Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 84 от 09.02.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 526/2021
Вид
Протокол № 84
Подписан
09.02.2022
В сила
09.02.2022
Състав
Тони Кръстев

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 84 гр. Варна, 09.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20213100900526 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:05 часа се явиха:

Ищецът „Д.“ ООД , редовно призован,представлява се от адвокат И.С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът СТ. ИВ. Д. , редовно призована, явява се лично, представлява се от адвокат Е.С.-Г. и от адвокат Л.П., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Вещото лице Адр. М. В., редовно призован, не се явява се лично.

СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 2274 от 31.01.2022 г. от вещото лице А.В., с която съобщава на съда, че се намира на лечение в Ковид отделението на Военна болница – гр. Варна, поради което не може да се яви в днешното съдебно заседание.

Свидетелят Т. СТ. Т., редовно призован, не се явява.

Адв. С.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. Г.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. П.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на 1 фактическата страна на спора, като приканва страните да изразят становище по проекта за доклад на делото.

Адв.С.: Поддържам исковата молба, както и всички наведени обстоятелства в допълнителната искова молба. Във връзка с отговора по допълнителната искова молба нямам нови твърдения или нови оборвания, които да изложа.

Адв. Г. : Поддържаме отговора, оспорваме исковата молба, както и допълнителната искова молба по аргументите подробно изложени съответно в отговора и в отговора на допълнителната искова молба. Поддържаме направените си искания, в това число това, което е за прихващане, както и направените доказателствени искания.

Оспорваме представените доказателства така, както сме посочили.

Адв. П.: Оспорваме изцяло исковата молба.

С.Д.: Нямам какво да добавя.

СЪДЪТ приканва страните към постигане на съдебна спогодба.

Адв. С.: Ще изложа на вниманието на съда, че между страните има редица други спорове, които донякъде предпоставят воденето на настоящия спор и правят донякъде обвързващо решението на моя доверител с решенията по останалите съдебни производства, които вече са на фаза със съдебни решения, някои от тях влезли в сила и поради това към момента не сме достигнали до решение. Уверявам Ви, че продължавам да разговарям с клиентите си в тази насока, но за момента все още не сме достигнали такова решение.

Адв. Г. : За страните една медиация е необходима най-малко не само за това дело, но изцяло и тотално решаване на възникналите между тях спорове.

Адв. С.: Запознати сме с проекта за доклад. Нямам възражения по доклада.

В частта, в която се докладват исковете така, както са предявени, в точка първа и точка трета се използва думата „фиктивен“. Имаме предвид абсолютно симулативен.

По точка 5.3 сме посочили „нищожен договор“. Също имаме предвид абсолютно симулативен договор.

Адв. Г. : Аз на първо място възразявам и моля да отмените 2 определението си, с което не допускате до съвместно разглеждане нашето възражение по прихващане. Аргументът ми е, че то освен от материална гледна точка е абсолютно допустимо се явява такова и от процесуална гледна точка и обстоятелството, че търговското дело, което понастоящем е спряно, Вие правите за него извод за непреюдициалност, означава за мен единствено, че в такъв случай няма основание да не допуснете въпросното възражение, като считам, че процесуалния ред да бъде допуснато като допустимо и относимо и евентуално производството да бъде спряно до приключването на въпросното търговско дело пред Добрички окръжен съд.

На второ място по отношение на доклада сте възложили ако правилно възприемам в тежест както на ищеца, така и на ответника да установява касовата наличност към датата на напускане на управителя. Считам, че в тежест специално на ищеца е да установи това обстоятелство, което обаче следва да включи както предаване на касова наличност, така и движение на същата, така и отчитане на същата, включително извършената така наречена инвентаризация, която смея да твърдя, че е извършена без присъствието на ответницата, няма как да и́ бъде противопоставено.

От тази гледна точка моля да преразпределите доказателствената тежест относно касовата наличност и доказването на същата и най-вече на липсата.

