Решение № 675 от 15.06.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. П***, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20225220100854 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД чрез пълномощника адвокат П. твърди, че на 16.02.2011 г. между кредитора „Юробанк И Еф Джи България“ АД (понастоящем „Юробанк България“ АД) и кредитополучателя Т. М. ХР. е бил сключен договор за потребителски кредит № FL570117, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя заем в размер на 15 170 лв. за пълно предсрочно погасяване на задължения по друг договор за кредит, сключен със същия кредитор, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в срок до 16.02.2021 г. на 120 месечни анюитетни вноски, първите 12 от които в размер на 94.81 лв., останалите в размер на 247.78 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 248.38 лв. Твърди, че разрешеният кредит е бил преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя, но последният не е погасвал дължимите главници и лихви съгласно погасителния план, поради което кредитът е станал предсрочно изискуем и също така е изтекъл крайният срок за издължаването му. Поддържа, че е придобил вземанията по договора за потребителски кредит по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „Юробанк България“ АД и „Еос Матрикс“ ЕООД на 18.01.2016 г., като за цесията длъжникът бил уведомен от цесионера в качеството му на пълномощник на цедента на 16.04.2018 г. и втори път – с връчване на препис от исковата молба, към която е приложено уведомление, изходящо от предишния кредитор. Твърди, че за събиране на вземанията по 1 договора се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 2005/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, както следва: за сумата от 1 500 лв. – главница, частично от общо дължима главница – 15 170 лв., и за сумата от 1 500 лв. – договорна лихва, частично от общо дължимата договорна лихва в размер на 7 024.23 лв. Във връзка с постъпило против заповедта за изпълнение възражение от длъжника било образувано гр.д. № 2650/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и с Решение № 243 от 26.02.2019 г. било установено съществуването на вземане в размер на 3 000 лв. (частично), дължимо по договор за потребителски кредит № FL570117 от 16.02.2011 г., от което: 1 500 лв. – главница, частично от общо дължима главница – 15 170 лв., и 1 500 лв. – договорна лихва, частично от общо дължимата договорна лихва в размер на 7 024.23 лв. Въз основа на влязлото в сила решение бил издаден изпълнителен лист и за събиране на дължимите суми било образувано изпълнително дело № 549/2020 г. по описа на ЧСИ Д***, което било приключено поради напълно събрани вземания по изпълнителното дело. Поради непогасяване на остатъка от дължимите по договора за кредит суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 4212/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Тъй като против заповедта за изпълнение било постъпило възражение от длъжника, предявява искове за установяване на вземанията по заповедта, както следва: главница в размер на 9 483.94 лв. и лихва за забава в размер на 2 523.78 лв. за периода от 16.12.2018 г. до 01.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК в съда до окончателното изплащане. Претендира разноските в исковото и заповедното производство. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т. М. ХР. чрез пълномощника си адвокат Т. оспорва дължимостта на претендираните суми поради изтекла давност. Не оспорва, че е страна по договор за потребителски кредит № FL570117 от 16.02.2011 г. и че с договор за възлагане на вземания, сключен между „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД) задължението, произтичащо от договора за потребителски кредит, е било изкупено от ищеца, като по силата на този договор цесионерът е встъпил в правата на кредитополучателя по договора за потребителски кредит. Твърди, че на основание чл. 15, ал. 5 от договора за потребителски договор предсрочната изискуемост на кредита настъпва автоматично при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора. В този смисъл поддържа, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 17.03.2011 г. – денят, следващ датата, посочена като падеж на първата вноска по кредита, а не на 16.04.2018 г., когато е получена поканата за доброволно плащане, изпратена от цесионера.

Посочва също така, че снабдяването със заповед за изпълнение и с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2005/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик не е довело до спиране или прекратяване на давността за 2 останалата част от вземането с оглед разпоредбата на чл. 116а от ЗЗД. Тъй като към момента е изтекла петгодишната погасителна давност за главницата и тригодишната погасителна давност за лихвата, моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото. Не сочи доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от представения по делото договор за потребителски кредит № FL570117, че на 16.02.2011 г. между третото неучастващо по делото лице „Юробанк И Еф Джи България“ АД и ответника Т. М. ХР. е сключен договор, по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 15 170 лв. за погасяване на задълженията по договор FL518698 от 16.03.2010 г., сключен между банката и кредитополучателя, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в срок до 16.02.2021 г. при фиксиран ГЛП през първата една година от издължаване на кредита в размер на 7.50 % и ГПР в размер на 13.31 %.

