Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 67 от 17.07.2026, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
Административно наказателно дело 10/2026
Вид
Решение № 67
Подписан
17.07.2026
В сила
27.08.2026
Състав
Милена Вескова Хазарян

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 108, ал. 1, т. 1 · Закон за горите
  • чл.257, ал.1 · Закон за горите
  • чл. 257, ал. 1, т. 1 · Закон за горите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. В.ки Преслав, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.КИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, НО, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20263610200010 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. Д., чрез процесуален представител - адв. Е. Г. - ШАК, против Наказателно постановление № 2511600089 от 07.08.2025., издадено от директора на Регионална дирекция по горите гр. Шумен, с което същият на основание чл.257, ал.1 от Закона за горите, вр. с чл.257, ал.1, т.1 от същия закон е наложил административно наказание „глоба'', в размер на 300 лв. по отношение на жалбоподателя, за допуснати от него нарушения по чл.257, ал.1, от Закона за горите, във връзка с чл.53, ал.6 от Наредба №8 за сечите в горите, във връзка с чл.9а от Наредба №1/30.01.2021 г за контрола и опазването на горските територии, във връзка с т. VI от Заповед №1126/07.12.2023г на Изпълнителния директор на ИАГ.

С жалбата си въззивникът иска отмяната на НП, като сочи, че са допуснати множество съществени процесуални нарушения, а именно: нарушения на чл.40, ал3 от ЗАНН, налице е разлика между вменените с АУАН и с НП извършени нарушения.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощения процесуален представител, като жалбата се поддържа изцяло, въз основа на изложените подробни аргументи.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание, се представлява от процесуален представител, юрисконсулт П. Д..

Излагат се доводи по същество. Оспорва се жалбата, моли НП да бъде потвърдено и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа 1 страна следното:

На дата 7.8.2025година било издадено атакуваното Наказателно постановление № 2511600089 от 07.08.2025., издадено от директора на Регионална дирекция по горите гр. Шумен, в което е отбелязано, че жалбоподателя М. Д. е извършил следното нарушение: на 08.01.2025 г., като лице по чл. 108, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, инж. М. Д. - лесничей при ТП ДГС Смядово, е издал Позволително за сеч №0800886/08.01.2025 г. за отдел 262, подотдел „щ1/ землище с. Риш, общ.

Смядово, без да регистрира в информационната система на ИАГ - system.iag.bg, към издаденото позволително за сеч технологичен план, преди започването на сечта, съгласно изискванията, заложени в т. VI от Заповед №1126/07.12.2023г. на Изпълнителния директор на ИАГ. Нарушението е извършено в периода 11.01.2025 г. до 17.01.2025 г. в административната сграда на ТП ДГС „Смядово", гр. Смядово, ул. „Ришки проход" №2, общ. Смядово, обл. Шумен и открито при извършена проверка от служител на ИАГ и на РДГ-Шумен, видно от Доклад per. индекс и дата №РДГ 16-00740/28.01.2025 г. С това деяние се сочат за нарушени разпоредбите на Закона за горите - чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 53, ал. 6 от Наредба 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с т. VI от Заповед №1126/07.12.2023 г. на Изпълнителния директор на ИАГ.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите Г. Р., С. И., П. Я., извършили проверка на въззивника.

В хода на съдебното следствие съдът приобщи писмени доказателства.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, заповеди за компетентност, и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с. з. свидетели. За тях не бяха установени обстоятелства, поради които те да се считат предубедени и заинтересовани от изхода на делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. По делото е установено, че НП е връчено на възз. на 19.12.2025 г. жалбата срещу НП е била подадена на 29.12.2025година, съдът намира, че жалбата е допустима, изхожда от ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора на Регионална дирекция по горите гр. Шумен.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от 2

ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено. Поради това съдът счита, че цитираното нарушение не е съществено и не опорочава издадения АУАН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав констатира допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които водят до безусловна отмяна на НП.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана на осн. разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, която предвижда налагане на санкция - "глоба" в размер от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

Нормата е бланкетна и за индивидуализация на твърдяното нарушение е необходимо препращане към онези норми или актове, вменяващи конкретни задължения за лицата, притежаващи посочените по-горе качества. Бланкетният характер на нормата на чл. 257, ал. 1, т.1 от ЗГ в случая е допълнен с конкретни законови разпоредби - чл.53, ал.6 от НАРЕДБА № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, чл. 9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии и Заповед №1126/07.12.2023 г. на изпълнителния директор на ИАГ.

Съгласно Чл. 9а от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии: лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци.

