Решение № 146 от 04.01.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Враца, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка Т. Петрова

Ана Б. Ангелова-Методиева като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело № 20211400500470 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

"В и К" ООД гр.Враца,чрез процесуален представител юрк.В.И.,е обжалвало решение на РС гр.Бяла Слатина от 01.09.2021г.,постановено по гр.д.№ 207/2020г.,с което е уважен предявения против въззивника отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване недължимост на начислена сума за консумирана,но незаплатена вода в имот,находящ се в с.***,обл.Враца.

Поддържа се във въззивната жалба,че обжалваното решение е неправилно и необосновано – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, поради което се иска неговата отмяна,и постановяване на ново от въззивната инстанция,с което предявения иск се отхвърли.Излага се,че първоинстанционният съд бил отчел и обсъдил доказателствата по делото,но ги бил тълкувал погрешно.Не били обсъдени възраженията на въззивника/с отговора/ относно отчитането на изразходваното количество вода,не била взета предвид разп.на чл.6 и сл.от Н-ба № 4/2004г.Необосновани били изводите на първоинстанционния съд относно факта,че въззивникът не бил доказал за какъв период и по какъв начин била начислена стойността на консумираната вода.Излагат се подробни доводи и 1 съображения.

С жалбата не се сочат нови доказателства.Претендират се разноски за двете инстанции.

Противната страна оспорва жалбата.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Пред въззивната страна не са събирани нови доказателства.

Настоящият състав намира въззивната жалба за процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд Й. В. Й. от гр.Бяла Слатина, чрез проц.си представител адв.М.М. от ВрАК,е предявил отрицателен установителн иск против „ВИК” ООД гр.Враца, с който се иска да се признае за установено спрямо въззивника, че не дължи сума в размер на 3825,68 лева,представляваща цена на изразходвано и незаплатено количество ВИК услуги за недвижим имот,находящ се в с.***, ***.

В исковата молба се излага,че ищецът и съпругата му живеят в процесния имот в с.***, обл.Враца, който е наследствен на последната, като редовно плащали изразходваната вода, стойността на която била удържана от пенсията на съпругата в пощенския клон в с.***. Твърди се,че на името на съпругата на ищеца И. Й. от въззивника била издадена справка №К3110 за консумирано количество вода за периода от 09.02.2016 г. до 19.09.2019 г., като ищецът бил уведомен през месец септември 2019 г., че дължи сумата от 3769,38 лв. за изразходвани 1697 куб.м. вода. Поддържа се,че ищецът бил помолил представител на ответното дружество да изпрати водомера на проверка.Водомерът бил демонтиран и изпратен на такава проверка, като на негово място бил монтиран нов водомер. Твърди се,че е невъзможно с оглед живущите в имота двама души и наличните консуматори в имота да се изразходва такова количество вода, за което се дължи оспорваната сума. Ищецът излага,че на 11.02.20 г. било прекъснато водоподаването на съседния на процесния имот, находящ се в с.***, ***-собственост на ищеца, както и на процесния имот в с.***, ***. След като било установено,че двата имота-на *** и на *** са два отделни имота, водоснабдяването в процесния имот на *** било възстановено. С изложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за недължимост на сумата. В подкрепа на твърденията си ищецът е представил писмени доказателства по опис.

