Решение № 9 от 18.01.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9 гр. София , 18.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20201110212311 по описа за 2020 година

В И М Е ТО Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 105-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МОМЧИЛОВА при участието на секретар Ели Димандиева, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 12311 по описа на СРС за 2020г., за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Застрахователно дружество (ЗД) „Б. И.” АД срещу Наказателно постановление (НП) № Р-10-466 от 26.08.2020г., издадено от заместник-председателя на (КФН) и ръководител на Управление „Застрахователен надзор” (Управление „ЗН”), с което на осн. чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАН, чл.16, ал.1, т.19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал.2 и чл.644, ал.2, предл.2, вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ) и § 1, т.51 от ДР на КЗ, вр. чл. 648, ал.1 от КЗ на дружеството – жалбоподател е наложено 1 административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева за повторно административно нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

В жалбата се излагат съображения за липсата на повторност на процесното административно нарушение, защото предходното влязло в сила НП било за нарушение на чл. 107 от КЗ (отм.), като правоприлагането по аналогия било недопустимо. Сочи се, че отговорността на дружеството била ангажирана по квалифициран състав на административно нарушение (такъв по чл. 644, ал. 2 от КЗ), като обстоятелствата относно квалифициращото обстоятелство (наличието на хипотеза на „повторност” по § 1, т.51 от ДР на КЗ) не били описани в съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който следвало да бъдат описани всички обстоятелства по нарушение, които обуславяли съставомерността му, вкл. и квалифицирани такива, а липсата на елементи от обективната страна на нарушението било съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Твърди се в жалбата, че разпоредбата на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН изисква посочване на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и нарушените законови разпоредби, и описанието на нарушението предпоставя отразяване на всички негови признаци, дефиниращи приложимия състав (основен, привилегирован и квалифициран), като това не съставлявало определяне на вида и размера на наказанието, а определяне на конкретния състав на нарушението, а в АУАН имало само констатации за реализиран състав по чл. 108 от КЗ без изложени факти за „повторност”. Сочи се и нарушаване на правилото за reformatio in peius, защото дружеството било санкционирано за по-тежко наказуемо административно нарушение от първоначално установеното, а с налагане на наказание за квалифициран състав на нарушение, което не му било предявено с АУАН, дружеството било поставено в по-неблагоприятно положение от извършители на престъпни деяния. Сочи се, че била неправилна правната квалификация на твърдяното нарушение, защото разпоредбата на чл. 108 от КЗ имала характеристиките на „общ закон” спрямо специалните разпоредби на Глава XXXIX – „Имуществено застраховане” и Глава XLVII – „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите” от КЗ, като в такива случаи предимство имал специалният закон, а в разглеждания случай ставало въпрос именно за застраховка „Гражданска отговорност” и били приложими разпоредбите на чл. 496 и сл. от КЗ, уреждащи именно хипотезата на задълженията на застрахователя по такава застраховка, и с това било нарушено правилото на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Твърди се също нарушаване на правилото на чл. 12 от ЗАНН, защото била наложена санкция, която не съответствала на тежестта и характера на нарушението, на липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като при отговорност на дружество –юридическо лице субективната страна не се изследвала. Според жалбоподателя била налице хипотезата на „маловажен случай” по чл. 28 от ЗАНН и административно-наказващият орган (АНО) не трябвало да налага наказание. Прави се искане за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, а в условията на алтернативност – да се преквалифицира нарушението и да се наложи наказание по основния състав на такова нарушение, уреден в чл. 644, ал. 1, т. 1 от КЗ.

2

В съдебното заседание дружеството-жалбоподател ЗД „Б. И.” АД, редовно призовано, не изпраща свой процесуален представител.

Въззиваемата страна – КФН – Управление „ЗН”, редовно призована, се представлява от юрк..К.С. (вж. л.20), който счита за неоснователна жалбата, като в хода на пренията излага съображения за неоснователност на доводите в жалбата и представя и писмени бележки по случая (л.21-22). Моли съда за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН в максимален размер.

Съдът, като изслуша становището на страните и прецени изложените в жалбата доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в съвкупност доказателствените материали по делото, съобрази законовите разпоредби, намери за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Въз основа на документ за завеждане на претенция от адв. М.З.– представител на З.Ж., подаден на 27.12.2019г., и на основание сключен с дружеството – жалбоподател договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/ 02/118002151926, с период на застрахователно покритие от 29.07.2018г. до 28.07.2019г. включително, в ЗД „Б.И.” АД била заведена претенция № **********, по повод настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 04.06.2020 в гр. София, причинено от водач на лек автомобил „П. 206”, с рег. № ....., от което били причинени материални щети на лек автомобил марка и модел „С”, с рег. № ...., собственост на З.Ж..

