Разпореждане № 113700 от 15.09.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 113700 гр. София, 15.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Частно гражданско дело № 20231110149831 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от „П... срещу П. А. Т. за осъждане на длъжника да заплати на заявителя суми в общ размер на 1 537,44 лв., част от които:

- 240,00 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“;

- 360,00 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.

При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира, че същото следва да бъде отхвърлено в частта за посоченото вземане.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, респективно когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно съдът има задължение да следи служебно за противоречие на договора с императивните разпоредби на закона и в рамките на заповедното производство, а в специалната хипотеза на договор сключен с потребител, с цел осигуряване на по-пълна и ефикасна защита на потребителите служебното начало е засилено, като е предвидено и задължение на съда да следи за евентуална неравноправност на договорна клауза, на която се основава претенцията. Освен изрично подчертано по отношение на заповедното производство в посочената вече разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, такова задължение следва пряко от общите принципи на гражданския процес, като в 1 чл. 7, ал. 3 ГПК са очертани рамките на служебното начало в тази насока. Посочената национална уредба е съобразена с изискванията на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. В този смисъл е налице и последователна практика на Съда на Европейския съюз, обективирана например в Решение от 4 юни 2009 г. по дело C-243/08, Решение от 21.02.2013 г. по дело C‑472/11, Решение от 18.02.2016 г. по дело C-49/14 и обобщена в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17.

В случая, за да стигне до извода, че вземането следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, съдът взе предвид на първо място обстоятелството, че процесният договор за паричен заем има характеристиките на такъв, сключен с потребител. Следователно по отношение на процесното правоотношение приложение намират разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, респективно и императивно вмененото задължение на съда да следи служебно за нищожност на клаузи в договора, вкл. поради неравноправен характер на същите, съобразно гореизложените мотиви.

С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на клауза в договор за потребителски кредит, въз основа на която се предвиждат допълнителни такси за различни услуги (както в случая) или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по същия.

В случая клаузите, въз основа на която се начислява претендираното възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“, съдът намира за нищожни.

Обсъжданите вземания са уговорени с цел обогатяване на кредитодателя, но по начин, който цели да заобиколи императивните разпоредби на чл.10а, ал. 2 ЗПК (кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита), чл. 19, ал. 4 ЗПК (годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България) и чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата; когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва).

Вероятната основателност на неравноправния характер на сочените клаузи следва пряко от твърденията в заявлението, като при това се подкрепя от представените към него доказателства – договор за потребителски кредит и общи условия към него.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.

С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде 2 отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 18,74 лв. за държавна такса и над 30,48 лв. за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението от 50 лв.).

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „П... срещу П. А. Т., в частта, в която се претендират следните суми:

240,00 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ за период от 20.05.2023 г.; 360,00 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, както и в частта за разноските над сумата от 49,22 лв.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от заявителя пред Софийския градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3