Определение № 4105 от 14.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4105 гр. София, 14.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Касационно гражданско дело № 20238002102477 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Тракийски университет, [населено място] срещу решение № 45/ 09.02.2023г. по в.гр.д. № 448/2022 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от И. И. К. искове по чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на извършеното със заповед № 1027/10.05.2021г. на ректора на Тракийския университет дисциплинарно уволнение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент“ във Ветеринарно медицинския факултет на университета и за присъждане на обезщетения в размер на 4111,30 лева ( по чл.

225, ал.1 КТ) и в размер на 2474, 74 лева ( по чл.225, ал.2 КТ), ведно със законните лихви от 09.07.2021г. до окончателното им изплащане.

Касаторът иска отмяна на въззивното решение, излагайки оплаквания за допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК следните въпроси:

1/ „Извършвана по време на работа дейност, която не е вменена пряко с длъжностната характеристика или друг писмен акт на работодателя, може ли да обоснове дисциплинарна отговорност при некачествено, неточно или непълно изпълнение, последица от което неизпълнение може да бъде увреждане на имуществото на работодателя чрез невярно съставени във връзка с тази дейност документи?“ Въпросът се поставя в контекста на оплакванията на жалбоподателя срещу извода на въззивния съд, че сред трудовите задължения на ищеца за изпълняваната длъжност „главен асистент“ не е това за извършване 1 на аутопсия на умрели животни от учебно опитното стопанство при работодателя, а дори ищецът да е извършвал аутопсии с учебна или научна цел, не е имал вменено му с писмен документ задължение да съставя документи за получаване на труповете от учебно опитното стопанство, нито да отговаря за извозването им от стопанството до университета за извършване на аутопсиите. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение по въпроса за значението на длъжностната характеристика при определяне обема на трудовите задължения и качеството на изпълнението им е в противоречие с практиката на ВКС по решение № 1533/28.12.1999г. по гр.д.№ 435/99, ІІІ ГО; решение № 257/10.06.2010г. по гр.д.

№ 3681/2008г. на ІІІ ГО; решение № 915/20.11.2009г. по гр.д.№ 4680/2008г. на ІІ ГО и решение № 81/22.04.2015г. по гр.д.№ 5828/2014г. на ІVГО. Заявява се още, че по въпроса за дължимото от работника поведение при изпълнение на дейност, произтичаща от характера на работа, която не е възложена с изричен писмен акт на работодателя, няма формирана съдебна практика, поради което същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

2/ „Може ли преценката за доказателствената стойност на събраните в хода на производството доказателства и установяваните с тях факти да се основава на документи, които не са приети като писмени доказателства по делото, но са приложени по него за сведение?“ Въпросът се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК ( противоречие с решение № 81/08.07.2014г. по гр.д.№ 5665/2013г., ІІІ ГО) и е изведен съобразно довода на касатора, че за да приеме за недоказани задължителните реквизити от съдържанието на аутопсионен протокол, въззивният съд се е позовал на неприет като писмено доказателство по делото документ – „Учебно средство по ветеринарномедицинска обдукционна техника и екарисажно дело“ и е игнорирал друг такъв – протокол № 99/31.05.2017г., с който това учебно средство е прието като част от учебния план по съответната дисциплина, от една страна, а от друга – игнорирайки събраните по делото гласни доказателства относно съдържанието и значението на аутопсионния протокол.

3/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с доводите и възраженията на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно?“ Заявява се, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайно установената съдебна практика, част от която е цитирана от жалбоподателя, защото въззивният съд не е обсъдил доводите по въззивната жалбата, че: съдържанието на задълженията на работника/служителя се определят от трудовата му функция и поради това не са ограничени от изброеното в длъжностната характеристика; ищецът е признал в дадените по реда на чл.

193 КТ обяснения, че има задължение да извършва аутопсии, изготвя протоколи за тях и издава преписи – извлечения от същите по нареждане на ръководителя на катедрата; непредставянето на работния график за извършване на аутопсии няма отношение към съществуването на задължението на ищеца да ги извършва като част от трудовата му функция; липсата на реквизити в аутопсионните протоколи е равнозначна на неизвършване на аутопсия. Не били обсъдени и следните доказателства – доклад вх.№ 1345/22.03.2021г. на сформирана при работодателя комисия; показанията на св. Х. Ш.; в цялост показанията на 2 св.П. Г.; доклад № 227/12.04.2021г. на д-р К. Д.; доклад вх.№ 1789/15.04.2021г. на декана на Ветеринарно медицинския факултет при Тракийския университет – Стара Загора; писменото обяснение на ищеца, дадено в отговор на покана с изх.№ 1843/19.04.2021г.; уведомително писмо с вх.№1892/21.04.2022г.; доклад с вх.№ 1903/21.04.2021г. на Ветеринарно медицинския факултет при Тракийския университет – Стара Загора. Не били изложени мотиви за игнориране на установеното от вещото лице по допуснатата от въззивния съд експертиза във връзка с аутопсионните протоколи и не били обсъдени “доказателствените факти за реда и начина на изработването, приемането и оповестяването на учебния разпис за летния семестър на учебната 2020/2021г.“.

4/ „Преценката за допуснато дисциплинарно нарушение и критерият за определяне на дисциплинарно наказание за него следва ли да бъдат съобразени с действията на работодателя при сходни нарушения, допуснати от други служители?“ Въпросът се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК предвид направената от въззивния съд фактическа констатация, че ответникът не е санкционирал други свои служители, които също са допускали непълноти при попълване на аутопсионните протоколи.

