Решение № 5115 от 09.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5115 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100514869 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от И.

Ф. срещу Решение № 20172165 от 16.08.2021г., постановено по гр. д. № 41354/2019г. по описа на Софийски районен съд, 79 с-в, с което е осъден по иска по чл. 346 ГПК вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 61 ЗЗД да заплати на Н. Ф. сумата от 6881,94 леваполовината от стойността на извършени полезни разноски (подобрения) в делбения съсобствен имот.

Изложени са оплаквания, че неправилно е прието за полезни разноски поставяне на нова масивна желязна врата на стойност 1000 лева.

Не било отчетено и че подобрителя е действал и в свой личен интерес и затова му се дължи само по-малката сума между стойността на разноските и стойността с която се увеличила имота. За последната нямало данни и затова решението било недопустимо и трябвало да се обезсили и делото да се върне на СРС, алтернативно да се отмени като неправилно.

Не е постъпил отговор на жалбата.

При проверка по чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и в обжалваната му част допустимо. Неоснователно е оплакването за недопустимост.

Въпросът какъв е редът за обезщетяването на съсобственик направил разходи за 1 подобрения не е въпрос по допустимостта на решението, а по същество на спора и даже да нямаше данни за увеличена стойност на имота, това не би довело до недопустимост, а до евентуална неправилност на решението. По отношение на правилността на решението СГС е обвързан от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

По съществото жалбата е частично основателна по следните съображения:

Страните са съсобственици на процесния имот. Не се спори и се доказва от свидетелските показания, че в имота живее Н. Ф.. От показанията на свидетелите се установяват и периода и вида на извършените ремонтни дейности. Оплакванията за недостоверност на показанията на свидетелите СГС намира неоснователни.

Това, че единия свидетел доведен от Н. Ф. е баща на страните по делото не води до извод за негова заинтересованост. Показанията му са логични, подкрепят се и от СТЕ по делото (която съответства и на СТЕ изслушана още в първата фаза на делбата), както и от показанията на другия свидетел. Няма данни по делото които да опровергават свидетелските показания. Съвсем отделен е въпросът дали всички от извършените СМР са подобрения на имота предмет на делбата.

Неоснователно е оплакването, че СРС не взел предвид, че ремонта е извършен и в собствен на Н. Ф. интерес (чл. 61, ал. 2 ЗЗД). Точно обратното - изрично в мотивите си СРС е приел именно тази хипотеза и е приложил установения в трайната съдебна практика метод за определяне на дължимото обезщетение за хипотезите на подобрения, извършени от съсобственик на имот, в хипотеза в която съсобственикът е държател на идеалните части на другите съсобственици. В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес /какъвто е конкретния казус/, другите съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването им - чл. 61, ал. 2 ЗЗД, а отговорността им се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. (Решение № 56 от 3.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2786/2019 г., I г. о. и др.) Невярно е твърдението в жалбата, че не е определена увеличената стойност на имота вследствие на извършените СМР. По този въпрос е приета СТЕ, неоспорена от жалбоподателя. В последното пред СРС ОСЗ вещото лице при изслушване на заключението е дало стойност и на СМР и увеличена стойност на имота, ако не се приеме разходът за желязна врата.

Именно по отношение на включването на разход за желязна врата в общата сума на подобренията и в увеличената стойност на имота СГС намира жалбата за основателна. От показанията на свидетелите, доведени от Н. Ф. се установява, че тази врата не е врата на процесния апартамент, а прегражда общи части на ЕС в блока (общ коридор). Това е потвърдено от вещото лице при изслушването му в ОСЗ.

2

Следователно не се касае до подобрение на делбения имот и разходите за тази врата не подлежат на обезщетяване от жалбоподателя. Посочената от СТЕ стойност на подобренията следва да се намали с 1000 лева - в този смисъл е изявлението на вещото лице при разпита му пред СРС. Следователно жалбоподателя следва да заплати на Н.

Ф. половината от разходите за извършване на ремонта, които са общо 12763,87 лева или И. Ф. дължи на Н. Ф. сумата от 6381,94 лева. СРС е присъдил по-голяма сума (6881,94). Решението следва да се отмени в частта му за разликата над сумата от 6381,94 до уважения размер или за сумата 500,00 лева, а в останала си част да се потвърди.

По разноските: При този изход на делото И.а Ф. има право на разноски съобразно уважената част от жалбата – 7 %. Има право на 9,63 лева от платената такса за въззивното дело. Други разноски не е доказал.

Н. Ф. не е претендирал разноски.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20172165 от 16.08.2021г., постановено по гр. д. № 41354/2019г. по описа на Софийски районен съд, 79 с-в, В ЧАСТТА с която И. М. Ф. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Н. М. Ф. с ЕГН ********** по иск по чл. 346 ГПК вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 61 ЗЗД (за стойността на извършени полезни разноски в съсобствен имот) сумата от 500,00 лева, представляваща разликата между сумата от 6381,94 лева (до който размер искът е основателен) и уважения от СРС размер от 6881,94 лева. ПОТВЪРЖДАВА решението в останала обжалвана част.

Осъжда Н. М. Ф. с ЕГН ********** да заплати на И. М. Ф. с ЕГН ********** сумата 9,63 лева за държавна такса по жалбата

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3