Определение № 918 от 12.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 918 гр. София, 11.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601130 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК във вр. Глава XXII от НПК.

С определение от 11.07.2024г., по НЧД № 3949/2024г. по описа на Софийски градски съд, 40 състав, е оставено без уважение искането на лишеният от свобода Р. Л. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложеното му по НОХД № 3733/2013г. на СГС.

Срещу определението е постъпила частна жалба от адв. Р. С. и адв. И.

А.-защитници на лишения от свобода Р. К., с която се иска отмяна на съдебният акт и уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Излагат се доводи за придобито право на условно предсрочно освобождаване, като се изтъква поведението на осъденото лице по време на престоя му в мястото за лишаване от свобода и се акцентира на неговото системно добро поведение и положени усилия за ресоциализация в обществото, след като лицето е било предсрочно условно освободено за същото наказание. В този смисъл доводите са за незаконосъобразност на атакуваното определение.

Постъпило е и възражение от лишения от свобода К., в което се изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд за липсата на достатъчно доказателства за неговото поправяне, предвид доказателства за 1 положителна промяна в поведението му в периода на изтърпяване на наказанието.

Апелативен съд-София, като съобрази доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С присъда по НОХД № 3766/2013г. на СГС, К. е осъден на 6 години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване на извършеното престъпление по чл.116, ал.1, т.6 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК.

Лишеният от свобода К. е постъпил в затвора на 30.11.2023г. като преди това е бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на това наказание. Така, К. за втори път пребивава в местата за лишаване от свобода, като изтърпява наказание по едно и също дело. До това се стига след възобновяване на наказателното производство и постановяване на решение от 16.11.2023г. на ВКС, 2-ро НО, с което е оставено в сила решение по ВНОХД № 84/2016г. на САС за изменение на присъдата спрямо К. и увеличаване на наложеното му наказание на шест години „лишаване от свобода“.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд намира, че формално осъденият Р. К. е придобил право по чл.70, ал.1, т.1 от НК да бъде условно предсрочно освободен. Видно от приложената по делото справка от началника на затвора-София, към датата на произнА.не на оспорвания съдебен акт, той е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, законосъобразно е констатирано, че тази предпоставка не е изпълнена.

За да стигне до този извод, СГС внимателно е обсъдил относимите доказателства по чл.439а, ал.2 от НПК, отразил е всички констатации негативни и позитивни, и обосновано е приел, че трайното поправяне у осъденият не е настъпило и е необходимо корекционната работа с него да продължи.

Осъденият е работил, проявявал е отношение към провежданите социално- възпитателни дейности, има приемливо поведение спрямо 2 останалите лишени от свобода и затворническата администрация. Но, както е приел и първостепенният съд, не са налице всички предпоставки на закона, сочещи за изключителна положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Видно от последният актуален доклад на лицето, изготвен от инсп. Д. действително се сочи, че в голяма степен целите на наказанието са постигнати, но същевременно в този доклад е посочено, че при К. има ясно изразени проблемни зони като „Отношение към правонарушението“ и „Умения за мислене“- л.св. не приема отговорността за собственото си криминално поведение, не признава вината си, не разбила изцяло мотивите за извършване на престъплението, не винаги разпознава проблемите си и последствията от собствените си действия. Същевременно, оценката на рискът от вреди за обществото е в средни стойности. В този смисъл, аргументирано първостепенният съд е приел, че доказателствата за личността и поведението на осъдения К. са противоречиви и изпълнението на корекционните програми в затвора са недостатъчни за приемане, че е налице изискуемата промяна по чл.70 от НК в личността на дееца, представляваща поправянето му.

Въззивната инстанция също не намира основания за съмнение в достоверността на сведенията, фигуриращи в доклада на затворническата администрация, независимо от възраженията на защитата, че затворническото досие не е приложено в цялост. Администрацията на затвора не оспорва това, че при К. се наблюдава устойчива линия на поведение и положителни резултати от провеждания спрямо него корекционен процес, както на този етап, така и при предишния му престой в местата за лишаване от свобода. За това и настоящата инстанция не намира за нужно събирането на още данни за поведението на осъдения от първоначалното му задържане в затвора, доколкото подобни сведения се съдържат по делото и са намерили отражение в писмените доказателства, представени в първата инстанция. Същевременно обаче, в изготвения актуален доклад, се застъпва и становище, че целите и задачите заложени в плана на присъдата не са изпълнени към момента, дефицитите по проблемните зони не са преодолени и рискът от вреди е с непроменени стойности.

В този смисъл, правилна и обоснована се явява констатацията на контролирания съд, че макар и формално да са изпълнени част от предпоставките визирани в закона, а именно за изтърпяване на съответното 3 време от наказанието, то по отношение на поправителния ефект не се наблюдават изцяло покрити критерии, за да се приеме, че процеса на осъзнато поправяне е завършил при осъдения Р. К.. Неговото поведение отговаря на установените норми на ЗИНЗС, но по никакъв начин не се отличава от нормалното за условията на пенитенциарното заведение. Действително са налице доказателства за показано положително отношение при спазване на правилата, както и към полагане на обществено полезен труд от страна на К. през периода на предсрочно условно освобождаване за същото наказание. Но не може да бъде пренебрегнат факта, че повторното му пребиваване в местата за лишаване от свобода е в резултат от увеличение на наказанието за извършеното от него най-тежко престъпление срещу личността, каквото е убийството, при това квалифицирано такова. На този фон, остатъкът за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от около 1 година и 3 месеца не е малък спрямо общия размер на наказанието от 6 години. УПО е отклонение от принципа за изтърпяване на наложеното за съответно престъпление, наказание.

Този институт предполага лишеният от свобода със своето поведение да е показал поправянето си в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил достатъчно активни усилия в тази насока, тъй като условно предсрочното освобождаване е изключение от общия принцип, че наложените наказания трябва да се търпят напълно, за да постигнат целите на наказателната репресия, предвидени в закона. Предсрочно условното освобождаване не е придобито право на осъденото лице, а привилегия, за която трябва да се положат значителни и резултатни усилия.

В същото време, поведението на лишеният от свобода К. в затвора не се отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и същият не е дал доказателства за поправянето си в степен, за да се приеме , че е завършен поправителния процес, а не само същият да е започнал, както се твърди в жалбата на защитниците. Мотивите на предходен съдебен състав за постановено УПО по отношение на осъдения нямат обвързващ характер и поради това, настоящият състав не удовлетвори искането за прилагане на посоченото в жалбата ЧНД. Представените по делото доказателства са достатъчни, за да може съда да направи преценка за цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Безспорно, налице са положителни тенденции в поведението на осъденият К., на които се позовава 4 защитата в жалбата си и те са намерили отражение в приложения доклад, но не са достатъчни да се приеме, че процеса на превъзпитание и поправяне е завършен. Въззивният съд намира, че в мотивите на атакувания съдебен акт, правилно е обобщено, че съществуващите данни указват на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо осъдения Р. К. за пълно постигане целите на наложеното наказание.

Поради горното обжалваното определение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.

Водим от гореизлогеното и на основание чл.440, ал.2 във вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2 от НПК, Апелативен съд-София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 11.07.2024г., по НЧД № 3949/2024г. по описа на Софийски градски съд, НО, 40 състав, с което е оставено без уважение искането на лишеният от свобода Р. Л. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложеното му по НОХД № 3766/13г. на СГС .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5