Решение № 260066 от 24.03.2021, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер Година 24.03.2021 Град К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд първи граждански състав

На двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Асима Вангелова-Петрова

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1304 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС.

Ищецът – И.Н.А. твърди, че със сестра му били наследници по закон на Н.И.А., починал на 03.07.2011г. Съгласно нотариален акт № 3, том II, дело 420/1950г. и Решение № 01179 на Общинска служба по земеделие и гори, наследодателят им придобил нива от 2.275 дка, шеста категория, находяща се в землището на град К., в местността „Б.”, съставляваща имот № 140, парцел № VI-140 от кадастрален план изработен 1997г. След смъртта на баща им, двамата като собственици на имота продължили да го владеят и ползват. Ответникът притежавал съседен имот, на североизток от собственото им дворно място. Твърди, че от известно време работел в чужбина и когато на 20.08.2019г. се прибрал в България, съпругата му го уведомила, че върху имота им имало посегателство. Посещавайки имота забелязал, че съседът му - Н.П. е навлязъл около 1.70 м. от североизточната граница в имота по дължина около 20 метра, като е унищожил 3 броя плодни дървета на по 50 години. Същият завладял около 40 кв.м. от имота му без правно основание. Провел два разговора в присъствие на съпругата му с ответника, с молба да му освободи завладяната територия, но не само, че му било отказано, но му бил даден ултиматум да събори навес, който бил в двора му от 50 години и ще му пречи за в бъдеще, защото ще сади „туя”. Подал жалба до Община К., но до момента нямал отговор. Твърди, че имотната граница никога не е променяна и ответникът не можел да извършва никакви строителни дейности, без разрешение в неурегулиран поземлен имот, тъй като има разминаване между имотните и регулационните граници на междусъседски имоти. Ответникът оспорвал правото им на собственост за завзетото от него пространство, поради което бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

С молба от14.01.2020г. се уточнява следното: съобразно действащия кадастрален план, който за този квартал не бил променян от 1950г., процесният имот съставлявал: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр. К., общ. К., обл. П.по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 52/16.11.2011г. на Изпълнителен директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. „Т. К.”; площ: 2392 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.); предходен идентификатор: няма; номер по предходен план: 140, квартал:

146а, парцел: VI – 140 при съседи: ***, ***,

***; ***; ***; ***; ***;

***; Сгради, които попадат върху имота: 1. Сграда ***: застроена площ 70 кв.м. брой надземни етажи 1, брой подземни етажи няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна 2. Сграда ***: застроена площ 8 кв.м. брой надземни етажи 1, брой подземни етажи няма данни, предназначение: Селскостопанска сграда

Индивидуализира завзетата част от имота, както следва: В северозападната част на неговия имот 140, с която същият граничи с имот 332 собственикът на имот 332 - Н.М.П. е завзел около 40 кв.м. без правно основание от имот 140. Завзетата площ от собствения му имот 140 представлява територия по границата между двата имота с ширина от около 170-180 см. и дължина около 20 метра, като са унищожени 3 бр. плодни дървета на по 50 години и оградата.

МОЛИ съда, да постанови решение, като на основание чл. 108 от ЗС, задължи ответника - Н.М.П. да освободи незаконно завзетото пространство от нива с площ от 2.275 дка, шеста категория, находяща се в землището на град К., в местността „Б.”, съставляваща имот № 140, парцел № VI-140, представляващо територия с дължина около 20 метра и 1.70м. широчина или общо 40 кв.м. от североизточната част на имота, граничещ с имот № 1989, собственост на ответника, възстановявайки границите, както и да възстанови ограждението на собствения му имот. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът – Н.М.П. намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорва правото на собственост на ищеца на процесния имот. Оспорва твърденията, че е навлязъл в имота и владее част от него, както и че е премахнал ограждение и унищожил дървета. Сочи, че е собственик с трети лица на поземления имот, който попада в земи по параграф 4 от ПЗРЗСПЗЗ и представлява общинска собственост, за което има данни в приложена по делото скица. Сочи, че ищецът не е представил крайно решение на ОСЗ за възстановяване на собственост, както и заповед на кмета на общината за възстановяване по параграф 4. В кадастъра нямало записване за ищеца. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и му присъди, направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения с исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том II, дело № 420/1950г. на Левскиградски народен съд, Н.И.А. е закупил 4/5ид.ч. от нива, находяща се в землището на гр. Левскиград, в местността „Б.“ от 4 дка. С Решение № 01179 от 01.11.2006г. на Общинска служба по земеделие и гори – К., на Н.И.А. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 2.275 дка, шеста категория на земята, находяща се в гр. К., в местността „Б.“, съставляваща имот № 140, парцел VI-140 по кадастралния план изготвен 1997г.