На 15.01.2020г. на ЗД „БУЛ ИНС” АД били представени следните документи: заявление за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на МПС, свидетелство за регистрация на МПС, контролен талон към знак за технически преглед, свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, протокол за ПТП, пълномощно от собственика на лекия автомобил. На същата дата бил извършен оглед на увредения лек автомобил по предоставен снимков материал, като бил съставен документ Опис на претенцията и застрахователното дружество изготвило калкулация на щетата и определило застрахователно обезщетение за причинените щети на автомобила „С.”, с рег. № ..., собственост на З. Ж., в размер на 1 541.58 лева.

На 20.02.2020г. с писмо, изпратено по електронна поща, застрахователят изискал от ползвателя на застрахователни услуги да представи пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение по претенцията на собственика на лекия автомобил. На същата дата с писмо, изпратено по електронна поща, адв. М. З. представила на ЗД „Б.И.” АД пълномощно по чл. 338, ал. 1 от КЗ и пълни и точни данни за банковата сметка, по която следвало да бъде изплатено обезщетението по претенцията. След датата 20.02.2020г. не са били изисквани и/или представяни документи по заведената преписка, 3 които да са от значение за решаването ѝ по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.

На 24.02.2020г. бил изготвен от застрахователното дружество Доклад по заведената претенция.

На 20.05.2020г. ЗД „БУЛ ИНС” АД се произнесло по претенция № ********** и изплатило на адв. З. застрахователно обезщетение в размер на 1 544.08 лева.

На 03.08.2020г. в КФН – Управление „ЗН” постъпила жалба с вх. № 91-02- 824/03.08.2020г., подадена от адв. М.З., представител на З.Ж.. Съгласно изложеното в жалбата, в ЗД „БУЛ ИНС” АД била заведена претенция № ********** на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В жалбата се сочело, че дружеството не било предоставило на ползвателя на застрахователни услуги, при поискване от страна на адвоката, фактическа и правна обстановка на определеното обезщетение по претенцията.

С писмо с изх. № 91-02-824/06.08.2020г. КФН уведомила дружеството – застраховател ЗД „Б.И.” АД за постъпилата жалба от адв. М.З. и било изискано представянето на становище по случая, както и всички документи по претенция № ....

Жалбоподателят ЗД „Б.И.” АД с писмо с вх. № 91-02-824 от 13.08.2020г. представил на КФН заверено копие от преписката по щета № **********/15.01.2020г. и всички материали по преписката, както и копие от документ, удостоверяващ произнасянето на застрахователя по образуваната щета – платежно нареждане от 20.05.2020г. за плащане на адв. М.З. на сумата 1 544.08 лева, представляваща изчисленото обезщетение по щетата.

Въз основа на така събраните писмени доказателства, свидетелят В.Ш., заемащ длъжност „старши експерт” в Отдел „Правоприлагане” на Дирекция „Застрахователен надзор”, Управление „ЗН” при КФН, извършил проверка и анализ на документите по преписката. Същият съобразил, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. (ЗМДВИП) (Обн. ДВ. бр.28 от 24 Март 2020г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания; поради което приел, че в случая срокът по чл. 108, ал. 1 от КЗ спрял да тече на 13.03.2020г.

На 09.04.2020г. бил обнародван и влязъл в сила Закон за изменение и допълнение на ЗМДВИП (ДВ, бр. 28 от 2020 г.), като съгл. § 11, т. 5 от същия в § 49 от ЗМДВИП досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2, съгласно която сроковете по Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, 4

Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за Комисията за финансов надзор, Кодекса за застраховането и част втора от Кодекса за социално осигуряване не се променят, освен в случаите по § 8 и § 44 – 47. Поради това свидетелят Ш. приел, че считано от 09.04.2020г. срокът по чл. 108, ал. 1 от КЗ продължил да тече за неизтеклия период от този срок.

С оглед на това, свидетелят В.Ш. приел, че за ЗД „Б.И.” АД съгл. чл. 108, ал. 1 от КЗ възникнало задължение в срок до 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 от КЗ – 20.02.2020г. (на която дата е представен и последният документ), но не по-късно от 09.04.2020г. да се произнесе, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането, а в случая ЗД „Б.И.” АД се произнесло по претенция № **********, като е изплатило застрахователното обезщетение на 20.05.2020г., извън рамките на законоустановения срок.

Затова и свид. В.Ш. съставил АУАН № Р-06-569/18.08.2020г. против дружеството – жалбоподател ЗД „Б.И.” АД за извършено на 10.04.2020г. административно нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ – за това, че в срок до 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106 от КЗ – 20.02.2020г., но не по-късно от 09.04.2020г., не се е произнесло по заведената претенция за обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането, а го е изплатило извън рамките на законоустановения срок – на 20.05.2020г. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели по съставяне (А.Л. и Ц.В.) и на пълномощник Н.Г., като бил редовно връчен на упълномощеното от представляващия дружеството лице, което го подписало без възражение. Писмени възражения не били представени от застрахователното дружество.