Решение № 4 от 09.01.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№4 гр. гр. Добрич, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500620 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№ 1383/01.07.2024 г., подадена от С. Х. С. с ЕГН ********** от с.Ж., общ.Т., обл.Добрич, ул.*** № 37, чрез адв.Е. В., срещу решение № 42/13.06.2024 г. по гр.д.№ 121/2023 г. на РС[1]Т., с което се отхвърля като неоснователен и недоказан иск от С. Х. С. срещу Г. Т. Г. с ЕГН ********** от с.Ж., общ.Т., обл.Добрич, ул.*** № 57, с правно основание чл.240, ал.1 във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 във вр. с чл.78 от ЗЗД за сумата от 7 000,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2023 година до окончателното й изплащане, и иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2 867,31 лева лихви за забава върху главницата за периода 01.05.2019 година до 27.04.2023 година.

Въззивникът намира изводите на районния съд за неправилни предвид неправилното тълкуване на доказателствата по делото. Аргументира се с доводи за съществуването на облигационни отношения между страните, датиращи от 2019 г. към който момент били в родство по сватовство ответникът бил зет на ищеца, и възникнали от неформален договор за заем, неизпълнение на поетото задължение от ответника за връщане на общата сума 1 от 7 000 лева, което задължение същия признал в хода на производството, както и в хода на воденото досъдебно производство. Иска отмяна на решението и уважаване на претенцията.

В писмен отговор вх.№ 2009/02.10.2024 г. насрещната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Основната цел на иницираното производство била да се забави изпълнението на решение № 113/16.10.2019 г. на ТРС, потвърдено от ДОС, като се цели да се постигне прихващане на сумата от 7 000 лева.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 18.06.2024г., когато е връчен препис от решението на обжалващия, и край 02.07.2024г., чрез изпращане по пощата на 29.06.2024г. отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК след проведена процедура по отстраняване на нередовности във връзка с внасяне на държавна такса

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е по предявени с искова молба вх.№ 717/27.04.2023г., уточнена по реда на чл.129, ал.2 от ГПК в хода на въззивното производство с молба вх.№6864/30.10.2024г. и молба вх.№7251/13.11.2024г., С. Х. С. с ЕГН ********** от с.Ж., общ.Т., обл.Добрич, ул.“***“ №37, против Г. Т. Г. с ЕГН ********** от с.Ж., общ.Т., обл.Добрич, ул.“***“ №57, кумулативно обективно съединени осъдителни искове за сумата от общо 7 000 лева, представляваща невърната сума по три неформални договора за заем, а именно: от 01.05.2019г. за сумата от 2 500лева, от 10.07.2019г. за сумата от 3 000лева и от 10.08.2019г. за сумата от 1500лева/според уточняващата молба с вх.№7251/13.11.2024г./, и иск за сумата от общо 2867,31лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.10.2019г. до датата на подаване на исковата молба -27.04.2023г.

2

Твърди се от ищеца, че до есента на 2019г. с ответника са били в родство по сватовство - ответникът бил съпруг на дъщерята на ищеца Х. С.а Х.а,чийто брак бил прекратен с развод през 2019г. Преди прекратяване на брака на ответника с дъщерята на ищеца, ответникът на три пъти молил ищецът за парични суми за задоволяване на семейни нужди. Ищецът предал на ответника на 01.05.2019г. сумата от 2 500лева, на 10.07.2019г. сумата от 3 000лева и на 10.08.2019г. сумата от 1500лева/според уточняващата молба с вх.

№7251/13.11.2024г./. Заемните суми ответника следвало да върне до 16.10.2019г.До настоящия момент сумите не били върнати. Ответникът била в забава, считано от 16.10.2019г., поради което дължал и законна лихва за времето от 16.10.2019г. до датата на подаване на исковата молба в съда в размер на общо 2867,31лева. Излагат се и обстоятелства относно отношения между страните след предаване на сумите- след прекратяване на брака между дъщерята на ищеца и ответника децата им останали при ответника, той съдил дъщерята на ищеца за издръжки, имало и наказателно производство,дъщерята на ищеца била осъдена за сумата от 7 000лева за издръжки на своите деца, ищецът искал, но ответникът не пожелал заемните суми да се прихванат със задълженията на дъщеря му за издръжка на децата им, ответникът казал пред съда по делото за издръжки, че ще върне на ищеца заемните суми.

Правното основание на иска като такъв по чл. 79, вр. чл. 240 от ЗЗД произтича от твърденията на ищеца в исковата молба, че е кредиторзаемодател по силата на три неформални /устни/ договора за заем, на основание на които на 01.05.2019г. предал на ответника сумата от 2 500лева, на 10.07.2019г. предал сумата от 3 000лева и на 10.08.2019г. предал сумата от 1500лева на ответника-заемополучател, който поел задължение за връщането им до датата 16.10.2019г., и формулираното искане за осъждането на ответника да върне заемната сума от общо 7000лева. При въведено от самия ищец договорно основание на даването и задължаването, дадената от районния съд правна квалификация е правилна. Налице е произнасяне по заявения предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита.

Конкретизацията относно съдържанието на отношенията между страните в хода на въззивното производство за обвързаност не по едно заемно правоотношение за сумата от 7000лева, а по три за сумата от общо 7000лева/сбор от сумите 2500лева,3000лева и 1500лева/не води до произнасяне по непредявен иск, доколкото същата съответства на заявените 3 факти и обстоятелства с първоначалната искова молба.

Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД. За да има договор за заем следва да има постигнато съгласие за такава сделка с насрещната страна и реално предаване на сумата, предмет на договора, тъй като договорът за заем е реален договорсчита се сключен когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Договорът за паричен заем се счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да даде, а другата да получи в заем пари, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари бъдат предадени на заемателя.

Договорът за заем на пари е неформален договор и за неговата действителност не се изисква форма – същата има отношение към доказването, предвид ограниченията в чл. 164, ал.1, т.3 ГПК, неприложими в случая с оглед неоспорените твърдения на ищеца ответникът на три пъти да е искал различни суми и ищецът да му е предал на различни дати суми от 2 500лева, 3 000лева и 1500лева, при което следва да се приеме, че се касае не за едно, а за три заемни правоотношения , всяко от които на стойност под 5 000лева.

В тежест на ищеца, който претендира на основание чл. 240 от ЗЗД връщане на процесните суми, е да установи при условията на чл.154 ГПК правопораждащите факти, т.е. че между страните по делото е било постигнато съгласие, което обхваща всички съществени условия на договора за заемдаване и съгласие за връщане, както и други условия на договора, ако има такива - срок на връщане, лихва и др., защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния.

Правопораждащите факти в случая могат да бъдат доказани с всички доказателствени средства –документи, свидетелски показания/при допустимост на същите с оглед стойността на договорите/, както и с признание. Признанието представлява обяснение на страна по делото, което представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти, като може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Признанието винаги е неизгодно за признаващия.

Върху неизгодността се крепи доказателствената му сила .

4

В случая още с отговора на исковата молба с вх.

№992/15.06.2023г.ответникът е признал, че на три пъти е искал и получил от ищеца суми в общ размер от 7 000лева. Изложил е, че са били необходими и оползотворени за изпълнение на задължения за ренти по договори, сключени от бившата му вече съпруга и дъщеря на ищеца Х. С.а в качеството и на земеделски производител. След като получил сумите, на 07.06.2019г. платил на И. С.а И. срещу разписка 2000лева рента за три години, на 18.05.2019г. платил на М. Г.а Г. срещу разписка 2000лева рента за три години, на 27.06.2019г. платил на И. Г. К. срещу разписка 3 655лева рента за две години.

Според обясненията на ответника дадени на 28.09.2021г. в качеството му на свидетел по досъдебно производство №9/2021г по описа на Второ РУ на МВРДобрич, образувано срещу Х. С.а Х.а за престъпление по чл.183, ал.1 от НКсъзнателно неизпълнение на задължение за издръжка на децата Т. Г. Т. и С. Г.а Т.а, за което е била осъдена с влязло в сила на 16.10.2019г. решение №113/16.10.2019г.по гр.д.№239/2019г.на РС-Т., бащата на съпругата му/ищецът по настоящото дело/ бил дал пари на заем, различни суми, които общо възлизат на 7 000лева. Сумите били дадени на двама им/на ответника и съпругата му/за общи нужди преди прекратяване на брака им. Той/ответникът по настоящото дело/ ги бил искал за погасяване на вноски по заеми и за общи нужди. Нямали съставен документ и не е имало свидетел при даването на парите. Към него момент и двамата с Х. били регистрирани като земеделски производители, всеки имал сключен договори за аренда с различни собственици. Тези пари били за обработка на земи, за плащане на задължения и други във връзка със съвместната им дейност. Категорично не били личен заем от него и за него и със сигурност били взети преди развода им. При проведена очна ставка по същото досъдебно производство между ищеца и ответника по настоящото дело, ищецът е обяснил, че Г./ответникът/на няколко пъти му е искал пари като заем, казал, че ще му ги върне, дал му на 3-4 пъти общо 7 000лева през 2019г., след месец май, през лятото, не били съставяли документ, имали си доверие. Ответникът е потвърдил през разследващия орган казаното от ищеца. Обяснил е и, че относно връщането на тези пари нямали опредЕ. дата, че ищецът предложил да не му ги връща, но той не се съгласил. Ищецът е потвърдил през разследващия орган казаното от ответника относно връщането на заетите суми-разбрали се да ги върне когато може, говорил с ответника и да не му ги връща, да са за сметка на това, което 5 дъщеря му дължи за издръжки, но той/ответникът/ не се съгласил.

В хода на въззивното производство, с лично изявление в съдебно заседание, проведено на 11.12.2024г., ответникът признава обстоятелствата от съществено значение по делото и на които ищецът е основал претенциите си че процесните суми са получени от него в заем на твърдяните от ищеца дати.

Отрича единствено да е уговорен срок за връщане до 16.10.2019г. Твърди, че се разбрали с ищеца да върне заетите суми когато разполага със средства.

Признава и, че не е върнал сумите. Информация за дадени от ищеца на ответника в заем общо 7 000лева лятото на 2019г. се съдържа и в показанията на св.Н.Н. И./майка на ответника/, св.Х. С.а Х.а/бивша съпруга на ответника и дъщеря на ищеца/, чиито показания няма основание да се приемат като недостоверни по причина на близкото родство със страните, обусловена от него и отношенията с ответника заинтересованост на втората свидетелката.