Решение № 273 от 13.12.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. гр. Добрич, 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500486 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД-гр.София срещу решение №82/16.04.2025 г. по гр.д.№473/2024 г. на Каварненския районен съд в частта,с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу Б. Н. Й. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.Б., общ.Каварна, *** искове за признаване за установена дължимостта на сумата 294,93 лева (двеста деветдесет и четири лева и 93 стотинки),за която е издадена Заповед за изпълнение №108/17.05.2024 г. по частно гр. дело №214/2024 г. по описа на КРС,представляваща дължима неустойка по Рамков договор с №502029759 от 22.02.2021 г.,ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението-17.05.2024 г.,до окончателното плащане, както и на сумата 63,56 лева (шестдесет и три лева и 56 стотинки),представляваща мораторна лихва върху сумата от 294,93 лева-неустойка по рамков договор №502029759 от 22.02.2021 г.-предмет на същата заповед за изпълнение.Според въззивника първоинстанционното решение в обжалваната част било неправилно,тъй като съдът неправилно приел,че процесните неустойки са нищожни,доколкото били в размер на всички месечни такси до края на срока на 1 договора.Последната констатация не отговаряла на действителността,тъй като нито една от претендираните неустойки не била уговорена по горния начин.Неустойките били четири-две се равнявали на цената на невърнато оборудване по ценова листа,а другите две били в размера на три стандартни месечни абонаментни такси.Клаузите за неустойки не създавали неравновесие в правата на страните по смисъла на чл.143 от ЗЗП и не излизали извън присъщите за неустойката функции. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за уважаване на посочените искове. Претендират се сторените от въззивника разноски в първоинстанционното и въззивното производство в тяхната цялост.

Въззиваемият Б. Н. Й. не е подал отговор на въззивната жалба.В хода на въззивното производство изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за оставянето й без уважение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 28.04.2025 г.,а жалбата му срещу решението на КРС е подадена чрез ССЕВ на 12.05.2025 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 12.05.2025 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него отхвърлителна част.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими установителни искове.По същество е обаче неправилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№473/2024 г. на КРС е образувано по повод искова молба вх.

№3035/27.09.2024 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД от „А1 България“ ЕАД-гр.София срещу Б. Н. Й. с ЕГН ********** с посочен в 2 исковата молба постоянен адрес с. Б., ***, а впоследствие установен в с.Б., общ.Каварна, обл.Добрич, ***,за установяване съществуването на вземания на ищцовото дружество от ответника-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №108/17.05.2024 г.,издадена по ч.гр.д.

№214/2024 г. на Каварненския районен съд,както следва:

-вземане за сумата от 109,23 лева-цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетен период от 07.06.2021 г. до 06.11.2021 г.,начислени съгласно условията на рамков договор №502029759,приложенията към него и ОУ по партида №М6673457;

-вземане за сумата от 294,93 лева-неустойки,начислени за едностранно прекратяване на рамков договор №502029759 за услугите по партида №М6673457 по вина на абоната при условията на чл.54.12 от ОУ и съгласно Приложения №1 към договора;

-вземане за сумата от 97,38 лв-мораторна лихва върху горните две суми за периода на забава от датата,представляваща първи ден от забавата по всеки отделен документ,до датата,предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК /33,82 лв мораторна лихва върху главницата от 109,23 лв и 63,56 лв мораторна лихва върху главницата от 294,93 лв/;

-вземане за законната лихва върху главниците,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 17.05.2024 г.,до окончателното им изплащане.

С първоинстанционното решение са уважени исковете за сумата от 109,23 лева-цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетен период от 07.06.2021 г. до 06.11.2021 г.,начислени съгласно условията на рамков договор

№502029759,приложенията към него и ОУ по партида №М6673457,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 17.05.2024 г.,до окончателното плащане на сумата,както и за сумата от 33,82 лв мораторна лихва върху главницата от 109,23 лв.Отхвърлени са исковете относно вземанията за неустойки в общ размер на 294,93 лв и за мораторна лихва върху тях в размер на 63,56 лв.

Решението на КРС се атакува от ищеца по делото в отхвърлителната му част досежно вземанията за неустойки и мораторна лихва върху тях.

3

Установителните искове-предмет на въззивното производство са допустими.След подаване на възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК от длъжника срещу заповедта за изпълнение,издадена по ч.гр.д.№214/2024 г. на КРС,на заявителя „А1 България“ ЕАД е указано от заповедния КРС /разпореждане №382/20.08.2024 г./ да предяви искове за съществуване на вземанията по заповедта в едномесечен срок.За горното указание заявителят е уведомен на 27.08.2024 г. и своевременно на 27.09.2024 г. е подадена искова молба чрез ССЕВ.Исковете са предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415 ал.4 от ГПК и вземанията-предмет на същите са идентични с тези в заповедното производство,поради което исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

