Решение № 58 от 11.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Благоевград, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря И.на Стоименова в присъствието на прокурора Р. Г. К. като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно частно наказателно дело № 20261200600039 по описа за 2026 година

Производството е образувано пред въззивната инстанция по жалба на адв.Д. като защитник на осъдения И. Г. М. против определение № 2945 от 17.12.25г., постановено по ЧНХД № 1570/25г. по описа на РС-Благоевград. В жалбата се излагат доводи, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като районния съд неправилно е тълкувал и не е приложил нормата на чл.25,ал.2,НК, че същият въобще не се е занимал с проблема за фактически изтърпяното от жалбодателя наказание „лишаване от право да управлява МПС“, което надвишава определеното му от съда такова от 10 месеца. Твърди се, че постановеното определение е в противоречие и с решението на САС, доколкото РС-Благоевград е отказал да се произнесе по същество, въпреки указанията на по-горната инстанция. Сочи се още, че същото определение е постановено и при непълнота на доказателствата, поради което се иска отмяната му и произнасяне от въззивния съд по същество като бъде приспаднато по реда на чл.25,ал.2,НК времето, през което И. М. е изтърпял наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ след 10.12.2025г., алтернативно- БлОС да отмени атакуваното определение и да 1 върне делото за разглеждане от друг състав на БлРС.

В съдебно заседание прокурорът изразява становище за допустимост и основателност на жалбата. Сочи, че обжалваното определение страда от липса на мотиви и делото следва да се върне на друг състав на БлРС за произнася по същество.

Жалбодателят М. не се явява в с.з. пред настоящата инстанция, не изразява становище по жалбата, представлява се от защитника си, който поддържа жалбата по съображенията в нея.

След като се запозна с жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, въззивната инстанция, намира за установено следното:

Въззивникът И. М. е ***

По искане на прокурор от БлРП е образувано дело по чл.25,НК за кумулиране на наказанията по посочените две дела и с определение № 124 от 17.02.25г., постановено по ЧНХД № 1632/24г. по описа на БлРС съдът е наложил на М. наказание в размер на по-тежкото измежду двете, а именно- 10 месеца лишаване от свобода, към което- на основание чл.23,ал.2,НК е присъединил и наказанието от 10 месеца лишаване от право да управлява МПС. На основание чл.59,ал.4,НК съдът е приспаднал от така наложеното /по-тежко/ наказание „лишаване от право да управлява МПС“, времето през което осъденият М. е изтърпял това наказание от 07.05.24г. до 07.12.24г. и времето, през което същият е бил лишен по административен ред да управлява МПС, считано от 08.12.24г. до влизане в сила на определението.

Прокурорът е поискал тълкуване на определението в частта относно приспадане на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ под.М. след 08.12.2024г., което в искане в с.з. е оттеглил. Впоследствие е образувано обаче по искане от и.ф. гл.прокурор дело за възобновяване на производството по ЧНХД № 1632/24г. в посочената част и с решение № 355 от 05.11.2025г. състав на САС е възобновил същото и отменил въпросното определение на БлРС в частта, в която от присъединеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца е приспаднато на основание чл.59,ал.4,НК, времето през което осъденият е бил лишен по административен ред да управлява МПС, считано от 08.12.2024г. до влизане на определението на БлРС в сила. Въз основа на това определение на САС е образувано ЧНХД 2

№ 1570/25г. по описа на БлРС, приключило с атакуваното определение. Със същото състав на БлРС е приел, че след като е удовлетворена волята на страните за възобновяване на делото, то липсва годен предмет на произнасяне и че съдът не следва да се произнася по същество, тъй като или би се преповторил акта на БлРС по приспадане на наказанието „лишаване от управление на МПС“, или би се постановил акт, който би противоречал на вече постановен такъв от САС. Поради което е прекратил производството пред него.

Определението на БлРС –предмет на въззивна проверканезаконосъобразно и неправилно поради следните съображения: е

Първостепенният съд е бил задължен с оглед указанията, дадени от САС да се произнесе по същество и да приеме дали са налице основания за приспадане на наказанието лишаване от правоуправление на МПС от 10 месеца или не. В случая, макар и да е било влязло в сила определението на БлРС по чл.25,НК, то е производството е било възобновено по посочените погоре причини, респ. липсва акт по същество от по-горна инстанция. Доколкото обаче производството е по реда на глава 21 от НПК /аргумент от чл.341,ал.1, във връзка с чл.306,ал.1,т.1,НПК/ настоящият въззивен състав не може да се произнесе по съществото на спора, а трябва да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Независимо от горното, въззивният съд намира за нужно да акцентира върху следното -при произнасяне по спорния въпрос първостепенният съд следва да прецени постъпилите по делото справки от директора на ОДМР, че свидетелството за управление на МПС на подсъдимия не е върнато и то очевидно не защото той не е поискал това, и не защото не е представил пред КАТ удостоверение за психологическа годност, което очевидно не отговаря на истината и на отразеното в писмото от гл.инспектор Алексов от 13.03.2025г. Липсата на изричен съдебен или административен акт, с което на лицето да е наложена принудителна мярка /както е посочено в същото писмо- л.56 от ЧНХД № 1632/24г. на БлРС/ не променя обстоятелството, че М. фактически не упражнява това си право, бидейки лишен от свидетелството си управление на МПС. РС следва да съобрази и че на М. /видно от справката за нарушител/водач/ е била издадена ЗППАМ на 07.05.2024г., с която му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Въпросът за отговорността на този водач е решен веднъж с определението по 3

НОХД № 248/24г. на СРС, после с това по НОХД № 967/24г. на БлРС. На следващо място, решаващият съд следва да прецени, че основанието за приспадане не е чл.59,ал.4,НК /такова е било за 7-те месеца ЛПУМПС/, а чл.25,ал.2, във връзка с чл.23,ал.2,НК.

Поради посоченото по-горе и на основание чл.341,ал.1, във връзка с чл.306,ал.1,т.1,НПК, БЛАГОЕВГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение № 2945 от 19.12.2025г., постановено по ЧНХД № 1570 от 2025 г. по описа на Районен съд-Благоевград и ВРЪЩА делото на същия съд За продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора.

Решението протестиране. е окончателно и не подлежи на обжалване и

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4