Насрещната страна по жалбата – ищецът И. И. К., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:

За да достигне до еднакви крайни изводи с първата инстанция за основателност на предявените искове по чл. 344, т.1-3 КТ, въззивната инстанция е възприела установената по делото фактическа обстановка, съгласно която страните са се намирали в трудови правоотношения по силата на безсрочен трудов договор, по който ищецът е заемал длъжността „главен асистент“ в катедра „Обща и клинична патология“ във Ветеринарно медицинския факултет при ответника, от която е дисциплинарно уволнен, след спазване процедурата по чл. 193 КТ, със заповед № 1027/10.05.2021г., считано от 10.05.2021г.

Като фактическо основание за уволнението в заповедта са посочени две групи нарушения:

Първата касае съставянето на непълни аутопсионни протоколи от ищеца на 19.05.2020г., 03.06.2020г., 15.06.2020г. и 02.09.2020г. Посочено е в какво се изразява непълнотата им ( не е посочена причина за смъртта и/ или анамнеза), както и че липсват документи за предаване на труповете на аутопсираните животни на учебно опитното стопанство или за унищожение.

Направено е заключение, че липсата на съществени реквизити от съдържанието на съставените протоколи, невъзможността в един и същи ден (15.06.2020г.) еднолично да бъде извършена аутопсия на 17 животни, еднаквостта на поставените патологоанатомични диагнози на аутопсираните в един и същи ден еднакви по вид животни, както и отсъствието на документи, удостоверяващи предаването на аутопсираните животни за унищожение или образователни цели поставя под съмнение верността на съставените от д-р И. К. документи, съответно за действително извършвана аутопсия на посочените в протоколите животни и тяхната действителна смърт. Въз основа на съставените от д-р И. К. аутопсионни протоколи 3 е извършвано отписване на животните от счетоводните разчети на Учебно опитно стопанство на Тракийски университет, [населено място], а с тяхната стойност е намалявана балансова стойност на материални активи на висшето училище.

Втората група нарушения касае непровеждането на занятия със студенти, като в заповедта е вписано, че ищецът К. не е спазил утвърдения от ръководител катедра график за провеждане на занятия с редовни студенти по специалност „Ветеринарна медицина“, III курс през летния семестър на учебната 2020/2021г. и не е провел/не е участвал в провеждането на присъствени практически занятия със студентите по дисциплината „Специална патологична анатомия” на следните дати:

10.03.2021г. от 13:15 ч. до 14:45 ч. с 15 и 16 учебни групи и от 15:15ч. до 16:45 ч. със 7 и 8 учебни групи;

11.03.2021г. от 11:15 ч. до 12:45 ч. с 13 и 14 учебни групи;

16.03.2021г. от 13:15 ч. до 16:45 ч. с 5 и 6 учебни групи;

17.03.2021г. от 15:15 ч. до 16:45 ч. със 7 и 8 учебни групи;

18.03.2021г. от 11:15 ч. до 12:45 ч. с 13 и 14 учебни групи;

08.04.2021г. от 11:15 ч. до 12:45 ч. с 13 и 14 учебни групи.

След извършена на 19.04.2021г. проверка на Протоколна книга на водените във Ветеринарно медицински факултет занятия е установено, че д-р И. К. не е вписан и същият не е подписан като преподавател, участвал или водил практически занятия по дисциплината „Специална патологична анатомия“, специалност „Ветеринарна медицина“ в дните 16.03.2021г., 17.03.2021г., 07.04.2021г. При извършена на 21.04.2021г. повторна проверка на Протоколна книга на водените във Ветеринарно медицински факултет занятия е установено, че д-р И. К. е вписал своето име като преподавател, участвал в проведените на горепосочените дати учебни занятия и се е подписал, въпреки че същият не е участвал в тяхното провеждане.

За доказване законосъобразността на уволнението с оглед въведените като предмет на спора от ищеца възражения, са събрани голям обем доказателства – писмени, свидетелски показания, експертизи. Обсъждайки ги в тяхната съвкупност, включително заключението на съдебната експертиза, приета от въззивния съд, същият е достигнал до следните изводи:

Длъжностната характеристика на ищеца не съдържа задължение за извършване на аутопсии на умрели животни от учебно- опитното стопанство /УОС/ на работодателя му Тракийски университет Ст.Загора /ТрУ/. С писмен документ на ищеца не е вменявано задължение да съставя документ за получаването на труповете на аутопсираните животни от УОС и да отговаря за извозването им от УОС до ТрУ за извършване на такива аутопсии. Не е доказано, че по надлежния ред на ищеца е вменено задължение да предава труповете на екарисаж след аутопсията им, загробването им и въобще каквото и да е разпореждане с аутопсираното животно. Свидетелят Г., служител на ответника на длъжност „ветеринарен техник“ и с място на работа – моргата на ТрУ, съгласно показанията му, дадени пред първата инстанция и приетите по делото екарисажни бележки, бил длъжностното лице, което обикновено приемало докарваните с кола от УОС за аутопсия трупове на животни и предавало труповете на животните за екарисаж.

4

Не е доказано от ответника, че бланките за аутопсионните протоколи имат някаква задължителна форма. Посочените в уволнителната заповед аутопсионни протоколи са изготвени по примерна бланка, дадена в ръководство за упражнения по екарисажно дело и ветеринарно медицинска техника, което е предназначено за нуждите на студентите и няма задължителен характер. Посочените в уволнителната заповед аутопсионни протоколи са изготвени по тази бланка и са непълни - липсват заключения за причината за смъртта и резултатите от извършаната аутопсия /с изключение на протокол № 170/. В протоколите не е посочена обективна причина за пропуските при попълване на съдържанието ( напр. загнивни процеси и др.)