода на настоящия процес е сключила договор за продажба на имот /видно от представения НА и вписвания в СВ/, във връзка с който е получила продажна цена от 480 лева.

От изложеното следва, че месечният приход на ищцата превишава месечният разход. Макар от данните по ССЕ приходът да е в минус с 16,22 лв., тази разлика се покрива напълно от средствата, налични в банковия влог, които могат да се използват за задоволяване на наличните нужди /приблизително за 22 години напред/, без да се отчитат получените средства от продажбата на имота в хода на процеса. При това положение, не може да се приеме, че притежаваните средства не са достатъчни за издръжка на ищцата.

Отделно, от свидетелските показания се установява, че същата обитава процесния имот, който е ремонтиран и обзаведен със средства на с. й, т.е. липсват данни за битови неудобства. Св. Б. /без родство/ заявява, че ищцата не й е споделяла, че притежаваните средства не й стигат за покриване на нуждите от лекарства, храна или други консумативи.

Св. Д. /фактически с. на ответника/ заявява, че ищцата не се е оплаквала от липса на финансови средства. Напротив, винаги е разполагала с достатъчно такива, във връзка с получени доходи от работа като ш. в Г. Споделяла, че за ушиване на един костюм получавала по 200 евро. Твърди да живее заедно с г.гр., като пътува за тази държава често. Докато били в Г., последният я издържал, а получаваната пенсия била спестявана. Когато се връщала в страната винаги разполагала със средства, вкл. за закупуване на по – скъпи хранителни продукти, каквито те с ответника не можели да си позволят.

Конфликтите възникнали по повод желанието на ищцата да живее заедно с тях в апартамента, което предвид влошените им отношения, се оказало невъзможно. След поредно неразбирателство, се наложило двамата да се изнесат и да заживеят при с. на ответника. Допълва, че докато ищцата живеела в къща на с. й в с. Д., последният винаги ходел да й помага с градината и всичко необходимо.

Според св. Д. /д. на ищцата, с. на ответника/, ищцата не е демонстрирала нужда от издръжка. Потвърждава, че е живяла в Г. и винаги е била финансово добре и е разполагала със средства. От съседи в с. Д. знае, че ищцата се хвалела, че има достатъчно пари, а хладилникът й е пълен с храна.

Съобразявайки нормата на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на свидетелките, т.к са ясни, последователни, подробни и непосредствени. Въпреки близките отношения, същите се припокриват в множество детайли и създават представа за бита и поведението на ищцата. Разказите на свидетелките на ищцата не разколебават горните изводи, т.к. не противоречат на изнесената информация и не свидетелстват за конкретни факти във връзка с твърдяното затруднено материално състояние. Вярно е, че положението на пенсионерите в страната не е завидно откъм финансова страна, но в настоящия случай се установява, че ищцата не разчита единствено на получаваната пенсия като доход.