Определение № 1770 от 07.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1770 гр. София, 07.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Г. Кацаров като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100501122 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

С решение 20544/12.12.2023 г., постановено по гр.д. № 40545/2023 г. на СРС, ГО, 78 състав, с признато за установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника ЗД „Б.И.” АД, ЕИК: ****, адр. гр. София, бул. **** дължи на ищеца ЗАД „ОЗК -З.” АД, ЕИК: ****, адр. гр. София, ул. **** следните суми: 9 276,99 лв. – задължение по суброгационно право във връзка с ПТП от 08.12.2019 г. , 1 777,06 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 19.08.2021 г. – 15.06.2023 г.

Съдът констатира, че е налице противоречие между диспозитива и мотивите на решението, доколкото от една страна в мотивите е приета за основателна акцесорната претенция за лихва /както за мораторна лихва за периода до исковата молба, така и за законната лихва от датата на исковата молба/, но произнасяне по отношение на законната лихва в диспзоитива липсва.

На следващо място първоинстанционният съд неправилно е определил дължимата държавна такса, която в случая е 442,16 лв., а не 110,55 лв. Следва да се отбележи, че е без значение дали първоинстанционното производство е имало за предмет установителен иск по чл.422 ГПК или осъдителен иск, дължимата държавна такса за въззивното производство е една и съща – фактът, че платената по заповедното производство държавна такса се приспада при определяне на останалата дължима държавна такса по исковото производство пред първоинстанционния съд съвсем не означава, че страните се ползват от привилегията да внасят два пъти по-ниска държавна такса пред въззивната инстанция. Такова тълкуване освен че няма логическа опора противоречи и на трайно установеното в практиката и теорията разбиране, че исковото производство се явява продължение на заповедното производство 1

/макар и чисто формално под нов номер дело/, което е и причина законодателят изрично да предвиди, че внесената държавна такса по заповедното производство се приспада при образувано исково производство.

По изложените съображения въззивният състав намира, че е налице несъответствие между мотивите на съдебния акт и неговия диспозитив, по чието отстраняване компетентен да се произнесе е постановилият съдебното решение съд, съгласно нормата на чл.247 ГПК. Отделно се налага допълнително администриране на въззивната жалба, по което отново компетентен е първоинстанционният съд. С оглед това делото следва да се изпрати на СРС за извършване на преценка дали е налице необходимост от провеждане на процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение, както и за предприемане на указаните действия по администриране на въззивната жалба.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1122 по описа за 2024 г. на СГС, ГО, II-Д въззивен състав.

BРЪЩА гр. д. № 1122 по описа за 2024 г. на СРС, ГО, 78 състав, за извършване на преценка относно необходимостта от провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК, както и за администриране на подадената въззивна жалба.

След извършване на преценка по реда на чл. 247 ГПК и описаните процесуални действия, делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на СГС за произнасяне по жалбата, като бъде разпределено на същия съдия докладчик съобразно правилото на чл. 80, ал. 10 ПАС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2