Определение № 1933 от 15.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1933 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110155973 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 417947 от 22.12.2025г., подадена чрез . на 20.12.2025г., с която е предявен от ищеца М. З. К. срещу ответника . иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед за прекратяване № .г., издадена от ответника-работодател.

Ищцата излага в исковата молба твърдения, че е работила по трудовото правоотношение с ответника, по силата на което заемала длъжността .“. На 16.10.2025г. ищцата подала молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, а в случай че липсва съгласие от страна на работодателя, посочила, че молбата следва да се третира като подаване на предизвестие за прекратяването на договора с изтичане на уговореното в него предизвестие от 2 месеца. Ищцата твърди, че на 17.10.2025г. не била допусната на работа от работодателя, а на следващия работен ден – .г. била издадена процесната заповед, в която било обективирана несъгласието на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и правоотношението й било прекратено на евентуално посоченото от нея основание по чл. 326, ал. 1 КТ с оглед подаденото предизвестие за прекратяване на трудовия договор, считано от .г. Ищцата посочва, че в заповедта било посочено, че работникът няма да отработи предизвестието и дължи на работодателя обезщетение за неспазения срок на предизвестие в размер на две брутни заплати, което не отговаряло на действителното положение, доколкото намерението на ищцата било да отработи предизвестието, но не била допусната до работа от работодателя. Счита, че уволнението е незаконно, тъй като в нея е посочено, че не е спазен срока на предизвестието и че се дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестието.

Като е намерил исковата молба за нередовна с разпореждане от 23.12.2025г. съдът е дал указания на ищцата в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба, с препис за 1 връчване на ответника: 1. да посочи какъв е правният й интерес от предявяване на иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна при изложените твърдения, че правоотношението е прекратено на посоченото от ищцата в молбата й до работодателя основание по чл. 326, ал. 1 КТ; 2. като има предвид, че в този случай правоотношението се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а не считано от издаване на заповедта за прекратяване, да посочи дали се е явявала на работа от момента на подаване на молбата за прекратяване на трудовото й правоотношение на 16.10.2025г. до изтичане срока на предизвестието (16.12.2025г.), респ. дали е била допусната на работа от работодателя или не е била допусната до работа за този период; 3. да посочи дали твърди да е налице писмено съгласие на работодателя с направеното предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, което да е достигнало до ищцата преди да й бъде връчена заповедта за прекратяване на основанието по чл. 326, ал. 1 КТ; 4. в случай, че иска от съда да установи недължимост на обезщетението за неспазено предизвестие от страна на работника, което твърди да е посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, да обоснове правен интерес от този иск и да формулира надлежен петитум в тази посока; 5. да представени в заверен препис описаните в исковата молба като писмени доказателства документи, които не са приложени към последната; 6. да представи пълномощно за упълномощаване на адв. Д. Ш. с право да подаде от нейно име исковата молба по делото и да го представлява пред Софийски районен съд, а ако представеното пълномощно е с дата, по-късна от тази на подаване на исковата молба да потвърди с писмена молба извършените без представителна власт действия по подаване й.

В изпълнение на дадените указания ищцата е подала уточнителна молба с вх. № .г., с която е заявила, че поддържа предявения иск за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено с процесната заповед, като правният й интерес се изразява в това, че работодателят е посочил в заповедта като фактическо основание на уволнението неспазване на срока на предизвестието от страна на работника, което не отговаряло на обективната действителност, тъй като ищцата изрично е изразила воля за спазване на срока на предизвестието. С депозираната уточнителна молба ищцата е посочила изрично и че не претендира да бъде признато за установено, че не дължи на работодателя вписаното в заповедта за уволнение обезщетение за неспазен срок на предизвестието.

Съдът като съобрази твърденията на ищцата, намира, че предявеният иск е недопустим.

Съдът в исковото производство дължи самостоятелна проверка за наличие на положителните процесуални предпоставки за допустимост на предявените искове, сред които е и преценката дали за ищеца е налице правен интерес от търсената защита. В случая ищцата не оспорва уволнението на извършеното основание по чл. 326, ал. 1 КТ поради подаване на предизвестие за прекратяването му с изрична молба. Напротив твърди, че работодателят е прекратил трудовия договор на поисканото от самата ищца евентуално основание по чл. 326, ал. 1 КТ при липса на съгласие за прекратяване на договора по взаимно съгласие. От изложените твърдения следва, че между страните не съществува спор 2 относно законността на уволнението на използваното основание, а относно това спазено ли е предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение, по чия воля не е спазено предизвестието, респ. за дължимо ли е обезщетението за неспазено предизвестие, обективирано в заповедта за прекратяване, които въпроси са преюдициални по отношение на иск за дължимост/недължимост на вземане по чл. 220 КТ, какъвто обаче не е предявен по делото. Това е така защото неспазването на предизвестието не е основанието за прекратяване на договора, а факт, който поражда възникване на задължение за заплащане на обезщетение за страната, която не е спазила предизвестието.

При изложените твърдения, че трудовото правоотношение е прекратено в съответствие с посоченото от ищцата основание и предприетите от нея действия по подаване на предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, за последната не съществува правен интерес от оспорване на уволнението. Такъв интерес не е обоснован и с уточнителната молба, в която са възпроизведени твърденията в исковата молба и изрично е заявено, че не се предявява отделен иск за недължимост на претендираното от работодателя обезщетение.

На основание чл. 130 ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА с искова молба с вх. № 417947 от 22.12.2025г., подадена чрез . на 20.12.2025г., от М. З. К. срещу ответника ..

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3