Решение № 3867 от 29.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3867 гр. Пловдив, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330103425 по описа за 2022 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 34, ал.1 ЗС – делба първа фаза.

Ищците Н. Х. Д. и К. Л. Д. чрез адв. А. С. искат допускане до делба на следните имоти: двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-194/20.12.2023 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С., ул. „***“ със застроена площ 87 кв.м., брой етажи 2 /два/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, който е индивидуализиран преди приемането на КК и КР за гр. С. както следва: двуетажна жилищна сграда, с РЗП от 134 кв.м., с административен адрес ул. „***“ ***; разположена в УПИ ***, квартал **, по плана на град С., община С., одобрен със Заповед № 335/1992 г. дворно място, което представлява поземлен имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-194/20.12.2023 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. С., ул. „***“ ***, площ: 537 кв.м., който е индивидуализиран преди приемането на КК и КР за гр. С. както следва: поземлен имот, с площ от 520 кв.м., в УПИ ***, квартал **, по плана на град С., община С., одобрен със Заповед № 335/1992 г.; гараж, който представлява сграда с идентификатор ***.3 по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-194/20.12.2023 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. С., ул. „***“ ***, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 17 кв. м. брой етажи: 1/един/, брой на самостоятелните обекти в сградата: няма данни, предназначение: постройка допълващо застрояване, стар 14 1 идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, който е индивидуализиран преди приемането на КК и КР за гр. С. както следва, гараж с площ от 15 кв.м., разположен в североизточната част на УПИ *** до пътя, от който се осъществява достъпът до имота и на границата с УПИ ***, в кв. **, по плана на град С., одобрен със Заповед № 335/1992 г. при квоти ½ ид.част за ищците и ½ ид.част за ответниците И. Л. Д. и И. И. Д..

В исковата молба се твърди, че недвижимите имоти са придобити от ищците по наследство от Л. К. Д., починал на *** г. - баща на К. Л. Д. и И. Л. Д., както и по давностно владение, осъществявано от тях в продължение на повече от 20 години, считано от датата на смъртта на Л. Д..

Давностното владение било упражнявано от К. Д. и И. Д., когато всеки от тях е бил в граждански брак: първият с Н. Д., а вторият с И. Д.. Поради това, идеалните части от съсобствените недвижими имоти на К. Д. и И. Д. са придобили при режим на съпружеска имуществена общност.

Описаният гараж, бил построен през 1984г. Владян бил общо от съделителите и през него имали достъп до двора зад къщата. Твърдят, че след смъртта на Л. Д., не са прекратявали съсобствеността си над жилищната сграда, постройките в имота и над земята (УПИ ***). През годините и към настоящия момент, ищците К. Д. и Н. Д. са ползвали и ползват втория жилищен етаж на сградата, а ответниците са ползвали и ползват първия жилищен етаж от двуетажната сграда в имота.

В къщата се влизало от централния вход, разположен в средата на лицето й към пътя в северната част. Достъпът до двора зад къщата се осъществявал от гаража, през врата в задната му част, от която се излизало към двора. За двора могло да се премине и през проход, разположен между къщата и пристройка, представляваща кафе - аперитив, попадаща частично в техния имот и частично в съседното УПИ. Всеки си обработвал част от земята в двора (УПИ ***), разположен в задната, южна част на къщата. Всеки от тях сам обзавеждал ползвания от него етаж с необходимите мебели, домакинска посуда и всякакви други вещи за дома и го е поддържал и стопанисвал. Твърдят, че през 2004 г. уредили частично отношенията си, във връзка със споменатия в предходната точка недвижим имот, разположен в УПИ *** и ***, от кв. **, по плана на град С., а именно: кафе-аперитив със застроена площ от 52 кв.м. След извършена обстоятелствена проверка за собственост и издаден констативен нотариален акт, двамата ищци. продали на И. Д. ½ ид.ч. от кафеаперитива с площ от 52 кв.м., който остана собственост на него и на съпругата му.

