Протокол № 72 от 14.05.2026, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 69/2026
- Вид
- Протокол № 72
- Подписан
- 14.05.2026
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- Тоничка Димитрова Кисьова, Полина Петрова Бешкова, Валентина Тотева Бошнякова Събинска
Други актове по делото
- Решение № 31 от 27.05.2026 · Тоничка Димитрова Кисьова, Полина Петрова Бешкова, Валентина Тотева Бошнякова Събинска
Цитирани разпоредби
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 131 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 85 · Наказателен кодекс
- чл. 274 и 275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 274 и 275 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 72 гр. Смолян, 14.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тоничка Д. Кисьова
Членове:
Валентина Т. Бошнякова
Събинска
Полина П. Бешкова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева и прокурора С. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265400600069 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Смолян, редовно призована, се явява зам. окръжния прокурор С. С..
Частният обвинител и граждански ищец Е. Б. П., редовно призована, се явява лично и с повереника си адв. В. П., надлежно упълномощена.
Жалбоподател-подсъдимият Р. Н. Х., редовно призован, се явява лично и със защитника си адв. Е. П., надлежно упълномощена.
Прокурор: Не намирам процесуални пречки да се даде ход на делото.
Адв. П.: Също моля да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Подс. Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Дава ход на делото.
Съдът разясни на страните правата им по реда на чл. 274 и 275 от НПК.
1
Отводи не постъпиха.
Съдът намира, че следва да се открие фазата на съдебното следствие с изготвяне на доклад по делото.
Настоящото производство е образувано по подадена Въззивна жалба от Р. Н. Х., чрез защитника си адв. Е. П., срещу Присъда № 2 от 23.02.2026 г. по НОХД № 449/2025 г. по описа на РС – Смолян. Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалваната присъда, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че липсват доказателства, които по несъмнен начин да доказват извършването от обективна и субективна страна на инкриминираното деяние от подсъдимия. Сочи се, че ако се приеме, че подсъдимият е причинил телесните увреждания на пострадалата, не се доказва това да е станало с хулигански подбуди, а поради възникнал конфликт, предизвикан от провокативното й поведение. Твърди се, че подсъдимият не е осъждан към датата но извършване на престъплението – 28.05.2021 г., така и към датата на постановяване на присъдата, поради което съгласно ТР № 2/2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС, Съдът е трябвало да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК и да освободи подсъдимия от наказателна отговорност и наложи наказание „глоба“. Моли да бъде отменена присъдата, да бъде постановена оправдателна такава, алтернативно да бъде изменена, като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК.
Не са постъпили отговори на въззивната жалба от Прокуратурата и от пострадалата, конституирана като частния обвинител и гражданския ищец и повереника й.
Прокурор: Уважаеми Окръжни съдии, намирам, че Въззивната жалба е допустима, като подадена от лице, имащо право на такава, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. По отношение на основателността ще взема по-късно отношение.Към момента няма да соча други доказателства.
Адв. П.: Уважаеми Окръжни съдии,също считам, че така подадената Въззивна жалба е процесуално допустима, но същата считам за напълно неоснователна, като изложените съображения по трите пункта, с които се атакува първоинстанционната присъда са несъстоятелни и не кореспондират с доказателствата по делото. Подробни съображения ще изложа по същество.
2
Други доказателствени искания на този етап не сочим.
Адв. П.: Поддържам Въззивната жалба по изложените в нея подробни съображения и с направените алтернативни искания. Няма да соча доказателства.
Подс. Х.: Няма какво да кажа.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, ще следва да се приключи съдебното следствие и се даде ход на съдебните прения и затова О П Р Е Д Е Л И:
Приключва фазата на съдебното дирене.
Дава ход на съдебните прения.
Прокурор: Уважаеми Окръжни съдии, настоящото производство е по Въззивна жалба на подс. Х., подадена чрез защитника адв. П. срещу присъдата на Районен съд – Смолян, с която е признат за виновен за извършено престъпление с причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди.Преди да взема отношение по мотивите в жалбата, с оглед характера на настоящото производство, намирам, че на ДП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита, както на подсъдимия, така и на пострадалата.
