Решение № 3439 от 21.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3439 гр. Пловдив, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330109060 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407 против Община Пловдив, ЕИК 000471504, с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ.

Ищецът твърди настъпило ПТП на 19.11.2020 г. в гр. П., на ул. „Р. ш“, при което при движение на застрахован по им. застраховка „Каско+“ при ищеца – л.а. с ДК № .., настъпило ПТП с имуществени вреди – преминал през необозначена и необезопасена дупка на платното.

Бил извършен ремонт, във връзка с образуваната щета, като застрахователят платил на собственика сумата от 272,92 лева.

Счита, че отговорност за вредите носи ответникът Община Пловдив. С плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 22.06.2022 г. до окончателното погасяване и ликвидационни разноски от 15 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва – наличието на валидно застрахователно правоотношение; механизма на произшествието, както и да е налице причинна връзка с настъпилите щети. Не било отчетено поведението на водача, който не съобразил скоростта си с атмосферните условия и състоянието на пътя, респ. възможността да е налице техническа неизправност на автомобила. Релевира възражение за съпричиняване.

Оспорва плащането на застрахователното обезщетение. ПТП не се установявало, поради липса на съставен протокол, който бил задължителен. Моли за отхвърляне на 1 иска. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования или на трето лице, овластено да получи плащане /респ. автомобилен сервиз, извършил ремонт/, застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

Предвид становището на страните, на основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 11679/28.10.2022 г. – л. 57-58/.

Застрахователното правоотношение се установява от представения договор за застраховка „Каско +“, обективиран в полица от 03.01.2020 г., ведно с общи условия, който е действал към момента на твърдения инцидент и е покривал съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. От страна на ответника не се оспорва фактът на плащане на дължимите вноски по застрахователния договор – това се установява и от приетите сметки – л.12-14, поради което следва да се приеме, че застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

За настъпването на инцидента са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на водача на МПС – С. Д.. Заявява, че на процесната дата е претърпял ПТП, при шофиране на МПС в гр. П., ул. „Р. ш.“. Управлявал с не повече от 40 км./ч., т.к. участъкът от пътя бил осеян с дупки. Попаднал в една от тях, не могъл да я избегне поради движещ се камион в насрещното платно. Една от гумите се увредила, а след оглед при застрахователя била установена щета и по лайсната. Дупката била с размери 40-30 см. Гумата била срязана, което можело да се дължи на острите й ръбове. Отбил и я сменил с резервна, т.к. била неизползваема. Дупката не била обозначена или обезопасена по какъвто и да е начин. Застрахователят по Каско – ДЗИ превел застрахователно обезщетение за вредите, след уведомяване за произшествието и извършен оглед и оценка.

2

Дадените показания се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са пряко възприети от свидетеля, непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите събрани доказателства. Няма основание да не бъдат ценени.

В изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото уведомление и описи по претенция. В изпълнение на задълженията си по договора за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените вреди върху застрахования при него автомобил. Същите са били определени на стойност 272,92 лева.

По делото е прието и не е оспорено заключение на САТЕ, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ, експертът е дал категорично становище, че от техническа гледна точка, механизмът на ПТП е свързан именно с преминаване на МПС през дупка. Детайлите можело да се повредят при такава с широчина поне 21 см. и дълбочина около 10-12 см. Именно в такава насока са и св. показания на водача, според когото – дупката е била дори с по – големи размери 40-30 см. Допълнено е, че щетите по автомобила се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Според вещото лице, пазарната стойност, необходима за ремонтно-възстановителните дейности, възлиза на сумата от общо 291,43 лева.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило именно на посочената дата и при описаната фактическа обстановка. Възраженията на ответника, че липсвали надлежни доказателства, от които да се установят по несъмнен начин - мястото на произшествието и реализирането му по описания начин, не се споделят, а и се опровергават от събраните доказателства. Няма пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се потвърждава и от експертното заключение.

Отделно, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК/ за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС през необезопасена дупка на пътното платно. Не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.

С оглед горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ДЗИ, като в изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно обезщетение в размер на търсената сума. Последното се установява от приетата и 3 неоспорена ССЕ.

Налице е основание за възникване на регресното право.

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Установява се и е отделено за безспорно, че пътният участък, на който е реализирано произшествието, се намира на територията на Община Пловдив и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив /чл. 8, ал. 3 ЗП/. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни препятствия във възможно найкратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото нито се твърди, нито доказа, тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл.

52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, следва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл.

13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Налице е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

Според заключението на САТЕ, пазарната стойност на щетите към датата на застрахователното събитие е 291,43 лв.

Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо, в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане от 272,92 лева. Следва да се присъди и претендираната сума от 15 лева - обичайни ликвидационни разноски /чл.410, ал.1, пр.2 КЗ/. Съдът намира, че те съставляват обичаен разход за приключване на застрахователната щета, предвид свързаната с дейността работа на застрахователя, 4 при което подлежат на присъждане. Искът следва да бъде уважен, като се присъди и законната лихва от постъпване на ИМ в съда до погасяването.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се присъдят на ищеца. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 50 лв. – ДТ; 200 лв. – деп. САТЕ; 180 лв. – деп. ССЕ и платено адвокатско възнаграждение от 168 лева с ДДС /деп. от 20 лв. за св. не е изплатен, поради което страната може да поиска връщането му/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, да плати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, следните суми: общо 287,92 лева /двеста осемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ - главница, представляваща сбор от регресно вземане от 272,92 лева за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско+”, по полица от 03.01.2020 г., за причинени щети на лек автомобил с ДК № ...., в резултат от настъпило ПТП на 19.11.2020 г. при движение в гр.

Разпечатката съдържа 36 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b7047eae-fca2-4c6d-90ad-95370d7e1c66