Решение № 2328 от 29.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2328 гр. Пловдив, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330106719 по описа за 2021 година

Предявен е иск по чл. 22 ЗПК и по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, а при условията на евентуалност за прогласяване нищожност на клаузата по чл. 1, ал. 2 от договора.

Ищецът излага съображения, че е сключил договор за потребителски кредит с ответника, с който му е предоставен кредитен лимит в размер на 800 лева. При уговорен лихвен процент и посочен годишен процент на разходите. Заявява, че е усвоил сумата от 800 лева, която следвало да бъде върната в четиримесечен срок. На същата дата сключил с трето лице- „Кредит гаранция“ договор за възлагане на поръчителство, по който дължал възнаграждение в размер на 351,12 лева. Излагат се съображения за нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Счита, че посоченият годишен процент на разходите е неправилно определен, тъй като няма други разходи извън лихвата от 36 %. Освен това, неправилно в годишния процент на разходите не била включена сумата по договора за предоставяне на поръчителство. Счита, че по този начин търговецът е заблудил потребителя по отношение на размера на годишния процент на разходите. Излагат се съображения за това, че не е посочена в договора каква е общата сума, дължима от потребителя, както и размерът на лихвения процент на ден. Счита, че договорът не би могъл да съществува без клаузата за лихва и посочения годишен процент на разходите, поради което целият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При условията на евентуалност се излагат съображения за недействителност на чл. 1, ал. 2 от договора, 1 предвиждаща срок за осигуряване на поръчителство.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва претенцията. Излагат се подробни съображения за неоснователност на иска и за спазването на всички изисквания за съдържанието на договора. Счита, че сумата по договора за предоставяне на поръчителство не следва да бъде включвана в годишния процент на разходите. Иска се отхвърляне на претенцията и присъждането на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че на 03.09.2018 г. са сключили договор за потребителски кредит, по който ответникът е предоставил кредитен лимит от 1000 лева. Годишният лихвен процент е 36.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 50.00 %. В чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено, че потребителят следва да предостави обезпечение в 5-дневен срок от одобряването на искането за усвояване, чрез две физически лица поръчители с месечно брутно възнаграждение от 1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или банкова гаранция.

Във връзка с кредита на същата дата е подписан договор за възлагане на поръчителство с „Кредит гаранция“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по кредита срещу възнаграждение определяемо според размера на всяка усвоена сума от кредита и други критерии. Уговорено е в чл. 1, ал. 2, че договорът влиза в сила от подписването му, но поражда действие при непредставяне на някое от другите обезпечения по договора за кредит. В чл. 2, ал. 3 е посочено, че плащанията се извършват по сметка на посредник, която е идентична с тази на кредитора по договора за кредит.

От представяния погасителен план се установява, че ищецът е усвоил сумата от 800 лева, което е следвало да бъде върната на 4 вноски по 215.22 лева. Изрично е посочено и дължимото възнаграждение за поръчителство в размер на общо 351.12 лева, разпределено на 4 вноски по 87.78 лева.

Относно недействителността:

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Предвид уговорка за възнаграждение за допълнителни услуги, се констатира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста 2 на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство е установено за услуга в полза на кредитодателя, която е задължително условие за отпускането на кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР.

Становището на ответника, че дължимостта на сумата не е била известна към момента на сключването на договора не може да бъде споделено. В договора за кредит изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от ответника дружество поръчител. Ищецът се е възползвал от тази възможност и е сключел договор за предоставяне на поръчителство с третото лице. Договорите са сключени на една и съща дата, предоставен е един погасителен план за задълженията и е уговорено плащане само по сметката на ответника. При тези данни, ответникът е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора кредит.

Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитора и поставена като изискване за предоставянето на кредита- чл. 1, ал. 2, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Ето защо посоченият в договора годишен процент на разходите от 50% не отговаря на действителния такъв.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.

4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г. ;

Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.

Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.

Ето защо предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен.

3

Предвид горното, съдът не следва да се произнеса по евентуалната претенция.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адв. Иванова следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. П. ХР., ЕГН ********** и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, че сключеният между тях договор за потребителски кредит тип кредитна линия от 03.09.2018 г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, да заплати на Н. П.

ХР., ЕГН **********, сумата от 50.00 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, да заплати на адв. Е.Г.

И., АК-П., личен № **********, със служебен адрес – *****, сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Н. П. ХР. по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4