Съгласно чл. 53, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите технологичният план се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и се счита за валиден, когато е одобрен и е регистриран в електронната система на ИАГ.

Съгласно т. VI от Заповед № 1126/07.12.2023 г. на Изпълнителна агенция по горите, приета по делото, при издаване на позволително за сеч съответното лице по чл. 108 от Закона за горите регистрира в система "system. iag. bg" изискуемите документи по т. I. 1 и т. I. 2, а технологичният план по т. I. 3 следва да е регистриран преди започване на сечта. Регистрирането се извършва чрез сканиране или заснемане на издадените документи и прикачването им във формат JPG/PNG към съответното позволително за сеч.

За да е изпълнено изискването на разпоредбата от горецитираната Наредба, която е подзаконов нормативен акт по прилагане на Закона за горите, технологичният план се счита за валиден, когато е одобрен и е регистриран в ел. система на ИАГ.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че в 3

АУАН и НП са описани всички обстоятелства относно извършеното нарушение, като коректно е посочено неизпълнението на дължимото поведение изразяващо в регистрация на технологичен план, но е извършена неправилна правна квалификация на нарушението.

Според настоящият състав правилната правна квалификация на извършеното от жалбоподателят деяние е нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 53, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, а не във вр с чл. 9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, съответно посочената заповед на изпълнителния директор на ИАГ.

Жалбоподателят е издал процесното позволително за сеч в нарушение на чл. 53, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите без да регистрира одобрения технологичен план към издаденото позволително за сеч в ел. информационна система на ел. адрес - system. iag.

Изискването за валидност на технологичния план към момента на издаване на позволителното следва пряко от систематичното тълкуване на чл. 52 и чл. 53, ал. 6 от Наредба № 8 - позволително може да бъде издадено само въз основа на валиден технологичен план, тоест одобрен и регистриран. Издаването на позволително преди регистрацията представлява нарушение. В настоящият случай не е приложима разпоредбата на чл. 9а от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, т.к. е налице конкретна разпоредба за издаване на позволително за сеч въз основа на валиден технологичен план, тоест одобрен и регистриран чл. 53, ал. 6 от Наредба № 8.

Безспорно от събраните в хода на административнонаказателното производство се установява, че нарушението е маловажен случай.

При съставяне на АУАН е допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН, посочени са като нарушени разпоредбите на чл.53, ал.6 от НАРЕДБА № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл. 9а от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии вр. с т.VI и т. VIII Заповед №1126/07.12.2023 г. на изпълнителния директор на ИАГ, която квалификация е неправилна според настоящия състав.

Налице е неспазване на изискването за посочване на правната квалификация, отразяваща релевираното нарушение, което се твърди, че е извършено - чл. 42, т. 5 респективно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В атакувано НП и АУАН административнонаказващият орган е отразил в тях противоречива правна квалификация, а именно: в акта за установяване на административно нарушение е посочено, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.53, ал.6 от НАРЕДБА № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл. 9а от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии вр. с т.VI и т. VIII Заповед №1126/07.12.2023 г. на изпълнителния директор на ИАГ, а в издаденото въз основа на него наказателно постановление като нарушена разпоредба са посочени нормата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ вр. с чл.53, ал.6 от НАРЕДБА № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл. 9а от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии вр. с т.VI от Заповед №1126/07.12.2023 г. на изпълнителния директор на ИАГ. Следва да се отбележи, че в АУАН не е посочено, че жалбоподателят е осъществил състава предвиден в нормата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, като същата е посочена само в наказателното постановление, както и в АУАН е посочена като нарушена и т. VIII Заповед №1126/07.12.2023 г. на изпълнителния директор на ИАГ,

4 а в НП липсва посочване на това изискване, недопустимо е в него да се посочват допълнителни норми конкретизиращи състава на извършеното нарушение, непосочени в акта за неговото установяване.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между деянието и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателния процес, т. е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН. Наказателното постановление от своя страна е властническият правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните указания на основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото. От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички правнозначими факти, срещу които деецът трябва да се защитата и то по начин не налагащ никакво съмнение. В обратния случай, ако в АУАН и НП изобщо не са посочени, не са посочени конкретно, пълно, точно и ясно правнозначимите факти, така че нарушителят реално да бъде запознат с правните рамки на повдигнатото му административно обвинение, или пък в двата акта се съдържат различни фактически твърдения, така щото да не е ясно в какво конкретно нарушение е обвинен наказания субект, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере в какво точно действие от фактическа страна е обвинен.