Решение № 953 от 04.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 953 гр. Пловдив, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330112436 по описа за 2025 година

Предявен е, с оглед направеното изменение по чл. 214 ГПК, осъдителен иск на И. Х.

Г., ЕГН ********** срещу „КЕШ КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК 205893155, с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2143.80 евро (4192,91 лева), представляваща платена без основание сума за периода от *** до *** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2025 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е престирал на ответника сумата, като поддържа, че същата е платена без основание. Основният довод за основателност на иска се свежда до това, че в тежест на ответника е да докаже съществуването на правоотношение между страните, което не сторил.

Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Възразява, че от представените от ищеца писмени доказателства се установява, че процесната сума е сбор от платени в полза на ответника суми по два договора за кредит. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявения иск за процесуално допустим, но неоснователен, по следните съображения:

За да бъде уважен иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да установи, че е налице имуществено разместване между страните по делото, а ответникът следва да докаже наличието на основание, т.е. правоотношение, което да го оправдава. След изменението на иска, който е предявен първоначално за сумата от 10 лева, по делото са представени три броя касови бележки (л. 23- гръб), от които се установява, че ищецът е платил на ответника следните суми: на 18.05.2022 г. - 1855,24 лева, на 05.10.2022 г. - 506 лева и на 10.10.2022 г. - 1821,67 лева. Установява се също, че въпросните суми, чийто сбор е равен на размера исковата претенция са платени по два договора за потребителски кредит, а именно по договор № *** и ***, което е посочено в съответния касов бон.

Предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД не може да бъде уважен. Оценката на 1 приетите по делото доказателства е обективна. Недопустимо е същата да бъде едностранчива и в полза на една от страните по делото за сметка на другата. Неиздържана от правна страна е тезата на ищеца, че приетите по делото касови бонове следва да се ценят единствено като доказателство за платените суми, но да бъдат игнорирани в частта им, доказваща развилите се между страните правоотношения, тъй като ответникът в отговора на исковата молба не поддържал наличието на такива. В тази връзка следва да се подчертае, че в отговора на исковата молба позицията на ответника е, че не може да се ориентира, при какви обстоятелства и защо ищецът твърди, че е заплатил без основание сумата от 10 лева, като възразява за недоказаност на иска. След изменението на иска, в молба 29.12.2025 г., ответникът сочи, че представените от самия ищец доказателства съдържат основанието, което оправдава имущественото разместване. Това възражение не е преклудирано с изтичане на срока на отговор на исковата молба. Същото е възражение по същество на ангажираните по делото доказателства. Изцяло в тежест на ищеца е да установи, че е налице имуществено разместване между страните по делото. Когато са представени доказателства за имуществено разместване, които обаче съдържат и основанието, което го оправдава, не може да се приеме, че исковата претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е доказана. Това следва вкл. и от правилата на формалната логика. С представените по делото касови бележки ищецът доказва, че е платил сумата от общо 4192,91 лева, но по два договора за кредит, респ. не е доказано по делото, че е налице имуществено разместване без основание, т.е. че нещо е дадено по см. на чл. 55 и сл. ЗЗД. По аргумент от § 1, т. 40 от ДР на ЗДДС фискалният касов бон е хартиен документ, регистриращ продажба на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите средства, издаден от въведено в експлоатация регистрирано фискално устройство от одобрен тип. Разпределението на тежестта на доказване по иска по чл. 55, ал.

1, пр.1 ЗЗД не е абстрактно, а конкретно: че процесната сума е платена, дадена; че същата е платена на валидно правно основание. Възможно е между страните да са налице множество правоотношения. Искът не е доказан, когато ищецът установи произволно плащане по развило се между страните правоотношение, нито пък искът може да се отхвърли, когато ответникът установи някакво правоотношение, което обаче няма никаква връзка с дадената сума.

Ето защо исковата претенция следва да се отхвърли.

При този изход на делото ответникът има право на разноски за юрк. възнаграждение, което съдът определя на сумата от 150 евро, предвид сложността на делото.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на И. Х. Г., ЕГН **********, срещу „КЕШ КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК 205893155, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2143.80 евро (4192,91 лева), представляваща платена без основание сума за периода от *** до *** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И. Х. Г., ЕГН **********, да заплати на „КЕШ КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК 205893155 сумата от 150 евро – разноски за юрк. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

2

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3