Решение № 1368 от 31.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1368 гр. Пловдив, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330203542 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. К. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. И. М. срещу Наказателно постановление № 758885-F752482/26.02.2024 г., издадено от М.Й.Р. – *** (***), с което на основание чл. 185, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 185, ал. 3 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП).

Жалбоподателката признава служебните й задължения да са включвали приемане на плащания от клиенти на детския център, както и издаване на фискални касови бележки, но твърди, че в конкретния случай не е осъществена доставка, която да бъде регистрирана чрез издаване на документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Поддържа от страна на контролния орган, представил се за получател по доставката, да не са съобщени вида и количеството на услугата, която е жалел да ползва, поради което да не е била известна и дължимата цена. Счита, че до приключване на проверката не е осъществена сделка и не са предоставяни необходимите за ползване на услугата игрални жетони, а само е направено обещание за предстоящо сключване на сделка. Твърди още оставената от проверяващия *** парична сума да не е прибирана в касата на търговеца, а да е съхранена отделно до явяването на ползвателя на услугата, когато се е очаквало да бъде избран видът на услугата, цената – уточнена и тогава продажбата да бъде 1 регистрирана. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява лично, представлява се от адв. И. М., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от *** Г.Г., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Намира извършването на административното нарушение, вменено във вина на жалбоподателката, за доказано по категоричен начин по делото. Възраженията по жалбата счита за неоснователни. Пледира да е неоснователно и неотносимо позоваването на жалбоподателя на принципите на гражданското право относно сключването на сделките, тъй като данъчното законодателство да изключва тези правила. В тази връзка твърди от записа да се установява, че има получено плащане в търговски обект. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от В. К. Й., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката на 05.06.2024 г., установено от разписката за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 19.06.2024 г. съгласно справката на лист 9 от делото, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателката В. К. Й. работила като *** в ***, находящ се в *** и стопанисван от „***“ ЕООД. Служебните задължения на жалбоподателката включвали посрещане на клиентите, запознаване с предлаганите услуги и приемане на извършените плащания. В детския център се предлагали различни игри за деца, като за да могат да бъдат ползвани някои от игралните машини, клиентът трябвало първо да закупи жетон. Жетоните били на различни цени в зависимост от вида на играта. Освен това се предлагали за продажба захарни изделия и безалкохолни напитки. В обекта имало регистрирани и въведени в експлоатация 2 броя фискални устройства, които били с марка и модел „Daisy FX1300“ с ИН на ФУ: DY536706 и ИН на ФП:

36695179 и друго с марка и модел „Daisy FX1300“ с ИН на ФУ: DY536722 и ИН на ФП: 36734866. При изпълнение на служебните си задължения жалбоподателката Й. използвала фискалните устройства.

На 20.01.2024 г. около 11:00 часа проверяващ екип от инспектори по приходите при ЦУ на НАП в състав свид. Д. П. Х. – ***, и Й.Н.Й. пристъпили 2 към извършването на проверка за спазване на данъчното законодателство в детския център в ***, където работела жалб. Й.. По това време тя била на работа като ***. Съгласно възложената им задача проверяващите трябвало да извършат контролна покупка за проверка дали продажбите в обекта се регистрират и отчитат с издаването на фискална касова бележка или друг надлежен документ.

След като известно време наблюдавали дейността на обекта, свидетелката Х. и Й.Н.Й. се приближили към работното място на жалбоподателката Й..

Свидетелката Х. обяснила, че желаела да заплати игра с жетони, която да бъде ползвана от нейната дъщеря и подала на жалбоподателката една банкнота с номинална стойност от 20 лева. Свидетелката обаче не уточнила вида на играта, която желаела детето й да ползва, поради което жалбоподателката не знаела каква ще бъде цената на евентуално бъдещата ползвана услуга.

Поканена да уточни искането си, свид. Х. отново не съобщила нещо поконкретно от това, че иска да ползва услугата игра с жетони, но обяснила и че след малко ще доведе детето си. Тъй като не знаела нито цената, нито вида на игралната машина, която ще бъде ползвана, жалбоподателката Й. не предала никакви жетони на свид. Х., като решила, че този въпрос ще бъде уточнен, когато бъде доведено детето, което да избере някоя от предлаганите видове игри. Подадената й банкнота жалбоподателката оставила на видно място на работния си плот, извън касата, където се съхранявали парите от реализирания оборот от търговската дейност. След това двамата проверяващи инспектори се отдалечили. Жалбоподателката не издала фискална касова бележка, нито такава от кочан с ръчни касови бележки, тъй като не знаела вида и количеството на услугата, която предстояло да бъде заявена за ползване, а оттам неясна била и нейната цена.