Видно от представената скица на поземления имот № 15-9-79412-28.10.2019г. на СГКК – гр. Пловдив, по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18.52/16.11.2011г. имотът е с идентификатор ***, с адрес: гр. К., п.к. 4300, ул. Т.К. с площ от 2392 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м); предходен идентификатор: няма; номер по предходен план: 140, квартал 164а, парцел VI-140.

Видно от представеното Удостоверение за наследници № 1825/27.08.2019г. на Община К., Н.И.А. е починал на 03.07.2011г., като е оставил за законни наследници двете си деца - И.Н.А. (ищец по делото) и З.Н.П..

Ответникът е ангажирал писмени документи, установяващи правото му на собственост, а именно: съгласно нотариален акт № 90, том I, нот.дело № 208/1993г. на КрлРС, М.Н.П. е признат за собственик на земеделска земя, придобита по §4-б, ал. 1 и §4-з от ЗСПЗЗ, представляваща лозе от 700 кв.м., в землището на гр. К., в местността „Б.“.

Удостоверение за наследници № 835/01.04.2016г. на Община К., М.Н.П. е починал на 14.04.1997г., като е оставил за законни наследници – преживяла съпруга М.П.П. и син - Н.М.П. (ответник по делото).

С нотариален акт № 11, том III, дело № 891/1997г. на КрлРС, по силата на дарение, Н.М.П. е придобил 1/4ид.ч. от нива с площ от 1300 кв.м., в землището на гр. К., в местността „Б.“ с пл. № 1990, а в последствие, с нотариален акт № 80, том III, дело № 1021/1997г. на КрлРС по силата на покупко-продажба е придобил останалите 3/4ид.ч. от този имот.

Съгласно нотариален акт № 98, том VIII, рег. №

15918, дело № 1425/2007г. на нотариус С.Р.град К., по силата на договор за покупко-продажба, Н.М.П. е придобил лозе и овощна градина с площ от 1000 кв.м., съставляващо поземлен имот № 3255, в кв. 146а, в землището на гр. К., в местността „Б.“.

Договорите за покупко-продажба са по време на брака на ответника Н.М.П. със съпругата му – М.А.П., доколкото видно от представеното удостоверение за граждански брак (л. 31 от делото) същия е сключен на 20.12.1997г.

Допълнително ответната страна е скици и извадки от кадастъра, в това число административни заповеди на Община К., послужили на вещото лице, при изготвяне на експертизата.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните. От показанията на свидетелите, осигурени от ищцовата страна се установява следното: свидетелят М. М.А., съпруга на ищеца твърди, че процесният имот бил съсобствен и се намирал в гр. К., над М.. От както е омъжена за ищеца И. (омъжила се на 17 години, а сега 62-годишна), този имот винаги бил обитават от неговите родители, дори и те са живеели в него за около една година. След като напуснали имота, редовно го посещавали. По имота нищо не било правено, освен оградата откъм М., не бил и продаван. Твърди, че откакто свекър й купил имота през 80-те години, освен построяването на къщата, нещо друго не било правено. Твърди, че съпругът й работел в Шотландия от близо 6 години. Миналата година, майката на ответника й заявила, че започвали да правят ограда между двата имота, като ще засадят дървета - туи. Същата заявила, че ще бутнат съществуващата в имота им барака, която била строена от свекър й преди много години, в долния край на двора, доколкото същата се намирала в тяхното място. Твърди, че ответникът претендирал за 2 метра по цялата дължина на двора им, като в тази част от имота влизала и посочената барака, която била с големината на един гараж. След разговора с майката на ответника, се обадила се на съпруга си, той от своя страна се обадил на ответника, тъй като предстояло да си идва и се разбрали да изчака идването му, за да може всеки да си покаже документите и да знаят какво да правят. С идването на И., отишли в имот и видели, че многогодишни дървета по синора, на границата между двата имота били отсечени.

