Определение № 1086 от 02.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1086 гр. Варна, 02.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500379 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5803/19.02.2026г., подадена от нот.

Б. В., срещу определение за отказ № 33/11.02.2026 г. постановено по вх.р. № 3364/11.02.2026 г. от съдия по вписванията при ВРС Росен Балтов.

В мотивите на определението е прието, че дружеството „РЕГАТА БИЗНЕС КЪМПАНИ" ЕООД има непогасени задължения, описани в приложената справка за наличие или липса на задължения за целите на чл. 264 от ДОПК.

В частната жалба се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна. Сочи се, че съдията се е позовал на чл. 264 от ДОПК, в чиято алинея 4 се предвижда: „или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет". Твърди, че кредитополучателят и ипотекарен длъжник е подписал декларация по чл.264 ал.4 от ДОПК, че е съгласен кредитора ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД да внесе дължимата от него сума до размера на дълга му по сметка на НАП. Отказът от вписване, лишава длъжника от възможността да погаси дължимите от него суми, подлежащи на изпълнение.

1

Частната жалба е допустима, същата е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, изхожда от легитимирано лице, представени са доказателства за заплатена д.т. за производството.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, в случай че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ. Актът се записва в регистъра за отказите по чл. 33, буква "н" с посочване на постановения отказ и датата на постановяването му.

Съгласно чл. 32б от Правилника за вписванията, правилата на чл. 32а се прилагат съответно и при отказ за отбелязване и отказ за заличаване.

Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 7/2012 г., ОСГТК, докладчик съдията Б. Илиев – т. 1, разпоредбата на чл.

129, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността.

Съгласно чл. 264 ал. 1 от ДОПК, прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

Съгласно чл. 264 ал. 4 от ДОПК, когато нотариус или съдия по вписванията установи, че лицата по ал. 1 и 2 имат публични задължения, 2 действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.

По силата на посочената разпоредба отговорност носят както нотариуса, така и съдията по вписванията. Те са длъжни да извършат проверка за наличие на предпоставките по чл. 264 ал. 4 от ДОПК. Предпоставките по ал. 4 на чл.

264 от ДОПК /при наличие на публични задължения/ включват две алтернатично дадени възможности на заинтересованите лица: 1. да заплатят наличните си публични задължения ИЛИ 2. длъжникът да декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасят от получаваната сума И /кумулативно/ купувачът да внесе дължимата сума в съответния бюджет.

В конкретния случай в патримониума на „РЕГАТА БИЗНЕС КЪМПАНИ" ЕООД са налице публични задължения, поради което приложима се явява нормата на чл. 264 ал. 4 от ДОПК. От доказателствата по делото се установява само наличие на декларация от „РЕГАТА БИЗНЕС КЪМПАНИ" ЕООД, че е съгласна кредиторът ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД да внесе дължимата от длъжника сума по сметка на НАП. Липсват обаче доказателства за реално внасяне на суми от кредитора ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД по сметка на НАП.

Липсата на изискуемата кумулативна предпоставка - реалното погасяване на публичните задължения на длъжника от кредитора по вписвания акт, е пречка за вписване на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека.

В съответствие с това тълкуване на закона е и практиката на ВКС. В Определение № 152 от 7.07.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1771/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова е прието, че едно от законовите изисквания за издаване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот е въведено с нормата на чл. 264 ДОПК, изискваща удостоверяване чрез писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени публични задължения /ал. 1/, а ако е декларирал такива, нотариалното действие може да се извърши след тяхното погасяване или след внасяне на продажната цена в държавния /респ. общинския/ бюджет при писмена декларация на длъжника, че е съгласен продажната цена да послужи за погасяване на публичните му задължения. В посоченото определение е посочено още, че 3 при липса на подобни доказателства нотариусът е длъжен да постанови отказ от издаване на искания нотариален акт, в противен случай носи имуществена отговорност по чл. 265 ДОПК.

Доколкото проверката по чл. 264 ал. 4 от ДОПК, се извършва както от нотариуса, така и от съдията по вписванията, то и двамата носят солидарна отговорност заедно с длъжника, на основание чл. 265 ал. 1 от ДОПК.

Агенцията по вписванията също отговаря солидарно, на основание чл. 265 ал.

2 от ГПК.

С оглед изложените мотиви, съдът намира, че обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение за отказ № 33/11.02.2026 г. постановено по вх.р. № 3364/11.02.2026 г. от съдия по вписванията при ВРС Росен Балтов, с който е отказано вписването на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вписан в Общия регистър на под акт №45, том I, per. № 793.нот. дело № 45.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4