Определение № 18377 от 31.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18377 гр. София, 31.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100501752 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 407, ал. 1 ГПК Образувано е по частна жалба вх. № 384275/28.112025 г. на Н. Б. Ц., чрез пълномощника адвокат адв. С. Ц., срещу Разпореждане № 20132315 от 14.11.2025 г. по гр. д. № 14958/2020 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането за издаване на обратен изпълнителен лист.

Молбата към съда е да отмени атакуваното определение и да допусне обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху посочения недвижим имот и/или запор на банкови сметки на ответника

Софийски градски съд, след като прецени обстоятелствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т.

1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.

Първоинстанционният Софийски районен съд е сезиран с искова молба от Н. Б. Ц. срещу Р. К. Н., С. С. Я., С. Г. Н., Е. Л. И., И. Л. Н., Р. Л. Н., М., С.

П., В. В. М., Х. Е. В., Н. Н. Г., Д. А. И., В. А. И., Й. Е. П., Е. Д. И., Г. Х. Г., С. Д.

С., Г. Б. Х. и В. Б. Х., с която е предявила иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на всички ответници сума в размер на 578 лева, представляваща присъдени в полза на ответниците разноски по гр. д. № 9390/2009 г. по описа на СРС, за която сума е издаден изпълнителен лист от 29.07.2013 г. по гр. д. № 9390/2009г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително производство № 20198440400468 на ЧСИ С. Я.; за признаване за установено, че ищцата не дължи на С. Я. сумата от 40 лв., 1 представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 876 лева, представляваща разноски пред въззивна инстанция, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.07.2013 г. по гр. д. № 9390/2009 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително производство № 20198440400468 на ЧСИ С. Я.; за признаване за установено, че ищцата не дължи на С. Н., Е. И., И. Н. и Р. Н. сума в размер на 965 лева, представляваща присъдени в полза на ответниците разноски и сумата от 2312.40 лева., представляваща разноски пред въззивна инстанция, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.07.2013 г. по гр.д.№ 9390/2009г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително производство № 20198440400468 на ЧСИ С. Я.; за признаване за установено, че ищцата не дължи на М. Н., В.

М., Т.Д., Х. В., Н. Г., Д. И., В. И., Й. П., Е. И., С. С., Г. Г., Г. Х., В. Х., и Р. Н. сума в размер на 900 лева, представляваща присъдени в полза на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 2131,20 лева, представляваща разноски пред въззивна инстанция за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.07.2013 г. по гр.д.№ 9390/2009г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително производство № 20198440400468 на ЧСИ С. Я..

Н. Б. Ц.а е предявила срещу С. Я., С. Н. Е. И., И. Н., Р. Н., М. Н., В. М., Т.Д., Х. В., Н. Г., Д. И., В. И., Й. П., Е. И., С. С., Г. Г., Г. Х., В. Х. и Р. Н. и искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на всички ответници при условията на солидарност да заплатят на ищцата сумата от 738.13 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатения от ищеца адвокатски хонорар, нанесени от ответниците във връзка с образуваното срещу ищеца изп. дело № 20198440400468 на ЧСИ С. Я.; сума в размер на 428.50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на законна лихва за периода от 11.04.2019 г. до 24.03.2020 г. върху сумата от 4753.91 лева и сума в размер на 47.16 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на законна лихва за периода от 21.02.2020 г. до 24.03.202 0г. върху сумата от 5230.04 лева.

С решение № 20069840/02.12.2022 г. по гр. д. № 14958/2020 г. по описа на СРС, съдът е уважил предявените искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, в която част решението е влязло в сила на 13.01.2023 г.

Във връзка със заявено от ищцата искане по това дело по реда на чл.

245, ал. 3 ГПК, районният съд е отказал издаването на обратен изпълнителен лист по съображения, че решението по отрицателния установитепен иск не съдържа осъдителен диспозитив, а установителен такъв, поради което решението се ползва само със сила на пресъдено нещо, но не и с изпълнителна сила.

Софийски градски съд намира, че не са били налице предпоставките за издаване на обратен изпълнителен лист, както е приел и Софийски районен съд, с оглед на което частната жалба се явява неоснователна.

Обратният изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК е обвързан с точно определен фактически състав: допуснато предварително изпълнение на решение, което впоследствие е отменено от въззивната инстанция, и 2 последващо влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен. При тази хипотеза съдът, постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните такси и разноски. Това предполага, че първоинстанционното решение е било осъдително (за парично вземане или предаване на вещ), защото само такова решение подлежи на предварително изпълнение по чл. 242–243 ГПК.

Отрицателният установителен иск по дефиниция не разпорежда престация — той само констатира несъществуването на едно право или правоотношение. Решение по такъв иск няма изпълнителна сила.

В процесуалния закон е налице само една хипотеза, при която решение по установителен иск може да доведе до издаване на обратен изпълнителен лист, а именно чл. 422, ал. 3 ГПК, който препраща към чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК, но само когато положителният установителен иск на кредитора по чл.

422 вр. чл. 415 ГПК бъде отхвърлен с влязло в сила решение. Тук основанието за обратен лист произтича не от самия установителен характер на иска, а от изричната законова препратка, тъй като преди това е имало реално принудително изпълнение по обезсилена/оспорена заповед. Извън изрично уредения случай, длъжникът, срещу когото е проведено изпълнение по отпаднало основание, разполага единствено с кондикционен иск по чл. 55, ал.

1 ЗЗД срещу взискателя — не с обратен изпълнителен лист.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 384275/28.112025 г. на Н. Б. Ц., чрез пълномощника адвокат адв. С. Ц., срещу Разпореждане № 20132315 от 14.11.2025 г. по гр. д. № 14958/2020 г. на Софийски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3