Решение № 27 от 03.04.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. ЛЕВСКИ, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. И.ОВСКА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20254410200244 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №25-0293-000352 от 29.08.2025, издадено от М.Х.М. - началник група в ОДМВР гр. Плевен РУ Левски, упълномощен със заповед №8121з-1632/02.12.2021 на Министъра на вътрешните работи, на В. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: **** е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 150 лева /76,69 евро за нарушение на чл. 6, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди в своята жалба, че процесното НП е незаконосъобразно, че не е извършил посоченото в него нарушение. Изпълнил задължението да спре на кръстовището и да се огледа преди да премине. Не е имало други автомобили и по никакъв начин не е отнел предимство на някого, нито е създал опасност за движението. Счита, че освен материалното нарушение на закона било допуснато и процесуално такова, довело да нарушаване на правото му на защита и дирене на обективната истина, изразяващо се в във вписването на само един свидетел на установяване на нарушението, а в автомобила е имало още трима свидетели – съпругата на жалбоподателя, братовчед му и неговата съпруга – очевидци. На практика били нарушени процесуалните правила, уредени в разпоредбите на чл. 40 ЗАНН, чл. 43 ЗАНН.

Искането е съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН от 1 процесуално легитимиран субект при наличие на правен интерес от обжалване пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В о.с.з жалбоподателят, редовно призован, се явява.

Административнонаказващият орган началник РУ - Левски, редовно призован, не изпраща представител.

Актосъставителят и свидетелят, редовно призовани, явяват се лично.

Преценявайки поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и с оглед правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН на 20.08.2025 против жалбоподателя затова, че на същата дата около 22:54 часа, в ***, като водач управлява лек автомобил ****, регистрационен номер ****, като на посоченото кръстовище не съобразява поведението си с пътен знак Б2 (Спри! пропусни движещите се по пътя с предимство), като не спира на него и създава реална предпоставка за настъпване на ПТП. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателното постановление.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели.

Жалбоподателят дава обяснения, в които заявява, че управлявал моторното превозно средство. Минавали покрай магазина, и „на самия „Стоп“ искахме да спрем на самия магазин, за да си напазаруваме нещо“. Самият той обяснява, че е спрял, но за да се огледа за свободно място на паркинга на магазина. Малко по – късно в обясненията си отново заявява, че е спрял и „огледах за място, обаче нямаше и продължих“. Налице е противоречие в обясненията на жалбоподателя, който от една страна твърди, че спрял на знак „стоп“, а от друга – че е спрял за да търси свободно място за паркиране, поради което съдът ги приема за защитна теза.

Показания в качеството на свидетели са дали актосъставителят и свидетелят при установяване на нарушението.

Двамата заявяват, че нямат конкретен спомен от конкретната ситуация, което е логично, предвид основните им задължения, свързани с контрол на движението по пътищата, спиране на МПС за извършване на проверки. И двамата поддържат констатациите в съставения АУАН.

По искане от страна на жалбоподателя в качеството на свидетел показания е дал В.Д.С.. Същият заявява, че се е намирал в автомобила, управляван от жалбоподателя и на улицата до магазин „Абсолют +“ са спрели на знак „стоп“. Уточнява, че „…патрулката отстрани дори щеше да ни блъсне – беше засилена от долу, от „Абсолюта““. Установява се от показанията му, че служебният автомобил се е движел с висока скорост и „колегата“ завил 2 надясно, за да избегне произшествие. Управляваният от жалбоподателя автомобил бил застигнат и спрян до магазин „Фамилия“ от служителите на полицията, и които им заявили, че не са спрели „на стоп – а“. Свидетелят уточнява, че жалбоподателят спрял на стоп – а, но „патрулката“ била засилена много и за да избегне удар, жалбоподателят завил.

Разпоредбата на чл. 40, ал.1 ЗАНН предвижда, че актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Актосъставителят и свидетелят са очевидци на нарушението.

Съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила, която не е оборена.

Не се оспорва от жалбоподателя, че той е управлявал моторното превозно средство. Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на §6, т.25 от ДРЗДвП и е годен субект на вмененото му във вина административно нарушение.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на АУАН и НП. Същите съдържат изискуемите реквизити, посочени са дата, място и обстоятелства на нарушението, нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителят.

В настоящия случай съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил ***** с посочен рег. номер, в кръстовището, образувано от улиците ***** и *****. Разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението (§6, т.28 ДРЗДвП – водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя) да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и маркировката на пътя. От своя страна пътен знак „Б-2“ задължава водачите да спрат и да пропуснат движещите се по пътя с предимство. На посочената в НП дата жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, като не се е съобразил с наличието на посочения пътен знак.

Не се събраха доказателства, опровергаващи приетата от съда фактическа обстановка.

По този начин жалбоподателят виновно е извършил нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Водачът е длъжен да се съобразява с пътните знаци и на пътен знак Б2 да спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство, каквото нарушение е извършено в настоящия случай. Това води до неизпълнение на задължението на водача да не създава опасност за превозните средства, движещи се по пътя с предимство, поради което правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност.

3

Санкционната норма е определена законосъобразно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-0293-000352 от 29.08.2025, издадено от М.Х.М. - началник група в ОДМВР гр. Плевен, РУ Левски, с което на В. Д. Н., ЕГН**********, с адрес: *****, на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева (76,69 евро).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Плевен в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 4