Също така моля да вземете под внимание, че дружеството никога не е било само с един управител, а именно ответницата Д.. До преди освобождаването от управител на господин Т.Т., те са управлявали заедно и поотделно. Непосредствено след това, госпожа Д. започва да управлява само заедно с господин Д. Д.и това е така включително към датата, на която тя е напуснала дружеството и е освободена като управител. Това обстоятелство може да се види и от Търговския регистър.

Адв. С.: Във връзка с искането за спиране на производството след приемане на възражението за прихващане, което съдът е приел, че няма да разглежда, аз съм изразила становище в допълнителната искова молба и съм се позовала включително на определението на Апелативния съд в хода на произнасянето по частната жалба на ответницата по допускане на обезпечение на настоящия иск, където беше наведено същото възражение.

Мисля, че е цитирано в допълнителната искова молба, където Апелативния 3 съд, разглеждайки това възражение относно допустимостта на исковете, предвид предявяването им като възражение в хода на т.д. № 249 на ВОС.

Става въпрос за друго производство.

По отношение на възражението по доклада, смятам, че съдът не е допуснал грешка при разпределяне на доказателствена тежест. Не възприемам по този начин, по който процесуалният представител на ответницата възприема доклада на съда. Смятам, че съдът е вменил на ответницата да установи положителни факти, от които тя черпи права, а именно предаване на касовата наличност, а на ищцовото дружество е вменил да установи нейната липса и размери, тоест касае се за различни фактически обстоятелства, с оглед на доказването на които всяка от страните черпи за себе си благоприятни последици.

СЪДЪТ, с оглед изявленията на процесуалните представители на страните, намира, че следва да бъде обявен за окончателен проектът за доклад, обективиран в Определение № 1550 от 24.11.2021 г. с уточнението, което беше направено в началото за основание на исковете, а именно исковете за главница по т. едно римско, посочени в определението на съда под номера 1, 3, 5.3 и 6 са предявени с посочено основание на вземането за вреди – сключване на нищожни договори в хипотезата абсолютна симулативност.

По повторно заявеното искане в днешно съдебно заседание за приемане за разглеждане на възражение за прихващане, съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да налагат преразглеждане на становището на съда по този въпрос, доколкото се касае за вземане, което, макар и в друга негова част, е предмет на друго търговско дело, производството по което е спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Съдът намира, че не следва ходът на настоящия процес да се поставя в зависимост от възможността да се разгледа едно възражение за прихващане, тъй като неприемането му за разглеждане в настоящия процес не прегражда пътя за защита на ответницата по това възражение.

С оглед гореизложеното, съдът

ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД на предявените искове, съобразно Определение № 1550 от 24.11.2021година и го ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, в следния смисъл:

Ищецът твърди в исковата молба, че СТ. ИВ. Д. е била управител на 4

„Д." ООД в периода от 29.11.2017г. до 18.09.2018г. – самостоятелно, от 19.09.2018г. до 04.08.2019 г. – заедно и поотделно с Т. СТ. Т., и от 05.08.2018 г. - до 19.12.2019г. – заедно с Д. И. Д.. Практически обаче от 19.09.2018г. до 04.08.2019 г. управителят Т. не бил извършвал никакви действия по управление на дружеството, а ищцата управлявала самостоятелно и по своя преценка. На 07.06.2019 г. между СТ. ИВ. Д. и останалите двама съдружници - Е. Ж. и Д. Д. - деца на съпруга й от предходен брак, възникнал конфликт, вследствие на който СТ. ИВ. Д., в качеството си на управител в дружеството извършила следните действия, увреждащи „Д." ООД:

1. На 10.06.2019 г. С.Д. сключила договор за консултантски услуги с охранителна фирма „Арес груп 1" ЕООД и платила сумата от 19 460 лв. без ДДС, без да е получена каквато и да е услуга, поради което причинила вреда на дружеството в същия размер, представляващ намаляване на имуществото му, без необходимост и без получаване на престация срещу извършване на този разход.

