Решение № 1711 от 11.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1711 гр. Пловдив, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330114385 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от С. Г. П., ЕГН **********, с адрес в ****************, против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, с която се иска ответникът да бъде осъден за заплати на ищеца сума в размер на 50 лв., представляваща платена без основание неустойка по Договор за паричен заем № *****/05.05.2022 г.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен заем, по силата на които ответникът е отпуснал заем на ищеца в размер на 22 000 лв. при годишен процент на разходите – 48,053%. Сочи се, че съгласно чл. 6 от Договора същият следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящи на определени условия в чл. 10 от ОУ.

Навеждат се твърдения, че съгласно чл. 8 от Договора в случай на непредставяне на соченото обезпечение или ако не отговаря на изискванията на ОУ, потребителят дължи неустойка в размер на 2 489,36 лв., която се престира разсрочено заедно с погасителната вноска.

Ищецът твърди, че е усвоил паричните средства по кредита, но не дължи заплащане на ответника на сумата по неустойката, макар и да е заплатена и неустойката от ищеца в полза на ответника.

Ищецът излага, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция, понеже обезпечението следва да се получи преди сключване на договора, за да се гарантира срещу евентуално неизпълнение на договора.

Сочи се, че неустойката се кумулира към погасителните вноски, като по 1 този начин се стига до скрито оскъпяване на кредита. Изложено е, че неустойката противоречи на добрите нрави и на принципа на добросъвестността.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че исковата молба е неоснователна. Не оспорва, че е сключен договор за кредит между страните на 05.05.2022 г. с неустойка по чл. 8 от същия. Възразява се, че неустойката е нищожна, като се сочи, че същата е съответна на неизпълнението, както и е индивидуално уговорена между страните. Излага се, че неустойката съставлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него. Твърди се, че в ГПР не е включена неустойката. В обобщение, ответникът моли искът да бъде отхвърлен.

Преди последното открито съдебно заседание ищецът е увеличил исковата си претенция, като вместо първоначално предявения иск за 50 лв. е увеличил размер на исковата си претенция на 662,96 лв. Съдът е допуснал така направеното изменение на исковата молба на основание чл. 214 от ГПК поради наличието на предпоставките за същото.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на дадено без основание.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца да докаже, че е платил по процесния договор сочената сума, а в тежест на ответника да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на същата.

Като безспорно между страните съдът е отделил следните факти и обстоятелства: сключения Договор за паричен заем № *****/05.05.2022 г. с уговорената неустойка в чл. 8 от същия, както и получаването от ищеца на заемната сума в размер на 2 200 лв.

По фактите:

Съдът намира, че между страните е сключен Договор за потребителски заем № *****/05.05.2022 г. От същия се установява, че на потребителя е бил предоставен заем в размер на 2 200 лв. (а не 22 000 лв., колкото твърди ищецът), който последният се е задължил да върне на погасителни вноски. Чл.

4, ал. 1 от договора съдържа клауза, която има характер на разписка за получаване на заетата сума. В договора е посочен месечен лихвен процент по заема – 3,330% и годишен процент на разходите (ГПР) – 48,053%. Посочената обща сума за плащане по договора е 2 916,64 лв. Освен това в чл. 8 от договора е договорена и неустойка в размер на 2 489,36 лв. при неизпълнение на задължение на заемополучателя да осигури в тридневен срок от сключването на договора обезпечение, посочено в чл. 6 от договора – макар и да не е избран и маркиран нито един от възможните варианти или ако представеното обезпечение на отговаря на изискванията, посочени в Общите условия. Неустойката е предвидена да се заплаща разсрочено на месец заедно с погасителните вноски по договора и с която дължимата по договора сума нараства в общ размер на 5 406 лв.

Съгласно справка от ответника за извършени плащания се установява, че ищецът е заплатил на ответника по договора за кредит сума в размер на 2

5 103,83 лв., от които 2 273,69 лв. са разпределени от ответника за неустойката по договора.

Ответникът е заплатил на 11.12.2024 г. на ищеца сума в размер на 2 273,69 лв. във връзка с плащанията от ищеца по клаузата за неустойка.

С Решение № 4585 от 20.11.2024 г. по ГД № 4590/2024 г. по описа на РС – Пловдив, влязло в законна сила на 18.12.2024 г., клаузата на чл. 8 от Договор за потребителски заем № *****/05.05.2022 г. за неустойката е обявена за недействителна.