Жалбоподателката очаквала, че свидетелката ще се върне с дъщеря си и тогава ще финализират обстоятелствата по ползването на някоя от услугите на детския център. Вместо това при завръщането си свид. Х. се легитимирала и двамата с другия участващ *** продължили с извършването на явната част от проверката. В хода й те приели, че жалбоподателката не е издала документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за да регистрира и отчете извършена продажба. На място свид. Х. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № F752482 срещу жалбоподателката Й., в нейно присъствие и в присъствието на един свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателката срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства, както и от вещественото доказателство по делото.

3

Съдът дава вяра на показанията на свид. Д. П. Х.. От тях на първо място се установяват датата и мястото на извършената проверка, както и нейният предмет, като инспекторите по приходите е следвало да извършат контролна покупка с оглед установяване дали търговецът регистрира и отчита извършваните продажби. Изяснява се още, че в хода на проверката и преди легитимацията на контролните органи свид. Х. е подала на жалб. Й. банкнота от 20 лева. В тази връзка показанията на свидетелката са източник на доказателствена информация за основанието за предаването на парите, както и за предхождащите това действие уговорки. Така установява се, че свид. Х. е заявила, че иска да заплати игра с жетони за своето дете, както и е посочила ориентировъчен период от време, за който да бъде използвана тази услуга.

Отново от свидетелските показания се разкрива, че в търговския обект действително се е предлагала възможност за възмездно ползване от клиентите на игралните машини, което е изисквало предварително заплащане на цената на жетон - необходим, за да бъде стартирана и ползвана избраната игра.

Доказва се от показанията на свид. Х., че в детския център се е предлагала не само една, а различни по вид игри с жетони, както и че не е имало определена обща и универсална цена за всеки жетон, а тя е била различна в зависимост от вида на играта – свидетелката заявява: „Различните игри там са на различна стойност.“ и „всяка игра си има цена“. Досежно уговорките преди предаването на паричната сума от разпита на свидетелката се изяснява още, че до момента на легитимацията си нито един от участвалите инспектори по приходите не е съобщил на жалбоподателката конкретна по вид игра, която желаят да бъде ползвана от детето, нито цена, като вместо това са заявили, че самото дете скоро ще бъде доведено (свидетелката заявява: „Не съм избрала конкретна игра с жетони. Аз казах на служителката само игра с жетони и уточних времето…Казах на служителката, че детето ми ще дойде след няколко минути. Аз подадох банкнота от 20 лева на служителката.

Стойността на играта, която исках да ползваме, тогава не съм я казвала. В последствие като се легитимирахме, разбрахме, че всяка игра си има цена…“). Показанията на свид. Х. допринасят и за разкрИ.е на действията на жалбоподателката след като й е предадена банкнотата с номинал 20 лева, като установява се, че към момента на легитимацията на контролните органи банкнотата е стояла извън чекмеджето, където са съхранявани паричните средства от касата. Това твърдение се подкрепя от видеозаписа, съдържащ се на вещественото доказателство, от който се установява, че в нито един момент от подаването на банкнотата до началото на описа на паричните средства в касата, тя не е поставяна вътре в чекмеджето при останалите парични средства, нито е прибирана на друго място. Като единствена бележка към свидетелските показания следва да се отбележи, че жалбоподателката не е поставила банкнотата върху чекмеджето, а отстрани на него, на видно място върху работния плот и без въобще да се допира до касата. Накрая, установява се от показанията на свидетелката, че до нейната легитимация жалбоподателката не е издала фискална касова бележка от въведеното в 4 експлоатация фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки. В показанията си свидетелката възпроизвежда обстоятелства, които е възприела непосредствено като очевидец. Същите са изключително подробни и детайлни в разказа, хронологически и логически последователни. Не се установяват вътрешни противоречия. В отделни свои части свидетелските показания са и проверени чрез съпоставката им с писмените доказателства и най-вече с вещественото доказателство, с което достоверността на твърденията е доказана. По тези съображения съдът ползва с доверие показанията на свид.

Х..

От протокол с бл. № 0153060 от 20.01.2024 г. се установява, че на същата дата от екип в състав свид. Х. и *** Й.Н.Й. е извършена проверка в обект, представляващ ***, находящ се на адрес: *** и стопанисван от дружеството жалбоподател. Установява се още, че в обекта са налични 2 броя регистрирани и въведени в експлоатация фискални устройства – Daisy FX1300 с ИН на ФУ:

DY536706 и ИН на ФП: 36695179 и Daisy FX1300 с ИН на ФУ: DY536722 и ИН на ФП: 36734866.

От справка на лицата, работещи по трудови/без трудови правоотношения към 20.01.2024 г. при работодателя „***“ ЕООД, се изяснява, че жалбоподателката В. Й. е наета на длъжността „***“ на основание сключен трудов договор.