Решение № 23139 от 16.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23139 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110176780 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 418492/23.12.2024г. на Д. Т. С. срещу К. К. К., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.195, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр.чл.193, ал.1 ЗЗД и по чл.195, ал.2 ЗЗД, вр.чл.82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9100 лева, представляваща стойност на ремонт по поставяне на въздушни възглавници и предпазни колани, който е необходим за отстраняването на недостатъците по лек автомобил „Ситроен Ц3“, **********, както и сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян от ищцата стрес и притеснение, вследствие неизпълнението на задължението на ответника да предаде на ищеца вещ без недостатъци, изразяващи се в липсата на въздушни възглавници и предпазни колани в същия автомобил.

Ищцата твърди, че на 16.09.2022г. в качеството си на купувач е сключила с ответницата в качеството й на продавач договор за продажба на лек автомобил „Ситроен Ц3“, **********, рама VF7SXHMZ6HT659748, при цена на превозното средство от 19 500 лева.

В договора било посочено от ответницата, че автомобилът е технически изправен, като същата не е декларирала да са били претърпени ПТП и да са налице липсващи елементи по него. Ищцата твърди, че при извършен технически преглед на лекия автомобил през 2024г. е било установено, че същият е с премахнати въздушни възглавници, което налагало да бъде извършен задължителен ремонт по тяхното поставяне, както и по поставянето на самозаконтрящи се предпазни колани. Стойността на ремонтните дейности според ищцата възлиза на сумата от 9100 лева. Твърди се в исковата молба, че за тези обстоятелства ответницата е била уведомена по телефон през м.04.2024г., но паричната сума за ремонта не е била предоставена. Поради това, ищцата изпратила до ответницата нотариална покана, връчена на дата 22.07.2024г., но към датата на подаване на исковата молба се твърди, че ответницата не е заплатила нужната сума за ремонта на автомобила. Била извършена справка относно регистрацията на процесното МПС, като се установило, че същото е внесено от Швейцария, а ответницата е негов първи собственик в България, като го е придобила от дружеството *********. В периода от 2019г. до 2022г. автомобилът е бил застрахован при „ЗК Лев Инс“ АД. Ищцата обръща внимание на факта, че цената на 1 автомобила към момента на продажбата надвишавала пазарната цена за този модел, което косвено свидетелствало, че същият се продава с отлични характеристики. Освен това, ответницата била адвокат, поради което била наясно с приложимата нормативна уредба.

Изложени са твърдения, че от момента на закупуване на процесния автомобил, ищцата го е управлявала и е возила в него трети лица, излагайки ги на опасност от настъпване на ПТП.

Слез узнаването, че автомобилът е с липсващи въздушни възглавници и технически неизправни предпазни колани, ищцата изживявала постоянен стрес и притеснения. Така мотивирана, Д. Т. С. моли предявените от нея искове да бъдат уважени, като е заявена и претенция за присъждане на разноски.

С молба от 27.05.2025г. ищцата е уточнила, че липсата на въздушни възглавници и повреден механизъм на предпазните колани е установена след посещение на сервиз на ****** на 28.03.2024г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответницата К. К. К., с който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва факта, че на 16.09.2022г. между страните е сключен договор за продажба на „Ситроен Ц3“, **********.

Поддържа, че процесният автомобил е бил предаден на ищцата без наличието на явни или скрити недостатъци. Твърди, че недостатъците, които са посочени от ищцата, евентуално са настъпили след сключване на договора за продажба и за тях не следва да се носи отговорност, но дори и същите да се били налични към момента на сключване на договора, то ответницата не е знаела за тях. Оспорено е твърдението, че е декларирана техническата изправност на автомобила, като се допълва, че през целия период, през който ответницата е била собственик, не се е установило наличието на никакви технически проблеми. Твърди се, че ищцата е узнала за премахнатите въздушни възглавници и нефункциониращи предпазни колани най – късно през м.03.2024г. В тази връзка била извършена проверка при официалните вносители и сервизи на Ситроен в България и се установило, че през м.03.2024г. ищцата е посетила такъв сервиз и сама е посочила, че на таблото на лекия автомобил е била получена индикация за проблем с въздушните възглавници. Оспорва твърдението на ищцата за проведен телефонен разговор между спорещите страни през м.04.2024г., като се твърди, че ищцата за първи път е уведомила ответницата за твърдените недостатъци с получената нотариална покана на 22.07.2024г. или 4 месеца след узнаване за недостатъците. Ответникът не бил уведомен незабавно, поради което правата на ищцата – купувач били погасени на основание чл.194, ал.1, пр.3 ЗЗД. Направено е и възражение по чл.197, ал.1 ЗЗД за изтекъл 6 месечен срок на иска по чл.195, ал.1 ЗЗД. В отговора на исковата молба се поддържа, че стойността на ремонта за отстраняване на недостатъците не възлиза на сумата от 9100 лева, като в случая сумата е по-ниска. Оспорват се и твърденията за претърпени неимуществени вреди. Дори и такива вреди да са настъпили, ответникът поддържа, че липсва причинна връзка между неимуществените вреди и твърдяното неизпълнение – предаване на вещ с недостатъци. В тази връзка са изложени съображения, че ищцата е можела сама да отстрани недостатъците по вещта и впоследствие да предяви исковите си претенции, като по този начин е нямало да настъпят неимуществени вреди.