В срока по чл.131 от ГПК, въззивникът е подал писмен отговор , с който оспорва изцяло предявения иск. Излага,че отчитането на изразходваното количество вода става 2 единствено по определените в Наредба №4 от 2004 г. на МРРБ и в общите условия на ВиК ООД Враца начини-по водомера на водопроводното отклонение. Сочи , че при хипотеза на повреждане на водомер на водопроводното отклонение служебно се начислява количеството изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетения съответен период на предходната година, като само по изключение/чл.39 ал.5 от Наредбата/ се допуска определяне на консумираното количество вода съобразно броя на обитателите, но само в случай,че не е монтиран водомер на водопроводното отклонение. Възразява,че е недопустимо със свидетелски показания да се установи размера на потребената вода в имота. Позовава се на чл.6 и сл. От Наредба №4, според която услугите на ВиК се предоставят до границата на вътрешната водоснабдителна мрежа на потребителите, която граница е водомерния възел, разположен на мястото на присъединяване,и операторът доставя услугата на това място, където се извършва търговското измерване и се определя размера на задължението. Поддържа се с оглед на това обстоятелство, че е без значение дали доставените количества вода са изразходвани реално, кой е употребил доставената вода или същите са загубени, и това е риск и отговорност на потребителите, които са длъжни да опазват от повреди водопроводните мрежи,намиращи се в имотите им и да уведомяват своевременно оператора за установените от тях повреди и неизправности.

Излага се,че по искане на ищеца средството за търговско измерване е било предоставено за проверка в лицензирана лаборатория и резултатите от текущата проверка са,че проверения водомер съответства на нормативните изисквания , т.е, че отчетените от него показания са меродавни. В подкрепа на твърденията си ответникът представя писмени доказателства. На първо място представя карнет на абонат на името на Й. В. Й. с адрес на абоната с.*** , ***, в който до 01.01.2019 г. фигурират подписи на абонат, а след тази дата не фигурират такива подписи,и е видно,че служебно е начисляван разход на вода.Отразени са показанията но водомера на 19.09.2019 г. и на 04.01.20 г., срещу които показания има подпис на абоната. Установено е, и не се спори между страните,че по искане на ищеца водомерът е бил свален и изпратен на проверка в специализирана лаборатория, резултатите от която проверка са,че водомерът е редовен.

По делото са събирани гласни доказателства. С. Т. Е. и С. С. заявяват, че познават ищеца и съпругата му. Свидетелите сочат,че Й. ползват хидрофор и помпа за поливане на селскостопанските култури в градината, както и за напояване на животните.

Единствено в кухнята се ползва вода от ВиК мрежата за миене на кухненските съдове.

Св.В. И. заявява,че си спомня,че през есента на 2019 г. била извършена комплексна проверка на водомерните възли в с.***. При проверката се установила голяма разлика в показанията на водомера на ищеца. Кубиците вода били много. Свидетелката уведомила ищеца,че може да се извърши експертиза на водомера. Такава била извършена и резултати от нея били, че водомерът е изправен. Според свидетелката 3

ВиК отговаря за поддържане на инсталацията до водомера, включително и за самия уред. Вътрешната водопреносна мрежа е собственост на абоната и той отговаря за нея.

Според свидетелката населеното място с.*** е със сезонен характер, което означава,че когато водомерите са в шахти, находящи се извън жилищната сграда зимата се зазимяват и през зимния сезон не се засичат показателите им, като през този период потреблението на водата се начислява служебно. Св. С. С. също заявава, че си спомня за процесната поверка в имота на ищеца. Били констатирали при проверката голямо количество неотчетени кубици с вода, за което бил уведомен ищеца и предходната свидетелка. Свидетелят заявява също,че при пускане на чешмата в жилищната сграда водомерът отчитал показанията. При пускане на хидрофора, при спрян водомер той не въртял и не отчитал вода.

