Решение № 37 от 03.06.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. С., 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Иван М. Димитров

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора Б. Н. С. като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222200600143 по описа за 2022 година Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба на на адв. П.Т. в качеството му на защитник на подс. ОГН. ОРЛ. П. срещу присъда №27/21.02.2022г. постановена по НОХД №1528/2021 г. на Районен съд гр. С.. С атакуваната присъда подсъдимият ОГН. ОРЛ. П. е бил признат за виновен и е осъден по повдигнатото от РП С. обвинение за престъпление по чл.355 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ изразяваща се в следните пробационни мерки: 1.“Задължителна регистрация по настоящ адрес“ – гр. С. ул. К.М. ** за срок от ШЕСТ месеца, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично и 2.“Задължителни периодични срещи с пробационен с служител“ за срок от ШЕСТ месеца. С присъдата съдът се е произнесъл и по разноските.

Във въззивната жалба по повод, на която е образувано настоящото производство подс. ОГН. ОРЛ. П. изразява несъгласие с присъдата на С.ски РС и твърди, че присъдата е незаконосъобразна, т.к. преди постановяването и съдът не е обсъждал и не се е произнесъл какво следва да стане с 1 предвиденото в текста на чл.355 ал.2 от НК наказание Глоба в размер на 10000 до 50000 лв. и само му наложил наказание Пробация, като това било съществено проц. нарушение по чл.301 ал.1 т.3 от НПК. В жалбата се твърди, че и атакуваната присъда била неправилна, т.к. от доказателствата по делото ставало ясно, че деянието извършено от подс. П. било малозначително и следвало да се приложи нормата на чл.9 ал.2 от НК и той да се оправдае.

Настоява се за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд, като незаконосъобразна и неправилна. Иска се постановяване на нова оправдателна присъда или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

В с. з. пред въззивната инстанция подс. П. лично и чрез своя защитник поддържа жалбата на посочените в нея основания, като моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, вместо нея да се постанови оправдателна присъда или делото да се върне на друг състав за ново разглеждане в СлРС.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. С. дава заключение, че жалбата е неоснователна и настоява присъдата на С.ския РС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в жалбата, като изслуша явилите се страни в с. з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.

Настоящата инстанция прие, че първоинстанционния съд правилно е изяснил фактическата обстановка, като се е съобразил със събраните и проверени по надлежния ред доказателства и доказателствени средства. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

На 27.12.2021 г. подс. П. се завърнал на територията на Република България от Лондон. Към този момент на територията на страната била обявена с Решение №325 на Министерския съвет от 14 май 2020г. извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемичното разпространение на COVID- 1 9 и предвид съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите била удължена до 31.01.2021г. В тази връзка със 2

Заповед №РД- 01- 725/23.12.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България била въведена задължителна карантина за всички лица, пристигащи на територията на Република България с начална точка на отпътуване от Обединено кралство Великобритания. За лицата, които пристигали с въздушен транспорт, какъвто бил настоящия случай било предвидено провеждането на бърз антигенен тест за COVID- 19 на съответното летище като при отрицателен тест се издавало предписание от Директора на съответната регионална здравна инспекция за поставяне под карантина за срок от 10 дни, а при положителен резултат- предписание за поставяне под задължителна изолация за срок от 14 дни. В изпълнение на въведената процедура на подс. П., при пристигането му на летище С. бил извършен бърз антигенен тест, който дал отрицателен резултат. Било му издадено предписание с изх. №22- 191283/27.12.2020г. на Столична регионална здравна инспекция. В документа било посочено, че лицето се поставя под карантина на адрес с. Калояново, общ. С., който той посочил, с начална дата 27.12.2021г. и срок от 10 дни. На същия ден 27.12.2020г. в 14,50 часа инспектор при посочената Регионална здравна инспекция уведомил подсъдимия за издаването на предписание за поставяне под карантина за срок от 10 дни като за целта било издадено писмено удостоверение за връчване на предписание. Още същия ден подс. П., придружен от семейството си отишъл в с. Калояново, общ. С., където следвало да търпи карантината. На административния адрес в с Калояново, общ. С.. живеел и бащата на подсъдимия. Двамата се скарали и подс. П. взел решение да се премести със семейството си в гр. С., кв. „Н.“, ул. „К.М. № **. Без да уведоми съответната регионална здравна инспекция или органите на МВР- С. той се преместил на посочения в гр. С. административен адрес. Освен, че не изпълнил вменените му задължения да пребивава на посочения в предписанието адрес той се установил без да уведоми надлежните органи в гр. С. на ул. „К.М. № **. На 29.12.2020г. след обяд напуснал адреса в гр. С. за да отиде на фризьор.

Контролът върху изпълнението на задължението на карантинирани на различни основания лица бил възложен на служителите на РУ на МВР- С.. На 29.12.2020г. в оперативната дежурна част (ОДЧ) на РУ на МВР-С. се получил сигнал, че на административен адрес в кв. „Н.“ на гр. С., ул. „К.М. № ** се намират лица поставени под карантина. По проверката на сигнала работили полицейските служители, свидетелите П.Спасов, Д.Л., и Б.Б.. Отивайки на 3 адреса, полицейските служители установили лицата Х. П.а и М. П., които също били под карантина. При проведената беседа, съпругата на подсъдимия обяснила, че мъжът й се скарал с баща си в с. Калояново и решили да се преместят в гр. С., казала им, че подс. П. е на фризьор в гр. С. в кв. „Д.Г.“.