Неуредени останали отношенията им за земята (дворното място), гаражът в североизточната част на съсобствения терен и двата етажа от основната жилищна сграда. През лятото на 2021 г. И. Д. предприел самоуправни действия - сменил входната врата, без да им предостави ключ, поставил ламаринени заграждения, подобни на мрежа, които препятствали достъпа до първия етаж на къщата, както и до двора на къщата. Освен това, ответниците изградили стълби от улицата към втория етаж, при което премахнали вратата в задната част на гаража, през която също могло да се премине към двора. За тях останал възможен единствено достъпът до втория етаж, през новоизградените стълби, разположени вдясно и североизточно от гаража. Отправили покана за доброволно премахване на поставените ограждения, с желанието веднъж завинаги да се разберат как ще ползват къщата и дворното място. Не получили очакваното разбиране от ответниците и въпросните прегради стояли и до ден днешен, поради което ищците били лишени от достъп до двора си и не могли дори да премахнат останали стари насаждения от предходната година. По повод на тези действия на ответниците, на 14.09.2021 г., била подадена жалба до Районна Прокуратура - Пловдив.

Въпреки желанието и опитите да се разберат доброволно, не успели да постигнат консенсус извънсъдебно нито за делба, нито за разпределение на реалното ползване на обектите. Това налагало да упражнят правото си да прекратят съсобствеността помежду им по съдебен ред, чрез предявяване на настоящата искова претенция за делба.

2

Ответник И. Л. Д. чрез пълномощника с и адв. Х. Д., с отговора на исковата молба заявява, че И. и К. Д.и действително са съсобственици на УПИ *** в квартал ** на гр. С., при квоти от по 1/2 придобити по наследство.

Относно описания Гараж с площ от 15 кв.м твърди, че е изключителна собственост на И. Д., който владеел същия като изключителен собственик повече от двадесет години със знанието и без противопоставянето на брат си К. Д. по нематериализирано споразумение между двамата. Твърди, че идентично било положението и с владяните от двамата самостоятелни етажи от двуетажна жилищна сграда, като К. Д. владее втория жилищен етаж. а И. Д. - първия. Това положение е също повече от двадесет години при взаимна търпимост и съгласие на страните.

Оспорва твърдението, до вътрешния двор другата страна да е преминавала през гаража. Достъпът до двора се осъществявал през основната и единствена входна врата нямаща нищо общо с гаража, което и станало основния проблем за да се стигне до настоящото положение на липса на разбирателство, тъй като страните имат различни критерии за чистота и за съжаление липсва стремеж за разбирателство основано на взаимни компромиси.

В хода на производството са конституирани по делото като съделители И. З. Д. с ЕГН ********** и К. З. Д. - починал в хода на процеса на 31.08.2023г. и заместен от своите наследници по закон: И. З. Д. с ЕГН ********** /съпруга/, П. К. Д. с ЕГН ********** /син/ и Г. К. Д. с ЕГН ********** /син/ като е бил конституиран и И. К. Д. /син/, който е заявил отказ от наследство и спрямо когото впоследствие производството по делото е прекратено.

Поводът за конституирането на тези съделители е твърдението на адв. Х. Д. в о.с.з. от 09.11.2022г. че УПИ *** понастоящем с идентификатор *** е образуван от имот с пл. № *** за който са били обособени два парцела – УПИ *** и УПИ *** но това административно обособяване не променя факта на съсобствеността тъй като имот с пл. № *** е бил придобит по наследство от покойната М. Г. Д. с ЕГН **********, чийто наследници са И. З. Д. с ЕГН ********** и К. З. Д. заедно с наследодателя на ищците Л. Д..

Иска се допускане делба на процесните имоти при квоти от по ¼ за ищците, ¼ ответниците, ¼ за И. З. Д. и ¼ за И. З. Д., П. К. Д. и Г. К. Д..

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

По отношение на дворно място, което представлява поземлен имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-194/20.12.2023 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. С., ул. „***“ ***, площ:

537 кв.м., който е индивидуализиран преди приемането на КК и КР за гр. С. както следва: поземлен имот, с площ от 520 кв.м., в УПИ ***, квартал **, по плана на град С., община С., одобрен със Заповед № 335/1992 г. съдът намира следното.