По делото е назначена и изслушана специализирана счетоводна експертиза. След извършена проверка в.л. е отразило,че размерът на потреблението в процесния имот за периода 01.10.2019 г.-31.10.2019г. възлиза на 1697 куб.м вода при единична цена 1.851 лв. без ДДС или общо 3769, 38 лв. с ДДС. Според в.л. видно от справката за фактурирани кубици вода и цени по райони за периода 01.10.2019 г.- 31.10.2019 г. е фактурирана потребена вода,отразена в счетоводна справка №2 за месец октомври 2019 г. и в дневника за продажбите за данъчен период м.10.2019 г. При проверка на карнета от 2011 до 2019 г. в.л. е отразило,че в началото на проверявания период консумацията на вода била средно 14 куб.м., а от 2016 г. средно 08 куб.м, като липсва подпис на абоната в карнета на по-голяма част при отчитане на водата. В.л. е отразило също така,че на 19.09.2019 г. е отчетено показание на водомера 02599, което съответства и на отразеното в справката за абонат №573016 и срещу показанието има положен подпис на абонат. В.л е посочило,че периода посочен в справката е от м.2.2019 г. до м.10.2019 г., но то не може да посочи за какъв период е потребена водата.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, първоинстанционният съд приел предявения иск за основателен и доказан и го уважил.

Изложил е,че между страните не се спори,че ищецът е абонат на ответното дружество с абонатан номер 573016 за доставка на ВиК услуги за обект, находящ в с.***, ***, при което отношенията между страните се уреждат от ЗРВКУ, Наредба №4 от 14.09.2004 г. и ОУ на ответника. Изложил е,че е установено,че ищецът е собственик на процесния имот и съгласно параграф 1 т.2 б.а от ДР на ЗРВКУ се явява потребител на ВиК услуги.Отразил е,че вземането на ответника произтича от фактура

№0032407071/01.10.19 г. за периода 06.08.2019 г.- 09.09.2019 г., и ответникът,чиято е доказателствената тежест не е представил доказателства за доставените в имота на ищеца количества вода и за реалното им потребление, отчетено съобразно установения за това ред в ОУ. Според съда от посочените констативни протоколи за показанията на демонтирания водомер и монтирането на нов се установявало,че още към 18-09.2019 г.

4 е установено показание на водомера от 1697 куб.м., но липсват доказателства, от които да става ясно за какъв период от време са отчетени и по кой ред от ОУ. Приложената справка за консумация представлявала частен документ, издаден от ответника с цел установяване на изгодни за него факти и не обвързвала съда с материална доказателствена сила. Протоколът от 26.09.2019 г. удостоверявал показания на демонтирания водомер като отново липсвали доказателства, от които да става ясно какъв период от време касаят тези данни и по кой ред от ОУ са начислени.