Докато полицейските служители били още на адреса, подсъдимият се завърнал като потвърдил, че е бил на фризьор.

Тази фактическа обстановка първоинстанционият съд е приел за установена въз основа на събраните и проверени в хода на делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Обосновано е мотивирал становището си относно тези, които е кредитирал, в случая съдът е кредитирал всички свид. показания, както и обясненията на подс. П., дал е вяра на писмените доказателствени материали –писмо от Регионална здравна инспекция – С., предписание за изолация в домашни условия с изх. №22191283/27.12.2020г. на Столична регионална здравна инспекция, които действително напълно кореспондират помежду си.

С Решение № 325 от 14.05.2020 г. на Министерския съвет на Република България на територията на страната е била обявена извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14.05.2020 г.

С Решение № 855 от 25.11.2020 г. на Министерския съвет така обявената извънредна епидемична обстановака е била удължена до 31.01.2021 г. В тази връзка със Заповед №РД- 01- 725/23.12.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България била въведена задължителна карантина за всички лица, пристигащи на територията на Република България с начална точка на отпътуване от Обединено кралство Великобритания. За лицата, които пристигали с въздушен транспорт, какъвто бил настоящия случай било предвидено провеждането на бърз антигенен тест за COVID- 19 на съответното летище като при отрицателен тест се издавало предписание от Директора на съответната регионална здравна инспекция за поставяне под карантина за срок от 10 дни, а при положителен резултат- предписание за поставяне под задължителна изолация за срок от 14 дни В случая показанията на разпитаните свидетели са от съществено значение, тъй като чрез тях не само се установява обстоятелството, че 4 подсъдимият е напуснал адреса, на който е бил поставен под карантина, нещо повече, той е напуснал и населеното място където е следвало да пребивава под карантина и още повече при проверка на другия му адрес той също не бил намерен там, т.к. отишъл на фризьор. В случая изясняването на причината, поради която подсъдимото лице е напуснало адреса, на който е карантинирано има пряко отношение към преценката относно обществената опасност на извършеното деяние. Факт е, че той е отишъл на фризьор, място където се събират много хора и където ако едно лице носител на вируса е пребивавало би заразило много други.

Въззивната инстанция споделя приетото от първоинстанционния съд, че деянието няма как да се квалифицира като малозначително или незначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК , т.к. не е налице нито един факт, който да мотивира този извод. Факт е, че подс. П. не само, че е напуснал посочения от него адрес за карантина, но е напуснал и населеното място на този адрес, а при извършената проверка на друг адрес се установило, че е напуснал и този адрес. В случая е без значение, че при пристигането си в Р България подс. П. си е направил бърз антигенен тест, който бил отрицателен. По начало това е негово задължение съгласно нарочна заповед и отрицателният резултат на този тест му носи привилегия да бъде 10 дни под карантина ,а ако е положителен той е следвало да бъде 14 дни под карантина. Настоящата инстанция намира, че правилно първоинстанционния съд не е приел, че деянието е малозначително. За да е налице малозначителност следва да липсва обществена опасност или обществената опасност от деянието да е много ниска. Фактите са неоспорими:- Деянието е извършено по време на епидемия респ. пандемия с множество смъртни случаи по целия свят и наличието на опасност за здравето и живота на големи групи от хора е била налична. – Престъпната безотговорност на подс. П., който не само е напуснал декларирания от него адрес но и населеното място, както и другия си адрес и то по причина да отиде на фризьор.

Правилно и в съответствие с наличните по делото доказателствени материали и приетата за установена фактическа обстановка, законосъобразно районният съд е приел, че с деянието си подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на деянието, което е посочено изрично в присъдата и за което той съответно е бил признат за виновен и осъден - за престъпление по чл. 355, ал. 2, вр., ал. 1 от НК за това, че за периода от 5

27.12.2020г. до 29.12.2020г. в с.Калояново, общ.С. и в гр. С. в условията на продължавано престъпление нарушил мерки, въведени против разпространението и появата на заразна болест по хората със Заповед № РД01-725/23.12.2020г. на Министъра на здравеопазването на Р. България, издадена на основание чл. 61, ал.2, чл. 63, ал.4, ал.5, ал.11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 АПК и във връзка с Решение № 855 на МС от 25.11.2020г. за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на МС от 14.05.2020г. извънредна епидемична обстановка като лице по т.4 от Заповед № РД-01725/23.12.2020г. на Министъра на здравеопазването и по т.14 от Заповед № РД -01- 610/22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването-български гражданин, пристигащ от рискова зона-Обединено Кралство Великобритания, поставен под карантина с Предписание изх.№ 22-191283/27.12.2020г. за поставяне под карантина от 27.12.2020г. издадено от Столична регионална здравна инспекция – С. за срок от ДЕСЕТ дни, с начална дата 27.12.2020г. не е изпълнил задължението си по т.15 от Заповед № РД -01-610/22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, да не напуска дома си или мястото в което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок на адрес с.Калояново, общ. С. и гр. С., ул. „К.М. № **, като деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи от COVID – 19 с обявена извънредна епидемична обстановка.