По правото:

От представените по делото доказателства се установява реалното отпускане на заетата сума, недействителността на клаузата за неустойка в договора във връзка с установеното със сила на пресъдено нещо решение по ГД № 4590/2024 г. по описа на РС – Пловдив, което е влязло в сила на 18.12.2024 г., като последното е обвързващо за настоящия състав.

Съгласно представената от ответника справка за извършени плащания ищецът е заплатил на ответника по договора за кредит сума в размер на 2 273,69 лв., която е разпределена за неустойка по договора.

Ответникът по делото не успя да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на сумите.

Въпреки това ответникът в хода на делото върна на ищеца сума в размер на 2 273,69 лв., която представлява целия размер на платеното от ищеца по нищожната клауза за неустойка. Платежното нареждане не беше оспорено от ищеца. Ищецът претендира заплащането на търсената сума 662,96 лв. само въз основа на платеното по договора за кредит във връзка с клаузата за неустойка. Тъй като цялата сума, отредена за неустойка по договора, е платена, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради плащане, настъпило в хода на процеса.

По разноските:

Тъй като искът подлежи на отхвърляне поради настъпило в хода на процеса плащане, ответникът дължи разноски, тъй като е станал причина за завеждане на делото. В тази връзка ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 50 лв.

Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната правна помощ на ищеца като материално-затруднено лице. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Съгласно приложимата съдебна практика (Решение по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 на Съда на ЕС и Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС) съдът не е задължен от минималните размери в наредбата, а следва да извърши цялостна преценка. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на сключване на договора за безплатна правна помощ, минималният адвокатски хонорар по иска е в размер от 480 лв. с ДДС за настоящото дело.

Съдът, като има предвид за ориентир минималните размери в Наредба № 1, възраженията на ответника, малкия размер на иска, подаването на искова молба и писмени молби, липсата на проведени доказателствени искания от ищеца, влязлото в сила съдебно решение по ГД № 4590/2024 г. по описа на РС 3

– Пловдив, по което адв. И. също е била процесуален представител на ищеца, и доброволното плащане от ответника в хода на процеса, които последни два факта предпоставят изцяло изхода на делото, както и пасивното поведение на процесуалния представител на ищеца, изразяващо се в неявяване на проведените две открити съдебни заседания, както и липсата на правна и фактическа сложност на делото и константната практика на съдилищата по предмета на делото, счита, че следва да присъди 60 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца за осъществената защита. Следва да бъде отбелязано, че при предявяване само на осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от ГПК ищецът пак щеше да получи нужната защита, защото съдът в мотивите на решението си би могъл да се произнесе по нищожността на съответната клауза и с диспозитива да осъди ответника да заплати определена сума пари като получена без основание, вместо да образува отделно дело с установителна претенция за прогласяване за нищожна на клаузата за неустойка. Съдът отчита, че ГД № 4590/2024 г. по описа на РС – Пловдив е образувано на 12.03.2024 г., а настоящото дело е образувано на 19.08.2024 г., като близките дати с разлика от 5 месеца предполагат, че е могло в едно дело да приключи спорът между страните и с само с един иск – осъдителен по чл. 55 от ЗЗД. Отделно от това се отчита и присъденото с влязлото в сила решение по ГД № 4590/2024 г. по описа на РС – Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. Съдът намира, че ДДС следва да бъде включено във възнаграждението при определянето му в случаите на безплатна правна помощ, понеже същото представлява правна услуга и едноличното адвокатско дружество е регистрирано по ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на „Креди Йес“ ООД, с ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати на С. Г. П., ЕГН **********, с адрес в с. **************** сума в размер на 662,96 лв., представляваща заплатена от ищеца по клаузата за неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем № *****/05.05.2022 г., сключен между страните, и получена от ответника без основание сума, поради настъпило в хода на процеса плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Креди Йес“ ООД, с ЕИК 200688545, да заплати на С. Г. П., ЕГН **********, сумата в размер на 50 лв. – сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Креди Йес“ ООД, с ЕИК 200688545, да заплати на Еднолично адвокатско дружество "Е. И.", с БУЛСТАТ № *********, с адрес на адвокатската кантора: гр.

****************, сумата в размер на 60 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото в полза на материално-затруднено лице.

Начин на плащане на вземанията на ищеца – чрез пощенски запис до С. Г. П., с адрес в с. ****************

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5