Вместо това ищцата продължила да управлява процесния автомобил в неизправно състояние с липсващи въздушни възглавници и нефункциониращи колани, което съставлявало нарушение на ЗДвП, регламентиращ задължение на водачите да поддържат своите превозни средства в изправно състояние, поради което евентуално настъпилите неимуществени вреди били следствие изцяло на поведението на ищцата. Нямало как такива вреди да са настъпили преди м.04.2024г. тъй като към този момент ищцата не е знаела за наличието на недостатъците по автомобила. Самата ищца споделила преди покупката на автомобила, че се страхува да шофира, тъй като е участвала в ПТП с предишния си автомобил, поради което дори и да са били изпитани стрес и притеснение, то това се дължало на предходния инцидент. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе 2 предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.195, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр.чл.193, ал.1 ЗЗД и по чл.195, ал.2 ЗЗД, вр.чл.82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9100 лева, представляваща стойност на ремонт по поставяне на въздушни възглавници и предпазни колани, който е необходим за отстраняването на недостатъците по лек автомобил „Ситроен Ц3“, **********, както и сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян от ищцата стрес и притеснение, вследствие неизпълнението на задължението на ответника да предаде на ищеца вещ без недостатъци, изразяващи се в липсата на въздушни възглавници и предпазни колани в същия автомобил.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото следните обстоятелства: 1) че между страните е сключен на 16.09.2022г. договор за продажба на лек автомобил „Ситроен Ц3“, **********, по силата на който ответникът е прехвърлил на ищеца правото на собственост върху посочената вещ; 2) че към момента на сключването на договора за продажба предадената вещ е била с недостатъци (липса на въздушни възглавници и нефункциониращи предпазни колани), които не могат да се открият при обикновен преглед на същата и които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление; 3) че тези недостатъци не са били известни на купувача при продажбата; 4) моментът на узнаване на твърдените недостатъци, както и че продавачът е бил уведомен незабавно от купувача за забелязаните недостатъци; 5) стойността на разходите, необходими за отстраняването на недостатъците по отношение на вещта, предмет на договора; 6) претърпените неимуществени вреди (страх и притеснения), които се намират в причинна връзка с неизпълнението на задължението на ответника да предаде на ищеца вещ без недостатъци.

В случай че ищецът установи горепосочените факти, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираната сума. В тежест на ответника е да установи още и твърденията си за факти, че ищцата е узнала за недостатъците по автомобила най-късно през м.03.2024г.; че твърдените недостатъци са настъпили след договора за продажба, евентуално, че нефункциониращите предпазни колани са били известни на ищцата към момента на продажбата; възражението за изключителен принос на ищцата за настъпване на твърдените неимуществени вреди, както и останалите факти, на които основава своите възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 193 от ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата (чл. 193, ал. 2 от ЗЗД).

Необходимо е недостатъкът да е съществувал по време на изпълнението на договора и конкретно към момента на предаване на вещта, а отклонението в качеството трябва да не е било известно на купувача (чл. 193, ал. 2 от ЗЗД). Преценката за знание се извършва с оглед вида на недостатъка, неговия размер, както и възможността на купувача да го види. След като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед, т.нар скрити недостатъци. В последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък - чл. 194, ал. 1 от ЗЗД. Уведомяване на продавача, обаче, не е необходимо, ако той е знаел недостатъка, което следва от изричното правило, предвидено в чл. 194, ал. 2 от ЗЗД. Границите на отговорността на продавача са уредени в чл. 195 от ЗЗД. Купувачът разполага с избор между предвидените в чл. 195 от ЗЗД алтернативни възможности: 1) да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, 2 ) да задържи вещта и да иска намаляване на цената 3 ) да отстрани 3 недостатъците за сметка на продавача, както и да иска 4 ) обезщетение за вредите, договорното неизпълнение по общите правила - имуществени и неимуществени вреди, съгласно чл. 82 от ЗЗД.

Скритите недостатъци са такива, които съществуват, но не могат да се открият при обикновения начин на преглеждане на стоката или такива, които са се проявили по-късно.

Законодателят не е въздигнал субективните възможности и познания на купувача в критерий при определяне на видимия или скрит характер на недостатъците /т.е. те са ирелевантни/.

Характерът на недостатъците, като явни или скрити, е специфичен за конкретното дело въпрос, който е фактически, като за решаването му е възможно и назначаването на техническа експертиза. Kритерият за разграничаването на недостатъците на явни и скрити е този, дали те могат да бъдат установени визуално чрез външен преглед на стоката - с вещина и необходимото внимание, респ. проверка как тя функционира /ако нейното естество предполага такава/. Тези недостатъци, които могат да бъдат забелязани при такава проверка са явни, а останалите - скрити.