Определение № 221 от 31.07.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 221 гр. ХАСКОВО, 31.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Г. Г.ЕВ като разгледа докладваното от Г. Г. Г.ЕВ Търговско дело № 20235600900052 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 6848/12.07.2024 г. от ЗК ,,Лев инс‘‘ АД, чрез юрк. К. М., с която се иска изменение на Решение №54/20.06.2024 г., постановено по т. д. № 52/2023 г., по описа на Окръжен съд-Хасково, в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК ищцата В. М., чрез адв. А. М., от САК, е депозирала писмен отговор, с който намира молбата за допустима, но по същество – неоснователна. В подкрепа на изразеното становище са развити подробни доводи.

Съдът, като взе предвид молбата и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Делото е образувано по искова молба от В. П. М. против ЗК ,,Лев инс‘‘ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.6.2022 г. В хода на производството по реда на чл.214 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск за обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди, като е увеличен размерът му от 30 000лв. на 45 000лв.

Производството пред настоящата инстанция приключи с Решение № 54/20.06.2024 г., с което ОС-Хасково уважи изцяло предявените искове и осъди ЗК“Лев Инс“ АД ЕИК *******, гр.София, район „Студентски“ бул.

“Симеоновско шосе“ №67А на основание чл.432 ал.I от КЗ да заплати на В. П.

М., ЕГН:**********, с адрес ******, сумата от 45 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 3 107.34лв.-обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 16.V.2022 г., ведно със законната лихва от 23.VI.2022 г. до окончателното изплащане на сумите. В полза на ищцата са присъдени направените от нея разноски по делото.

1

С оглед изхода на делото с посоченото решение ЗК ,,Лев инс‘‘ АД е осъдено да заплати на адвокатско дружество „Г. и М.“ по реда на чл.38 от ЗА възнаграждение в размер на 5100 лева с включен в сумата ДДС.

С подадената молба е формулирано искане за изменение на решението в частта за разноските, като съдът намали присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност, да редуцира същото със стойността на ДДС, или да се произнесе по молбата едва след произнасяне от СЕС по направеното преюдициално запитване.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Молбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът извърши преценка за действително свършената работа от адвоката и фактическата и правна сложност на делото. В случая делото не е с висока правна и фактическа сложност, като съдът намира, че същото е с обичайната сложност за спор като настоящия. Извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищцата се изразяват основно в изготвяне и подаване на искова молба, явяване в три открити съдебни заседания, представяне на подробна писмена защита. От друга страна по делото са назначени съдебномедицинска и съдебно-автотехническа експертизи и е допуснат разпит на двама свидетели, по един по искане на всяка от страните.

При тези констатации, с оглед постигнатия от страните краен резултат и на основание чл.38 от ЗА вр. с чл.7 ал.II т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и §2 от ДР от същата вр. с чл.66 от ЗДДС ответникът следва да заплати възнаграждение за предоставените на ищцата адвокатски услуги в размер на 5100 лева с включен ДДС и няма основание за ревизиране на решението в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Действително, съобразно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е задължен да се съобразява с минималните възнаграждения, предвидени в наредбата, но с оглед фактическата и правна сложност на настоящото дело, обема на извършените процесуални действия, материалния интерес, и при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда, определеното възнаграждение от 4250лв. или 5100лв. с вкл. ДДС е адекватно и няма основание за намаляването му.

Неоснователно е и възражението по отношение на дължимия ДДС, начислен върху определеното възнаграждение. Разпоредба на §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че за регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно, размерите на минималните възнаграждения по наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по наредбата, в случая - процесуално представителство 2 пред съд, поради което настоящият състав на съда приема, че крайният размер на дължимото на адвоката възнаграждение включва ДДС. Разпоредбата не въвежда правило, че данъчната основа включва ДДС, поради което същата не противоречи на постановките на Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС. Ирелевантно в случая е и обстоятелството, че възнаграждението се дължи не от представляваната страна, а от насрещната страна, с оглед нормата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС и изхода на спора, като доставката попада в кръга на облагаемите с ДДС доставки по чл. 2, т. 1 ЗДДС, при безспорност на факта, че предоставилият услугата адвокат се явява данъчно задължено лице по ЗДДС. Ако се приеме противното, регистрираните по ЗДДС адвокати се поставят в понеблагоприятно положение от нерегистрираните по ЗДДС, тъй като с изплащането на ДДС ще получат с 20% по-малко по размер адвокатско възнаграждение.

С оглед всичко гореизложено молбата с правно основание чл. 248 ГПК е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №6848/12.07.2024 г. от ЗК ,,Лев инс‘‘ АД за изменение на Решение №54/20.06.2024 г., постановено по т. д. № 52/2023 г., по описа на Окръжен съд-Хасково, в частта за разноските.

Определението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 3