Решение № 115 от 09.05.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Кюстендил, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Административно наказателно дело № 20251520200326 по описа за 2025 година Д. П. Б.,ЕГН ********** от гр.****,обжалва наказателно постановление № 24-1139-001459/07.08.2024 год.,изд.от Началник сектор „Пътна полиция“при ОДМВР-Кюстендил,с което за нарушения на чл.150а,ал.1 от Закон за движение по пътищата и чл.100,ал.1,т.2 от същият,съответно на основания по чл.185 от ЗДВП и по чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоби“,съответно в размери от 20,00-двадесет лева и 10,00-десет лева.

АНО,чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

КРС,след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

На

28.05.2024 год.около 14,40 часа свидетеля К. Д. ,младши автоконтрольор от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Кюстендил и негов колега-служител от същият сектор свидетелят К. Г. К. се намирали в гр.Кюстендил,на ул.”Цар освободител“ срещу църковен храм „Свети Мина“,където изпълнявали служебните си задължения по контрол по спазване на Закон за движение по пътищата, когато спрели за проверка пътуващият по улицата в посока от кафе „АБС“ към административната сграда на ОДМВРКюстендил,лек автомобил марка „ТОЙОТА“,марка „ЛАНД КРУЗЕР 120“ с ДК № ***.При проверката се установило,че автомобила се управлява от жалбоподателя,собственост е на трето лице, като жалбоподателя ПРЕДСТАВИЛ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНО

1

ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО/ по-долу с абревиатура СУМПС/,чийто срок на валидност бил до 01.10.2022 год.,като не представил свидетелство за регистрация на моторно превозно средство/ по -долу с абревиатура СРМПС/част2.Тези обстоятелства били квалифицирани от полицейският служител К.

Д. като нарушения по чл.150а,ал.1 от Закон за движение по пътищата и по чл.100,ал.1,т.2 от същият,за които изготвил АУАН серия GA № 1301537, получен и подписан лично от жалбоподателят след изготвянето му и без възражения.Като следствие на АУАН било издадено атакуваното постановление, връчено на жалбоподателя, съгласно отбелязването на частта му,имаща характер на разписка за получаването му на 26.02.2025 год.От служебно изготвената справка за нарушител/водач,представляваща част от административно наказателната преписка,се установява че жалбоподателят притежава валидно СУМПС,което е било със срок на валидност до 01.10.2022 г.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от показанията на посоченият свидетел и материалите от административно наказателната преписка .

В хода на съдебното следствие са приети като доказателства Заповед № 8121з-1656/07.12.2021 год.,изд.от Главния секретар на МВР/л.24-25/,Заповед № 3311/13.09.2023 год./л.26/,изд.от Директора на Главна Дирекция „Национална полиция“ при МВР,формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика/л.27-29/за длъжността“младши автоконтрольор

2-1 степен“,писмо изх.№ УРИ№ 1139р-3621/30.04.2025 год./л.30/ от началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Кюстендил до Началник сектор „КАПОЧР“ при ОДМВР-Кюстендил,писмо изх.№ 277р-5048/02.05.2025 год./л.31/ от Началник отдел „ОП“ при ОДМВР-Кюстендил до Директора на ОДМВР-Кюстендил.

Съобразявайки горната фактическа обстановка съдът счете,че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице имащо право на жалба, а по същество неоснователна,поради което атакуваното постановление ще се потвърди.Мотивите на съда са следните.

На първо място при служебна проверка на АУАН не се констатират нарушения и пропуски по смисъла на чл.33-34 ЗАНН и чл.44-58 ЗАНН, представляващи до такава степен съществени нарушения на материално правни и процесуалноправни норми,че да накърнят правото на защита на жалбоподателя до степен, че да представляват самостоятелно основание за отмяна на атакуваното постановление. Актосъставителят и АНО ,видно от заповедите/ л.6,л.24-25/ са родово и местно компетентни да изготвят АУАН и НП за нарушения по Закон за движение по пътищата. Безспорно бе установено от показанията на разпитаните свидетели-длъжностни лица и контролни органи по смисъла на чл.189,ал.1 ЗДвП,и при липса на други доказателства опровергаващи презумпцията по чл.189,ал.2 от ЗДвП,че при обстоятелствата, 2 отразени в изготвеният АУАН жалбоподателя е притежавал качеството водач на лек автомобил, тъй като е управлявал такъв,като при проверката е било установено,че срокът на валидност на притежаваното от него СУМПС бил изтекъл и жалбоподателят не представил регистрационен талон част 2 на автомобила.Съдът счита,че нарушенията са квалифицирани правилно,съответно правилно АНО е приложил и следващите се санкционни норми,предвиждащи налагането на административни наказания в единствен размер,поради което няма основание за намаляването им.По изричната забрана на чл.189з от ЗДвП в казуса нормата на чл.28 ЗАНН е неприложима.Поради изложеното наказателното постановление ще се потвърди изцяло.

Възражението на жалбоподателят,че е представил част 1 на талона за регистрация на автомобила на първо място не се установи от събраните доказателства, а на второ е ирелевантно за ангажиране отговорността му.Вярно, че СРМПС се състои от две части – чл. 33, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата), а съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредбата Част първа се носи само при необходимост, като с нея се удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство, а на основание чл. 33, ал. 4 от Наредбата водачът на превозното средство е длъжен да носи винаги Част втора за идентифицирането му при движение по пътищата. Следователно, задължението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП се отнася само до СРМПС Част втора, но не и за Част първа. Ето защо, след като не е носил и не е представил СРМПС Част втора, жалбоподателят действително е нарушил цитираната разпоредба от ЗДвП. Освен това, не се установи по делото той да е носил СРМПС Част първа, за да се преценява дали в този случай би било налице нарушение от негова страна.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателят за това,че административноказателната процедура е опорочена,поради това че актосъставителят не е бил компетентен да издава АУАН.Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно наказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение,а по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В чл.