2. На 11.06.2019 г., С.Д. сключила договор с „ФЗ Панайотов и Щерев" ООД за покупко-продажба на 1453,04 т царевица, реколта 2018 г. на цена от 260 лв/т. Продажбата на наличната продукцията към този момент не била необходима, имало решение на съдружниците царевицата да се задържи до достигане на добри изкупни цени, поради което била извършена фумигация на 1500 т царевица, реколта 2018 г. Освен ненужна, продажбата била извършена на цена, отклоняваща се съществено от пазарната цена. В следствие на това действие била причинена вреда на „Д." ООД в размер на 65 386,80 лв, представляващ разликата между пазарната цена и цената по договора от 11.06.2019г. на продадената стока.

3. На 11.06.2019 г. С.Д. е сключила с „Арес груп 1" ЕООД договор за физическа охрана и портиерски услуги, като предмет на договора бил охранана всички обработвани земи от възложителя, с площ от 9 000 дка, срещу възнаграждение в размер на 2 лева на декар без ДДС. На 13.06.2019 г.

С.Д. заплатила авансово на изпълнителя 18 000 лева, без ДДС. Така направеният разход бил необоснован, тъй като охрана на обработваните площи не е била необходима, нямало никакви сигнали за кражби или увреждане на продукцията и такава охрана никога не била осъществявана. В изпълнение на договора не били представени схеми за обход на полетата, 5 графици и каквито и да е други документи, доказващи извършването на насрещна престация по договора, поради което ищецът твърди, че същият е абсолютно симулативен. Твърди, че на „Д." ООД са причинени вреди, изразяващи се намаляване на имуществото му, чрез плащане на сумата от 18 000 лв. на 13.06.2019г. – без необходимост от извършване на охрана и без получаване на реална престация срещу извършването на този разход.

4. На 17.06.2019г., С.Д. сключила с „ФЗ Панайотов и Щерев" ООД три договора за продажба на зърно – пшеница, слънчоглед и царевица – цялата очаквана през 2019 г. селскостопанска продукция, като дружеството нямало необходимост от средства, която да налага продажба на продукцията „на зелено". Договорите не били сключени в интерес на дружеството и го увредили с разликата в цената, която дружеството би получило при продажба на продукцията след жътва. Договорите били сключени с неизгодни клаузи за плащане след доставка, задължение за доставка в срокове предхождащи началото на съответната жътва, значителни неустойки и обезпечени с договори за особен залог предмет цялата продукция за 2019 г. в полза на търговец, който не я е заплатил предварително. Сключените договори били следните:

4.1. От 17.06.2019 г. за покупко-продажба на бъдеща продукция – 1500 т пшеница, реколта 2019 г. (реално продадени по фактури – 1 523,890 т) на цена от 270 лв/т без ДДС при цена, на която дружеството е продало пшеница през 2018 г. – 352 лв/т, която била достигната и при продажбите след жътва през 2019 г. Твърди се, че с извършената продажба на дружеството е причинена вреда изразяваща се намаляване на имуществото му в размер на 124 958,98 лв. и представляваща разликата между пазарната цена на стоката и цената й по договора от 17.06.2019 г.

4.2. От 17.06.2019 г. за покупко-продажба на бъдеща продукция – 750 м.т. слънчоглед, (съгласно издадени фактури – 756,28 т) реколта 2019 г. на цена 550 лв/т без ДДС при цена, на която дружеството е продало слънчоглед през 2018 г. – 610 лв/т, която била достигната и при продажбите след жътва през 2019 г. Твърди се, че с извършената продажба на дружеството е причинена вреда изразяваща се в намаляване на имуществото му в размер на 45 386,70 лв, представляваща разликата между пазарната цена на стоката и цената й по договора от 17.06.2019 г.