Решение № 2576 от 27.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2576 гр. Пловдив, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20245330119888 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от Х. С. Б., ЕГН **********, против „Неткредит” ООД, ЕИК 201253421, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №***** г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 3200 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,96 % и годишен процент на разходите – 49,59 %. Посочва се, че в чл. 6, ал. 1 от договора, е уговорена неустойка в размер от 960 лева, в случай че ищецът не осигури гаранция по кредита, в срок до края на следващия ден от сключването на договора. Неустойката се заплащала разсрочено, ведно с погасителните вноски по кредита. Ищецът твърди, че на дата **** г. е заплатил на ответното дружество сума в размер от 3485,19 лева, с която предсрочно е погасил заема. Счита, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Твърди, че посочените в договора стойности на лихвения процент по кредита и годишния процент на разходите не отговарят на реално прилаганите. Поддържа, че посоченият фиксиран лихвен процент не отговаря на реално приложения, тъй като неустойката представлява добавък към договорната лихва, което е в противоречие с добрите нрави. Сочи, че поради невключването на неустойката при изчисляване на ГПР, същият не съответства на действително прилагания от кредитора. Твърди 1 заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения, че неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора, тъй като се кумулира към погасителните вноски и оскъпява кредита. Предвид изложеното поддържа, че процесният Договор за потребителски кредит № **** от **** г. е изцяло недействителен, поради което претендира връщане на заплатени суми над размера на главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /**** г./ до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от законния представител на ответното дружество, с който признава предявения иск. Счита, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено по справедливост, в която връзка се сочи, че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г.

С молба вх. № ***** г. ищецът прави искане за постановяване на решение при признание на иска, с което да се уважи исковата претенция и да се присъдят сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът намира, че исковата претенция е основателна до размера на претендираната с исковата молба сума в размер на 285,19 лв., представляваща надплатена сума без основание на дата **** г. по Договор за потребителски кредит № **** от **** г. Като законна последица от уважаване на иска е присъждането на законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – **** г., до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл.237 ГПК, като съдът намира, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл.235 ГПК. Доколкото ответникът заявява в писмения отговор, че признава иска, а 2 ищецът – че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение на основание чл.237 ГПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. По делото се доказаха да са сторени разноски за държавна такса в размер на 50 лв. Претендира се от процесуалния представител на ищеца присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. В полза на адвокат Р. Р. следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 480 лв. с ДДС, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., определен на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Релевираното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение не е основателно, доколкото последното е в минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г. размер и отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК: 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ (Литекс Тауър) № 3, ет.10 да заплати на основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД на Х. С. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ж.к. Т., бл. **, вх. *, ет.*, ап.** сумата от 285,19 лв. (двеста осемдесет и пет лева и деветнадесет стотинки), представляваща платена сума без основание на дата *** г. по Договор за потребителски кредит №**** от ****г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – *** г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 50 лв. (петдесет лева) – разноски в производството за държавна такса.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК: 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ (Литекс Тауър) № 3, ет.10 да заплати на адвокат Р. Н. Р., личен № ***, адрес: гр. П., ул. „Й. Г.“ № **, на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 480 лева с ДДС (четиристотин и осемдесет лева), представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по делото.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3