165 от ЗДвП е регламентирано правомощието на министъра на вътрешните работи, да определи службите за контрол по ЗДвП, в системата на МВР и това е сторено,видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год.Свидетелят и актосъставител К. З. Д. е на длъжност „младши автокононтрольор“ в сектор 3

„Пътна полиция“ при ОДМВР-Кюстендил и попада в кръга на лица,посочени в т.2.1 от цитираната заповед и не попада в кръга на лицата по т.2.2 от същата,можещи да изготвят

АУАН след успешно положен изпит.Възражението на жалбоподателят,че не е установено нарушението и поради това,че няма запис от бодикамерите на полицейските служители е неоснователно с оглед писмо изх.№ 277р-5048/02.03.2025 год.от началник отдел“ОП“ при ОДМВР до Директора на ОДМВР-Кюстендил.Следва да се изтъкне и това,че няма нормативно вменено задължение полицейските служители при контрол по ЗДвП да имат включени видеокамери,с помощта на които да заснемат всяка една извършена проверка,поради което отразяват в изготвените АУАН личните си възприятия.

Възраженията на жалбоподателят относно срока на валидност на притежаваното от него СУМПС са неоснователни.Видно от приложената като доказателство справка,за която бе отбелязано че представлява извадка от регистър,създаден по силата на закона,към 28.05.2024 год. жалбоподателят е бил правоспособен водач,но издаденото му СУМПС е било със срок на валидност до 01.10.2022 год.Правно значение има датата на издаване на СУМПС, а не датата на придобиване на правоспособност, защото удостоверителните документи не са безсрочни, а не са поради това, че правоспособността може да бъде изгубена, включително и по причина на психическа, психологическа или физическа не пригодност, а не само поради наложени административни или углавни наказания. Всички свидетелства за управление на МПС имат срок на валидност, след изтичане на който се издават нови – свидетелства за управление на МПС се издава и когато изтече срока на валидност на издаденото, съгласно чл. 12 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

СУМПС, с което водачът е управлявал е издадено на 01.11.2012 год. и е било със срок на валидност до 01.10.2022 год.Към датата на изтичането на срока на валидност не е съществувала законова възможност за автоматично удължаване на срока на валидност на СУМПС. Извънредната епидемиологична обстановка в РБългария бе въведена не през 2022 год., а през 2020 г.,като нормата на § 10,ал.4 от ПЗР от приетият да регулира обществените отношения по време на тази обстановка ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,в казуса не е приложима относно СУМПС на жалбоподателят.Твърденията на последният за нарушение на Директива 2006/126/ЕО относно сроковете за които се издават СУМПС не намират подкрепа в цитираната,както и в ЗДвП и Закон за българските лични документи.Твърденията на жалбоподателят,че органите на сектор „Пътна полиция“ отказват да приемат заявлението му за издаване на ново СУМПС,поради това че не представя към същото медицинско свидетелство за здравословното си състояние,от една страна са неподкрепени от 4 доказателства.Следва да се изтъкне в тази връзка и следното:

Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство.Съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелствата за управление на превозни средства (Директива 2006/126) свидетелства за управление на превозно средство се издават само на кандидатите, които са взели изпит по умения и поведение и теоретичен изпит и отговарят на медицинските стандарти в съответствие с разпоредбите на приложения ІІ и ІІІ. Съгласно член 7, параграф 3, буква а) подновяване на свидетелствата за управление на превозни средства, когато техният срок изтече, подлежи на продължаващо спазване на минималните стандарти на физическа и умствена годност за управление, постановени в приложение ІІІ за свидетелствата от категория С, СЕ, С1, С1 Е, D, DЕ, D1 и D1 Е и обичайно пребиваване на територията на държавата членка, а съгласно член 7, параграф 3, буква б) държавите членки могат при подновяване на свидетелствата за управление от категории АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ да изискват преглед като прилагат минималните стандарти на физическа и умствена годност за управление, посочени в приложение ІІІ.

Противно на твърденията на жалбоподателят Директива 2006/126 е транспонирана в Закона за движението по пътищата - § 35, т. 3 ЗДвП, и в чл. 51 ЗБЛД, като националният законодател е приел, че изискването за покриване на минималните медицински стандарти е задължително и за водачите от категория В – чл. 151, ал. 2 и 5 ЗДвП във вр. с чл. 15, ал. 2 от Наредба № І-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № І-157).Съгласно изрична законова разпоредба – чл. 51 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е удостоверителен документ със законово определен срок на валидност по дефиницията на закона. Той не е официален удостоверителен документ, който до края на живота на съответното лице удостоверява притежавана правоспособност.Законодателят е приел, че в рамките на човешкия живот настъпват обективни и субективни факти и обстоятелства, които имат въздействие върху признатата от правото способност на съответния правен субект да управлява моторно превозно средство. Поради това законодателят признава правото да се управлява моторно превозно средство само за определения в закона срок, като е създал възможност правото на управление на моторно превозно средство да бъде продължено, но е приел, че това не става автоматично, а при наличието на определени условия, доказването на които става по определен ред и е в тежест на правоимащия.Правоспособността да се управлява моторно превозно средство е признато от държавата право да се извършва дейността по управление на моторно превозно средство.