Първият регулационен план за този имот видно от заключението на вещото лице Б. Й. е одобрен със Заповед № 334/1966г. съгласно предвижданията на който дворното място е обособено в парцел *** с площ от 1030 кв.м, а със Заповед № 335/1992г. е одобрен нов регулационен план като за имота е отреден парцел * * * , който план е действащ и понастоящем, съответно със Заповед № 17/1994 е одобрено изменение на регулационния план при което от имот с пл. номер *** са обособени две УПИ: едното - УПИ ***, a другото - УПИ * * * в кв.81, което е идентично на поземлен имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. С.. Видно от геодезическо заснемане извършено от вещото лице / л.270 от делото – гръб/ по действащия регулационен план в УПИ *** съществува процесната 2МЖ, която е с идентификатор № ***, а в УПИ ***, което понастоящем с идентификатор ****** съществуват пМЖ1, ПЖ2 и Пмс 3. По делото няма писмени документи за собствеността на УПИ ***, но от обстоятелството, че според вещото лице след дата 15.02.1968г. е построена процесната двуежатна жилищна сграда изчертана на 3 геодезическото заснемане като 2МЖ, то юридически за собствеността върху земята следва да се вземе предвид на първо място фактическото владение на постройката, защото това владение от обективна страна включва и владението върху дворното място. Това владение, според настоящата инстанция, е упражнявано от наследодателя Л. К. Д. в която насока са показанията на св. Л. Д., който си спомня, че знае от баща си, че къщата е строена като еднофамилна от баба му и дядо му / Л. Д./ в която са живели баща му – ищеца К. Д. и чичо му И. Д. което било докато последния се оженил през 1979г. след което баба му и дядо му решили да построят две стаи отстрани на къщата и отишли да живеят там. Следователно, Л.

Д. заедно със съпругата си е придобил правото на собственост върху дворно място УПИ *** въз основа на давностно владение тъй като владението е било явно и неоспорвано, респ. израз на своенето на земята е факта, че Л. Д. е построил къщата в края на 60-те години на миналия век и към момента на смъртта си през 1982г. респ. към момента на смъртта на съпругата му А. Д. – 1985г. фактическата власт и собствеността върху дворното място е преминало към двамата им сина И. и К. Д.и.

И. З. Д. и наследниците на К. З. Д. се явяват наследници на М. Г. Д. която е призната за собственик на имот с идентификатор ****** /УПИ ***/ в който съществуват пМЖ1, ПЖ2 и Пмс 3 съгласно нотариален акт *** по обстоятелствена проверка и по делото няма данни наследниците от това коляно да са упражнявали фактическа власт върху дворно място УПИ *** нито пък да са оспорвали или смущавали фактическата власт на Л. Д. и впоследствие на неговите синове. Фактът че Л. Д. е починал преди М. Д. е ирелевантен в настоящето дело, първо защото Л. Д. на собствено основание установява владение върху процесното дворно място, а с изменението на регулационния план фактическото положение на владението в парцел *** с площ от 1030 кв.м на практика е материализирано в плана като са обособени два отделни парцела, с отделни граници и в границите на парцела на М. Д. фактическата й власт е призната за собственост с нот. акт ***, и второ, защото И. З. Д., наследниците по права линия без ограничения на К. З. Д., наследниците по права линия на Л. К. Д. / сред които И. Л. Д. и К. Л. Д./ заместват З. К. Д. починал на ***г. при наследяването на М. Д., т.е фактът че синът Л. Д. е починал преди баба си би имало отношение към собствеността в нейния имот с идентификатор ******, но този имот не е предмет на делото за делба. По делото и няма данни никой от съделителите И. З. Д. и наследниците на К. З. Д. съделителите И. З. Д., П. К. Д. и Г. К. Д. да оспорват собствеността и владението на К. Л. Д. и И. Л. Д. в процесния имот № ***, респ. няма данни същите реално да ползват фактически нещо в повече от имота който са получили по наследяване от М. Д. с идентификатор ****** в която насока са показанията на св. Н. Д., който си спомня, че има имотът им има обща граница с К. и И., която се отделя от ограда като в двора е влизал при И. да си говорят което пък категорично изключва възможността казаните вече съделители да владеят имота като собственици.