Във Въззивната жалба се сочи, че атакуваната присъда на Районен съд Смолян е незаконосъобразна, като се твърди нарушение на материалния и процесуалния закон. В три пункта са излагани доводи, че подсъдимият не е извършил престъплението. Считам, че от доказателствения материал, правилно съдът е възприел фактическата обстановка и извел правилни изводи в тази насока, като е приел, че действително на инкриминираната дата подс.
Х. умишлено е причинил телесна повреда на пострадалата. В тази насока са налице както показанията на свидетелката – чистачката, която е била в коридора и е възприела лично блъскането, така и косвените доказателства на двамата счетоводители, които са били в стаята и не са възприели блъскането, но непосредствено са възприели виковете на пострадалата и казаното им от чистачката, че е станало нещо много лошо в коридора. Не споделям доводите на защитата, че не се касае за умишлено престъпление. Когато блъскаш човек по стълбите, най-малкото се съгласяват да му причиниш телесните повреди, макар и да не предвиждаш в каква степен ще бъдат те. Благоприятното 3 стечение на обстоятелствата, е довело само до леки телесни повреди, а можеше да бъдат и много по-тежки. В този смисъл, дори и да не се приеме, че е пряк умисъла за причиняване на телесната повреда, в случая най-малко е налице евентуален умисъл, тъй като блъскайки пострадалата, подсъдимият се е съгласявал с настъпването на обществено опасните последици, а именно причиняването на леката телесна повреда.
Не споделям и доводите във Въззивната жалба за липсата на хулигански подбуди. В тази насока, считам, че Районният съд е изложил подробни и ясни мотиви, цитирайки съответно постановление на Върховния съд, в което ясно е определено кога са налице хулиганските подбуди, макар че е за убийство конкретното постановление, те важат и за телесните повреди. В случая действително намирам, че правилно Съдът е извел наличието на хулигански подбуди при осъщественото от подсъдимия деяние и правилно е квалифицирано деянието по т. 12 на чл. 131 от НК.
По отношение на възраженията за неправилно приложение на закона, тъй като не е приложен чл. 78а, отново в мотивите на първоинстанционната присъда са изложени достатъчно убедителни и съобразени както с актуалната съдебна практика, така и с прилагането на закона мотиви, защо в конкретния случай се касае за деяние, което попада в чл. 78а, ал. 7 от НК. В случая, към момента на извършване на деянието не е имало нито една предпоставка за приложение на чл. 78а, нито е бил осъждан подсъдимия, но и двете деяния са в съвкупност едно спрямо друго, и при условие, че по едното е приложен чл.
78а, в случая Районния съд не е приложил чл. 78а по отношение на подсъдимия за настоящото деяние.
С оглед на всичко изложено до тук, намирам, че първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в този смисъл считам, че следва да бъде потвърдена изцяло, а Въззивната жалба оставена без уважение и единствено липсата на съответен протест ме въздържа в момента да взема отношение. Считам, че даже твърде снизходително се е отнесъл първоинстанционния съд към подсъдимия в конкретния случай за извършеното от него деяние, което считам, че е с много по-висока степен на обществена опасност отколкото го оценил първоинстанционния съд.
Адв. П.: Уважаеми Окръжни съдии, от името на доверителката ми граждански ищец и частен обвинител в настоящото производство, аз ще Ви 4 моля, след преценка на всички събрани в хода на първоинстанционното производство гласни и писмени доказателства, да постановите своя съдебен акт, с който потвърдите изцяло Присъда № 2 по НОХД 449/25 г. на Районен съд – Смолян. Считам, така постановената присъда за правилна, законосъобразна, обоснована, като същата е изключително подробно, последователно мотивирана, като правилно е приложен и материалния закон.