Въззивната инстанция споделя краЙ.те фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първата инстанция.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че доказателствената тежест за установяване доставянето на ВиК услуги в имота на ищеца и неплащането им от последния е върху ответника,сега въззивник,които факти и обстоятелства в конкретния случай не са налице/установени/.С исковата молба ищецът представя единствено получено уведомление от въззивника,с което се уведомява,че не е изпълнил задълженията си към въззивника за заплащане на сумата 3825,68 лв.за предоставени и ползвани ВиК услуги – предоставена и ползвана питейна вода за периода от 02.05.2019г.до 01.10.2019г. по партида № 573016/17 на името на ищеца с адрес с.***,***.Партидата за процесния имот,видно от изложеното в исковата молба и доказателствата по делото е 503016 и е с адрес с.***,***.Видно от представените два бр.нот.актове и скица-стр.10/с исковата молба/,и изложеното в исковата молба,имотите – на *** и на *** са два,като първият/на № ***/ е собственост на ищеца,а втория/на № ***/ – на съпругата на ищеца,и в него живеят двамата – ищеца и съпругата му,като двата имота са съседни.Поддържа се в исковата молба,че на 11.02.2020г.било спряно водоподаването и в двата имота,поради надписани/неизразходвани/ кубици вода в имота на ищеца/№***/.Този факт не се оспорва от въззивника,но доказателства за спирането на водоподаването,основанието за спиране,връзката между спирането на водоподаването и в двата имота и причината за възстановане на водоподаването в процесния имот - № *** не се сочат и не се представят.С исковата молба е представена справка № КЗ 110/22.11.2019г.за изразходвана вода за периода 01.01.2016г.22.11.2019г.от абонат № 573016,собственик Й. В. Й.-ищеца,с адрес с.***,*** и потребител? И. Г.,в която справка е отразено,че по фактура от 01.10.2019г.се дължи за неплатена вода 3769,38 лв.за 1697 куб.м.вода за периода 06.08.2019г.-19.09.2019г.В справка № КЗ 110/12.02.2020г.са отразени същите данни,само,че периодът е 31.07.2011г.до 05.12.2019г.При така представените доказателства не може да се индивидуализира вземането на въззивника – за какъв период се касае – за какъв период е захранван процесния имот с вода,която не е заплатена.Липсват данни дали с оглед изложеното в исковата молба,което не се оспорва от въззивника двата съседни имота 5 се захранват с вода от един водомерен възел или два самостоятелни,с два отделни водомера или един,каква е причината за спиране водоподаването и към двата имота,и каква е причината за захранване процесния имот с вода след спирането и.Липсват данни и относно факта един абонатен номер ли е разкрит и за двата имота,или за всеки имот има отделен абонатен номер.Горните въпроси възникват след като в уведомлението до ищеца/стр.4/ е отразено,че незаплатената сума се отнася за имота на ***,а в цитираните справка и издадената фактура е отразено,че незаплатената вода е подавана и потребявана в имота на ***.В уведомлението до ищеца е посочен абонатен номер 573016/17,а във всички останали документи абонатния номер за процесния имот – *** е отразен като 573016.Неизяснен е и въпроса защо в цитираните справки като потребител е посочено трето лице.Всички посочени обстоятелства правят претендираното вземане неопределено и неиндивидуализирано,поради което не може да бъде основание за ангажиране отговорността на ищеца.Вещото лице в заключението си също е посочило,че не е в състояние да посочи за какъв период евентуално е подава и консумирана водата.Периодът е от 2011г.до 2019г.Настоящият състав приема доводите на въззивника,че отчитането на предоставяната вода става на база показанията на монтирания водомер съгл.чл.30 от Н-ба № 4/2004г. и чл.20 от ОУ.В следващите текстове от Н-бата и ОУ е регламинтирано по какъв начин се отразяват показанията на водомерите,на какъв срок се прави този отчет и по какъв начин се регистрират,респ.при какви условия се начислява служебно изразходвана вода.От заключението на вещото лице и представеното заверено ксерокопие от карнет е видно,че за процесния имот е начисляван разход на вода,като за част от отразените показания е налице подпис на абонат,а в по-голяма част срещу отразените показания/за периода 2011-2019г./ липсва подпис на абонат,т.е.начисляван е служебен разход на вода,без да се сочат конкретните причини и основания за това служебно начисляване.Данните по делото,представения карнет,вкл.и заключението на експертизата налагат извод,че въззивникът не е изпълнявал своевременно и точно задълженията си свързани с отчитане потреблението на предоставяната вода,както и с регистриране и отчитане на това потребление в съответните документи,предвидени в закона.НеизпълняваЙ. горните си задължения,въззивникът чрез съответните си длъжностни лица не е оформял коректно писмената документация във връзка с отчитане на потреблението на вода,вкл.и основния писмен документ в тази насока – карнет,който в конкретния случай не се ползва с никаква материална доказателствена сила,или доколкото се ползва с такава,тя с оглед останалите доказателства се смята оборена.Въззивникът не може да извлича облага от собственото си виновно поведение.НепроверяваЙ. нито веднъж показанията на конкретния водомер за период от повече от 10 години,отчитаЙ. произволни данни за показанията на водомера за целия този период въззивникът сам е оборил формалната доказателствена сила на карнета,вкл.и в частта относно показанието на водомера при извършената 6 проверка,независимо,че срещу това показание е налице подпис на абонат.Този извод настоящият състав прави с оглед и останалите доказателства по делото и мотивите на съда,изложени по горе относно неконкретизиране и неиндивидуализиране на вземането.