В исковата молба е изложено,че между ищеца „А1 България“ ЕАД и ответника Б. Н. Й. бил сключен рамков договор №502029759 от 22.02.2021 г. и приложения към него за предоставяне на електронни съобщителни услуги,цените по които били начислявани по партида с

№М6673457.Предоставените услуги били фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа на мобилен №*** и фиксирана услуга телевизия №201002620856.За периода 09.07.2021 г.-26.01.2022 г. /период на изискуемост на задълженията/ ответникът натрупал по посочената партида и не заплатил в уговорените срокове задължения в размер на 109,23 лв-неплатени месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за периода 07.06.2021 г.-06.11.2021 г..На 26.01.2022 г. поради неплащане в срок на просрочените задължения рамковият договор между страните бил прекратен по вина на абоната.Поради последното били начислени неустойки в общ размер на 294,93 лв,която сума била сбор от следните суми,за които били издадени следните първични документи: №557637650/26.01.2022 г.-за сума от 100 лв неустойка за невърнато оборудване по ценова листа за фиксирана услуга телевизия; № 557637651/26.01.2022 г.-за сума от 140 лв неустойка за невърнато оборудване по ценова листа за фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа №***;№557637652/26.01.2022 г.-за сума от 29,97 лв неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа №***; №557637653/26.01.2022 г.-за сума от 24,96 лв неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за фиксирана услуга телевизия.

4

Ответникът Б. Н. Й. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК.Явил се е в първото открито съдебно заседание пред КРС,проведено на

06.02.2025 г.,и е оспорил исковете като неоснователни,твърдейки,че същият не е подписвал никога договор с ищцовото дружество и не е обвързан от такъв.Оспорването на автентичността на процесния договор /авторството на подписа за потребител/ едва в първото открито заседание пред районния съд е от една страна несвоевременно и в този смисъл недопустимо,доколкото по смисъла на чл.133 от ГПК оспорването на истинността на представен от ищеца с исковата молба документ следва да се осъществи в рамките на срока за отговор на исковата молба /в срока по чл.131 ал.1 от ГПК/,като в противен случай тази процесуална възможност се преклудира,т.е. е недопустимо да се навежда неавтентичност на документа едва в първото открито съдебно заседание.От друга страна при оспорване автентичността на частен диспозитивен документ,който носи формално подписа на страната,която го оспорва,по правилото на чл.193 ал.3 от ГПК тежестта за доказване на неистинността е на оспорващата страна-в случая на ответника Б. Й..При запитване обаче дали ще внесе депозит за изготвяне на графологична експертиза за изследване на подписа,положен за потребител,ответникът е заявил пред първоинстанционния съд,че не желае да го стори.Същият сам е отказал да се възползва от правото си да удостовери неистинността на процесния договор.При положение,че с първоинстанционното решение искът за установяване на вземане в размер на 109,23 лева-цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги по процесния договор е уважен,решението не е обжалвано от ответника Й. в тази част и е влязло в сила,то вече към настоящия момент със сила на пресъдено нещо е установена валидната обвързаност на страните по процесния договор и последният въпрос не подлежи на пререшаване.

Следва да се приеме с оглед горното,че между ищеца по делото „А1 България“ ЕАД /оператор/ и ответника Б. Н. Й. /абонат-потребител/ е сключен рамков договор №502029759 от 22.02.2021 г. и приложения към него за предоставяне на електронни съобщителни услуги,цените по които са били начислявани по партида с №М6673457.Предоставените услуги са сателитна телевизия-А1 ТВ в комбинация с фиксиран интернет през мобилна мрежа А1 Net Box или мобилна услуга.Срокът на ползване на услугите е 24 месеца /две 5 години/-от 22.02.2021 г. до 22.02.2023 г.Уговорени са санкционните последици за абоната при предсрочно прекратяване на договора по негова вина.Същият,ако е физическо лице,дължи на оператора неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите по срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.Допълнително дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/изплащане/,съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.Ако при прекратяване на договора за услуги абонатът не върне предоставеното му за ползване оборудване в изправност или изобщо не го върне,той дължи на оператора обезщетение в размер на стойността на оборудването по действащия ценоразпис на оператора.

С влязлата в сила част от първоинстанционното решение е установен със сила на пресъдено нещо и фактът,че ответникът не е заплатил в уговорените срокове месечните абонаментни такси за предоставените услуги през периода от 07.06.2021 г. до 06.11.2021 г. /в рамките на пет месеца/.Съгласно клаузата на т.54.12 от ОУ на ищцовото дружество в случай,че забавата в плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни,договорът се счита за едностранно прекратен от страна на оператора.Ответникът Б. Й. не е оспорил наличието на горните предпоставки за настъпило предсрочно прекратяване на процесния договор при визираните условия на 26.01.2022 г. по негова вина /заради неплащането повече от 124 дни на дължимите суми по договора/.Предвид горното са налице хипотезите по договора и приложенията към него за ангажиране отговорността на ответника Й. по чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка за вреди,причинени на оператора от предсрочното прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги по вина на абоната.