В депозираната Въззивна жалба се излагат съображения в три различни пункта, касателно недоказаност на повдигнатото му обвинение, неправилна квалификация на деянието, неправилно приложение на материалния закон. Аз изцяло се присъединявам към изложеното от държавното обвинение и по трите пункта, като накратко ще маркирам по всяко едно от оплакванията какво е нашето становище.
По отношение на първото оплакване за недоказаност на подсъдното деяние. Аз считам това оплакване напълно за несъстоятелно, тъй като в рамките на продължилия повече от 5 години наказателен процес, с многократни спирания и прекратяване на ДП, бяха събрани изключително много преки и косвени доказателства, анализът на които говори за доказване на обвинението по един категоричен и несъмнен начин както по отношение на авторството на деянието, така и по отношение на обективните и субективните признаци на процесното деяние. В мотивите първоинстанционния съд последователно и подробно излага фактическата обстановка такава, каквато е коректно установена от разпитите на свидетелите-очевидци, а именно св. К., двамата свидетели Б. и частично от показанията на полицейските инспектори и присъствалите свидетели пред сградата, където се случва процесното деяние. В случая се касае за физическо посегателство срещу доверителката ми, която се осъществява в сградата, стопанисвана от ЕТ „Кристал – Л. Х.“ в гр. Златоград. Това е обществена сграда, до която достъп имат неограничен брой лица. В тази сграда доверителката ми се е намирала не случайно. Там е била във връзка със служебните си правоотношения, а именно: имала е необходимост от заверка на служебна бележка. Същата е била в правото си да поиска да й бъде извършена услугата от съответните счетоводители, които са обслужвали дружеството, в която тя е работила, поради което аз считам, че по никакъв начин с исканията си същата не провокирала агресията, насочена спрямо нея от подс. Р. Х.. Това агресивно поведение е неоправдано по никакъв начин, независимо от факта, че той е поискал доверителката ми да напусне 5 кабинета на счетоводителите, но тя не го е направила, заявявайки, че спешно й е нужна тази бележка, то по никакъв начин това нейно поведение и отговорът на поставени искания от подсъдимия, не може да оправдае неговите последващи действия. Той е хванал доверителката ми за ръка, грубо я извел от кабинета на счетоводителите, след което със сила, изблъсквайки я по стълбището към първия етаж на сградата, същата е загубила равновесие, въпреки опитите си да се задържи за парапета на стълбището, тя е направила няколко крачки и пада в края на стълбището. Именно на този момент, в този пасаж, са показанията на св. П., и се позова и защитата, а именно, че тя била паднала на последните две стъпала, които има стълбището, поради което не можело да се твърди, че падането е вследствие на бутане от страна на подсъдимия. Тя сама се е спънала и паднала. Тези твърдения са напълно несъстоятелни. Те се опровергават пак от показанията на св. К., която както в разпита, така и в проведените очни ставки, потвърди, че Е. П. се е опитала да се задържи за парапета, при което паднала и едната й обувка, тя залитнала и тъй като по инстинкт за самосъхранение е подтикнал тя да овладее инерцията от бутането, в крайна сметка се е стигнало и до лошото падане, което както каза и Прокуратурата можеше да бъде и фатално, предвид силата, наклона на стълбищата, но в случая това е довело единствено до леки телесни повреди, които в случая са множество и са причинили дългосрочни неудобства - болки и страдания на доверителката ми.
От свидетелските показания на двамата свидетели Б., които считам, че подкрепят по един категоричен и несъмнен начин тезата на държавното обвинение, което ние изцяло подкрепяме, като по отношение, начин и механизъм за причиняване на деянието, изцяло същият се подкрепя и от изслушаната пред първоинстанционното производство Съдебно-медицинска експертиза, при която вещото лице точно, ясно и конкретно говори, че описаният в Обвинителния акт механизъм на причиняване от телесното увреждане, изцяло отговаря на медико-биологичните признаци на констатираните увреждания.
Разпечатката съдържа 47 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b7076b69-a0fc-40d4-9158-b3d114577a79