Определение № 1364 от 21.05.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1296/2025
- Вид
- Определение № 1364
- Подписан
- 21.05.2025
- Състав
- Мария Георгиева, Петя Алексиева, Иванка Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3, т.2, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1364 гр. София, 21.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Георгиева
Членове:
Петя Алексиева
Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000501296 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.2 във връзка с чл.248, ал.3, във връзка с чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Т. Т. срещу Определение № 20435 от 16.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 8474/2024 г. по описа на СГС, въззивен ІІ-Е състав, поправено с Определение № 7732/16.04.2025 г., в частта, в която е отхвърлена претенцията на Д. Т. Т. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС за разликата над сумата от 350 лв. до пълния претендиран размер от 1000 лв.
Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.3 във връзка с чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 08.01.2025 г., а частната жалба е подадена на 06.01.2025 г.) Същата е подадена чрез пълномощник адвокат Г. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено на л.19 от делото на СГС, както и съобразно пълномощно представено на л.25 от настоящото дело. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 24.01.2025 г., приложен по делото с молба вх.№ 8833/24.01.2025 г.
С оглед на горното съдът е сезиран с редовна и процесуално допустима частна жалба.
Поддържа се, че определението в обжалваната му част не е правилно.
Твърди се, че адвокатското възнаграждение се определя в договор между 1 адвоката и клиента, а уговорената сума се дължи към датата на възникване на облигационното отношение. Поддържа се, че нито жалбоподателката, нито нейният процесуален представител имат вина, че „делото не е внасяно за разглеждане“, което „предполагало по-малък обем работа“.
Моли съда да отмени определението в обжалваната му част и да присъди в полза на жалбоподателката изцяло сумата от 1000 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна помощ и съдействие.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната по жалбата страна-не е подала отговор.
Въззивният съд след като се запозна с твърденията на жалбоподателя, както и с доказателствата, намиращи се в по в.гр.д. № 8474/2024 г. по описа на СГС, въззивен ІІ-Е състав, намира следното:
От фактическа страна:
В.гр.д. № 8474/2024 г. по описа на СГС, въззивен ІІ-Е състав е обазувано по въззивна жалба на Етажната собственост на вх.Б, бл.11, ж.к.
„Овча купел 2“, гр.София срещу Решение № 905 от 16.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 37063/2024 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав.
В срока за отговор въззиваемата страна чрез процесуалния й представител адвокат Е. Г. е подала отговор на въззивната жалба.
Със заявление от 27.06.2024 г. въззивника е заявил оттегляне на въззивната жалба, поради изплащане на ищцата на присъдената сума за разноски.
С молба вх.№ 215882/01.07.2024 г. въззиваемата Т. е представила по делото пълномощно, както и договор за правна помощ от 17.06.2024 г., удостоверяващ уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., с оглед осъществяване на процесуално представителство пред въззивната инстанция.
След неизпълнение на указанията на въззивния съд във връзка с представяне на изрично пълномощно за оттегляне на въззивната жалба и с Определение № 17151/28.10.2024 г. въззивният съд е прекратил производството пред себе си на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК.
В срока за обжалване на това определение (препис от определението е 2 връчен редовно на 12.11.2024 г., а молбата е подадена чрез куриер на 19.11.2024 г.), въззиваемата е поискала допълване на прекратителното определение в частта за разноските.
В срока за отговор по тази молба, ответната страна е релевирала възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел за основателно възражението за прекомерност, съобразявайки, че по делото е депозиран само отговор, делото не е разглеждано в открито съдебно заседание. Съобразил се и с постановките на решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. до дело С438/22 и осъдил въззивника да заплати на въззиваемата сумата от 350 лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като отхвърлил като неоснователно искането за разликата над сумата от 350 лв. до претендираната от 1000 лв.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е допустим, а по същество правилен.
Страните не спорят, че при прекратеното производство и на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищецът дължи на ответника направените от него разноски.
Спорът е само досежно размера.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 и ал.4 от ГПК ответникът има право на заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част и при прекратяване на делото. За да бъде ангажирана отговорността на ищеца по реда на чл.78 ал.4 от ГПК следва да са налице няколко предпоставки: производството по делото да бъде прекратено, да са налице направени по делото разноските, чието заплащане е своевременно поискано от страната и посоченото адвокатско възнаграждение да бъде не само уговорено, но и действително заплатено. В случая всички тези предпоставки са налице.
Вярно е, че се присъждат всички разноски, направени от ответника, независимо от това в кой момент се прекратява производството – още в 3 първото съдебно заседание, или на по-късен етап, както е в настоящия случай.
Изцяло в този смисъл и Определение № 587/28.11.2011 г., постановено по ч.гр.д.№ 408/2011 г., ВКС, Първо гражданско отделение.
В хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК отговорността на ищеца за разноски може да бъде ограничена само при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК, както е и в настоящата хипотеза, доколкото ответната страна е релевирала своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
При определяне на размера на адвокатските възнаграждения въззивният съд се съобразява с постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, съобразно което приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение.
Дължимият размер подлежи на преценка от решаващия състав с оглед вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото (така в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о.).
Делото не представлява правна и фактическа сложност, обуславяща висок размер на възнаграждение за осъществяване на извършеното от пълномощника процесуално действие по подаване на отговор на въззивната жалба. Видно от договора възнаграждението е определено от страните не само за подаване на отговор на въззивната жалба, а и за процесуално представителство по образуваното дело до окончателното му приключване.
Производството пред въззивния съд не се е развило.
Горната преценка се прави с оглед обема на положения от процесуалния представител труд по конкретното дело, а не с оглед на обстоятелството, че се определя възнаграждение за конкретно процесуално действие.
Предвид горното частната въззивна жалба се явява неоснователна, а определението в обжалваната му част правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав 4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частна жалба вх.№ 912/06.01.2025 г. на Д. Т. Т. срещу Определение № 20435 от 16.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 8474/2024 г. по описа на СГС, въззивен ІІ-Е състав, поправено с Определение № 7732/16.04.2025 г., в частта, в която е отхвърлена претенцията на Д. Т. Т. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС за разликата над сумата от 350 лв. до пълния претендиран размер от 1000 лв.
Определението подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2, пр.1 ГПК в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от същото пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5