На 18.01.2016 г. между „ Юробанк България“ АД и „Еос Матрикс“ ООД е сключен договор за възлагане на вземания, съгласно който прехвърлителят „Юробанк България“ АД се е съгласил да прехвърли на приобретателя „Еос Матрикс“ ООД всички свои права, права на собственост, облаги и участия върху и във вземанията, посочени в приложение към договора, в т.ч. вземане по договор за потребителски кредит № FL570117 от 16.02.2011 г. с длъжник Т. М. ХР. в размер на 15 170 лв. главница към 31.12.2015 г., 6 926.73 лв. лихви към 31.12.2015 г. и 97.50 лв. такси и разноски към 31.12.2015 г. и крайна дата на издължаване 16.02.2021 г.

С нотариално заверено на 18.01.2016 г. пълномощно прехвърлителят „Юробанк България“ АД е упълномощил Адвокатско дружество „И*** и Д**“ да представлява банката и да уведомява съгласно разпоредбата на чл.

99, предл. 3 от ЗЗД всички длъжници за сключения на 18.01.2016 г. договор за прехвърляне на вземания.

На 16.04.2018 г. на Т. М. ХР. чрез майка му М*** Х.а е връчено уведомление с изх. № 3358/13.04.2018 г. за извършено прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит и уведомление с изх. № 3359/13.04.2018 г. за обявяване на договора за потребителски кредит за предсрочно изискуем.

На 25.05.2018 г. „Еос Матрикс“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Т. М. ХР. за сумите: главница в размер на 1 500 лв., частично от общо дължимата главница в размер на 15 170 лв. по договор за потребителски кредит от 16.02.2011 г., и договорна лихва в размер на 1 500 лв., предявена частично за периода от 16.08.2015 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 3 за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 2005/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1028 от 31.05.2018 г. за сумите: главница в размер на 1 500 лв., частично от общо дължимата главница в размер на 15 170 лв. по договор за потребителски кредит от 16.02.2011 г., и договорна лихва в размер на 1 500 лв., частично за периода от 16.08.2015 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.05.2018 г. до окончателното плащане, както и разноски за държавна такса в размер на 60 лв.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК против издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК заявителят „Еос Матрикс“ ЕООД е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение.

С влязло в сила Решение № 243 от 26.02.2019 г. по гр.д. № 2650/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик е признато за установено, че съществуват вземания на „Еос Матрикс“ ЕООД към Т. М. ХР. съгласно заповед № 1028 от 31.05.2018 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2005/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в следните размери: сума в размер на 1 500 лв. главница, частично от дължима по договор за потребителски кредит от 16.02.2011 г. главница в размер на 15 170 лв. и договорна лихва в размер на 1 500 лв. частично за периода от 16.08.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда от общо дължима договорна лихва в размер на 7 024.23 лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението 25.05.2018 г. до окончателното изплащане.

На 01.12.2021 г. „Еос Матрикс“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумите: главница в размер на 9 483.94 лв. за периода от 16.12.2016 г. до 16.02.2021 г., включително, дължима по договор за потребителски кредит № FL570117 от 16.02.2011 г., договорна лихва в размер на 979.68 лв. за периода от 16.12.2018 г. до 16.02.2021 г. – дата на падежиране на договора и лихва за забава в размер на 2 523.78 лв. за периода от 16.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 4212/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и е издадена Заповед № 2308 от 03.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по отношение на претендираните вземания – при посочване на началната дата на вземането за главница е допусната очевидна фактическа грешка като вместо 16.12.2016 г. е посочено 16.02.2016 г.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника Т. М. ХР. и с оглед дадените от съда указания заявителят „Еос Матрикс“ ЕООД е предявил искова молба за 4 установяване на вземанията по заповедта, която е предмет на настоящото производство.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница и лихва за забава по договор за кредит.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Основателността на исковете предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, по който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума, настъпване на изискуемостта на вземането и надлежното прехвърляне на вземането по договора в полза на ищеца. Осъществяването на тези правнорелевантни факти следва да бъде установено по делото при условията на пълно и главно доказване, като тежестта за това е на ищеца.

Разпечатката съдържа 30 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b707f48e-a42b-4121-815d-0b1247f2d746