Решение № 199 от 17.10.2023, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Павликени, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветомил Горчев при участието на секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от Цветомил Горчев Гражданско дело № 20224140100659 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК.

В подадената след указание по чл. 415, ал.1 от ГПК исковата молба ищецът „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***, с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *** и седалище/адрес управление гр. С., ж.к. ***, със законен представител Д.К.К. - изпълнителен директор и пълномощник адв. В. Г., САК и съд. адрес гр. С., бул. *** твърди, че с ответника Б. Г. А. с ЕГН ********** от гр. С., ул. *** сключило следните договори: за мобилни услуги от ***2016 г., за ползване на мобилен номер*** и допълнително споразумение от ***2019г., съгласно което последният избрал да ползва абонаментен план „Тотал 44,99“ лв. за срок от 24 месеца до ***2021г. Абонатът се възползвал от предоставената му възможност и е закупил мобилно устройство марка „HUAWEI“ модел „Р Smart 2019 Dual Black“ на преференциална цена, заплатена на каса в брой. Станадартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) била 329,90 лв„ а цената в брой с избраната от абоната програма Тотал 44.99 - 19,99 лв. Отстъпката, която ответникът получил възлизала на сума в размер на 309,91 лв, /съгл. Раздел Д, т. 1 от Допълнителното споразумение/. Освен това, абонатът сключил и Договор за лизинг от ***2019 г., по силата на който му било предоставено за ползване мобилно устройство „HUAWEI модел Р Smart 2019 Dual Black“ за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 22,39 лв., съгласно уговорен погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 22,39 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал.2 от договора за 1 лизинг/, за мобилни услуги от дата ***2019 г., за ползване на мобилен номер *** и допълнително споразумение от дата***2021 г., с абонаментен план „Тотал+“ със стандартен месечен абонамент 69,99 лв. и срок до***2021 г. Към абонамента бил сключен и Договор за лизинг от ***2019 г., по силата на който на А. било предоставено за ползване мобилно устройство „HUAWEI РЗО Lite Dual Peacock Blue“ за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 14,99 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 14,99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/. Станадартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) била 799,90 лв., а общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал+ бб.99 - 359,76 лв., т.е. отстъпката, която ответникът получил възлизала на сума в размер на 440.14 лв. /Раздел Д, т. 1 от Допълнителното споразумение/. Абонатът сключил и застрахователна полица № ***/***2019 г. с месечна застрахователна премия 8,99 лв. и за мобилни услуги от ***2018 г. за ползване на мобилен номер *** с избран абонаментен план Интернет 29,99лв., промо 25,99 лв. със срок 24 месеца до ***2020г. Абонатът се възползвал от предоставената му възможност и закупил мобилно устройство модел „PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Mint“ на преференциална цена, заплатена на каса в брой. Станадартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) била 286,91 лв., а цената в брой с избраната от ответника програма - 1,00 лв., т.е. получената отстъпка възлизала на сумата от 285,91 лв. /съгл. т.7 от Договора/. В исковата молба се посочва също така, че въз основа на тези договори ответникът е ползвал мобилни услуги, като потреблението е било фактурирано под съответния клиентски номер. За периода от 05.03.2020 г. до 04.07.2020 г. ищцовото дружество издало 3 фактури за потребените услуги. Дължимата сума била в размер на 530,10 лева. Поради неизпълнение на задълженията на абоната да плати дължимите суми, ищецът прекратил едностранно договорите със същия, като той дължал и предвидените в договора неустойки - описаната в исковата молба сума от 733,05 лева, като посочва подробно основанието за дължимост на тази суми, като развива конкретни съображения в тази насока. Освен това обосновава дължимост и на лизингови вноски за закупените устройства, описани по-горе, и чийто размер възлиза на 403,97 лева. Ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч. гр. д. № ***/2022г. по описа на Районен съд – П.. с която било разпоредено ответникът да му заплати сумите, както следва - главница в размер на 1667.12лв. (Хиляда шестстотин шестдесет и седем лв. и 12 ст.) по Допълнително споразумение за мобилен номер ***от дата ***2019г. и договор за лизинг от дата ***2019 г., Договор за мобилен номер *** от дата ***2018 г., Допълнително споразумение за мобилен номер *** от дата ***2019 г., договор за лизинг от дата ***2019 г. и застрахователна полица от дата ***2019г. между страните, представляваща 530.10 лв. (Петстотин и тридесет лв. и 10 ст.) за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 403.97 лв. (Четиристотин и три лв. и 97 ст.) за незаплатени лизингови вноски и 733.05 лв. (Седемстотин тридесет и три лв. и 5 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване 2 на договорен абонамент, ведно със законната лихва върху главницата от ***2022 година до окончателното изплащане на вземането. Предвид изложеното по реда на настоящото производство моли да се постанови решение с което да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на изискуемо му вземане за горните суми.