Имало и по-малки дръвчета, които също били изчистени по цялата дължина на двора. Бараката наистина не била пипната. На тази среща присъствала със съпруга си и внука й, като последният бил в двора, а останалите били във вилата на ответника. Твърди, че взаимно двете страни си показали документите. Ответникът претендирал, че два метра в широчина, по цялата дължина на двора трябвало да минат към другия имот, за което съпругът й не бил съгласен. Отложили разговорите си за втора среща, за след седмица. Същата се състояла в същия формат, като ответникът направил предложение да не влиза 2 метра в техния двор, да им отстъпят тази територия, като влезе само с 1 метър, на което съпругът й казал, че не е съгласен и му заявил, след като не могли да се споразумеят ще се заведе дело.

Свидетелят

А.В.А., внук на ищеца твърди, че дядо му имал наследствен имот в гр. К., на водопада, над М.. Посещавал често този имот. В него живеели неговите родители, преди да починат. Известно му е, имат проблем с този имот, защо съседите им иззели ивица с ширина от 2 метра и по дължината на целия двор дълга около 20 метра, съставляваща североизточната част от парцела. Спомня си за насаждения, тъй като израснал там, имало дървета, като в момента те били отсечени. Тези дървета били в имота на дядо му. Сочи, че дядо му водел на два пъти преговори със съседа му, за да се разберат за иззетата площ, но не стигнали до разбирателство, поради което дядо му завел това дело. Твърди, че към края на миналата година отишъл лично и заснел с дрон имота отвисоко, за да добие престава за самата ивица, която била иззета. Имало материализирана граница. В единия край имало построен навес, който все още бил там, и от който навес тръгвала нагоре ограда. Едната стена на навеса служела за ограда и от нея тръгвала ограда между двата имота. Сега я нямало тази ограда, имало и изсечени дървета. Първият разговор завършил с неразбирателство, а седмица или две по-късно, на втория разговор било предложено тази ивица да бъде разделена на две, като едната половина бъде за тях, а втората половина за ответника, при което дядо му не се е съгласил.

От показанията на свидетеля, осигурен от ответника се установява следното:

Свидетелят М.А.Ш.твърди, че познава и двете страни по делото. Ищецът И. бил син на бачо Н.А., вече покойник. Сочи, че И. го е виждал два, три пъти горе в къщата. Имотите на Н. и И. били съседни и се намирали на гърба на М., в местност „Б.“ в К.. Двамата никога не са имали разправии във връзка с регулационната граница между двата имота. Бащата на И., докато бил жив, също никога не е имал претенции по отношение на Н.П., че е навлязъл в неговия имот или да се е противопоставял, или да е имал някакви претенции. Н.А. починал преди 10 години и след неговата смърт страните не са имали спорове, като съседи. Твърди, че много често общувал с Н.. С И. са се виждали миналата година, преди три години пак го е виждал, но не общувал много с него, сако като върне от А.. Твърди, че имало две или три дръвчета в мястото на Н. - 3 черници, за които дори е помагал за рязането им. Н. имал разрешение от общината за премахването им и след това били съборени с малко закъснение. Последно видял И.А. миналата година, когато си дошъл от А., в края на лятото.