Претендира разноски в настоящото и заповедното производство, представляващи платени държавна такса и адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът становище и отговор не ангажира. В съдебно заседание се явява и първоначално заявява да оспорва претенциите, но по същества заяява, че ще заплати задълженията си. Заявява, че преди разглеждане на делото е заплатил част от претендираните суми.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от доказателствата по делото ищцовото дружество, тогава „Теленор България“ е сключило с ответника твърдените договори. Със събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на тези договори ответникът е ползвал мобилни услуги, като потреблението е било фактурирано под съответният клиентски номер. Установи се, че за процесния период ищцовото дружество съответните фактури – фактура № ***/***2020 г. за отчетния период на потребление от 05.03.2020 г. - 04.04.2020 г. с дължима стойност за плащане в размер на 169.53 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, платима в срок ***2020 г. като към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер, фактура № ***/***2020 г. за отчетния период на потребление от 05.04.2020 г. - 04.05.2020 г. с дължима стойност за плащане в размер на 182.23 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, платима в срок 20.05.2020 г. и фактура № **********/***2020 г. за отчетния период на потребление от 05.05.2020 г. - 04.06.2020 г. с дължима стойност за плащане в размер на 178.34 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги и съответно крайна фактура № ***/***2020 г.

Поради неизпълнение на задълженията на абоната да плати дължимите суми, ищецът твърди да е прекратил едностранно договора със същия, като той дължал и предвидените в договорите неустойки – претендираните в исковата молба суми. В самият договор били посочени основанията за дължимост на тези суми. По делото се установи, че се дължат и лизингови вноски за закупените устройства. С представените писмени доказателства се установява, че потребителят - ответник в настоящото производство е декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни услуги.

3

Съдът, предвид събраните по делото писмени доказателства установи, че на основание подписаните между страните договори е предвидено, че абонатът ще ползва мобилни номера по съответната програма, както и конкретните месечни такси и цена на услугите. В договорите /и в ОУ/ е предвидено, че в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителят, последният дължи неустойка в размер на съответната сума.

Аналогично са предвидени и съответните правни възможности и в договора за лизинг, както и общите условия в тази насока. Видно от представените Договори, както и в Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в чл.75 вр.чл.19 „б“ е предвидено задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ, при неспазване на което и да е задължение по част 13 от ОУ, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. За тази част от договора/ОУ се установи, че потребителят е бил надлежно уведомен, при сключването на договора.

От приложеното ч.гр.д. №***/2022 г. по описа на РС-П. се установи, че ищецът „Йеттел България” ЕАД успешно е провел заповедно производствно, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***/ ***2022 г. за сумите, предмет на предявеният в настоящото исково производство установителен иск и за разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Искът е предявен по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.

1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК - посочена по- горе и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.

Така предявената искова молба със съединените искове, е частично основателна и доказана.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД:

4

Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ /търговска сделка при общи условия/ на индивидуални договори от посочените по-горе дати за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на тези договори, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Със събраните по делото писмени доказателства се установи, че потребителят /абонат, не е изпълнил това свое задължение и дължи сума в общ размер 530.10 лева, представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по договорите - обсъдени по-горе.

Установи се също така, че са сключени Договори за лизинг от посочена дата по-горе, по силата на които ответникът е взел мобилни устройства на изплащане на 23 месечни вноски в съответен размер всяка - по погасителен план, като по този договор е останал задължен за сумата от 403.97 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за цитирания период.

Вземанията са предявени преди изтичане на тригодишен срок от изискуемостта им – заявлението е депозирано на 21.07.2022 година.