Решение № 363 от 07.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Смолян, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четИ.десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря * като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100733 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на И. С. С. против „*“ ООД, в която се твърди от ищцата, че на 09.11.2023 година в град Смолян е сключила с ответника Договор за паричен заем № *, по силата на който ответникът- заемодател й предоставил заем в размер на 1 100,00 лева. Параметрите на отпуснатия заем са посочени в чл.З от договора и са следните: Размер на отпуснатия заем: 1 100,00 лева, Размер на погасителна вноска: 121,07 лв., Ден на плащане: 9-о число, Вид вноска: месечна , ГПР: 48,090 % , Брой вноски: 11 , Месечен лихвен процент: 3.330% , Дата на първо плащане: 09.12.2023 г. , Обезпечение: ДА (посочено в чл.6 по-долу); , Дата на последно плащане: 09.10.2024 г. , Такса за усвояване: няма , Обща сума за плащане: 1 331,75 лв.

Твърди се от ищцата, че въпреки, че в чл.З т.12 от договора за заем е посочено, че общата сума за плащане е в размер на 1 331,75 лева, при направена справка за дължимите суми по кредита установила, че сумата, която трябва да заплати на заемодателя по този договор е в размер на 2 420,00 лева. Оказало се, че на основание чл. 8 от договора й е начислена неустойка в размер на 1088,25 лева за неизпълнение на задължението й по чл.6 от договора за заем да предоставя като обезпечение гарант, отговарящ на условията, посочени в чл.10 ал.2 т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените в чл.6 обезпечения - ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга.

Счита, че клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит, е нищожна. Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. В процесния договор за паричен заем 1 обаче е предвидена неустойка за неизпълнение не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка, която е почти равна на размера на сумата, дадена в заем (1 100,00 лева). Неустойката е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. За да възникне правото на неустойка, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкиионна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно е възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана е неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие е добрите нрави.

Клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Същата е уговорена е цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. Размерът на неустойката не е взет предвид от заемодателят при изчисляване на годишния процент на 2 разходите по кредита, като ако това беше направено, то ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и би надвишил прага по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва). Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26. ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за паричен заем № * към искане № * от 09.11.2023г. е недействителен поради нарушения на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК при сключването му. Претендира и за разноски по водене на делото.

Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който оспорва иска.

Твърди, че по така сключения между страните договор за заем, от страна на ищцата до момента са извършени общо 5 броя плащания в общ размер на 1100,00 лв., с които са покрити задължения за главница, лихви и неустойка, посочени в отговора. Изискването за предоставяне на обезпечение при сключване на договор за заем с ответното дружество е посочено като условие още в общите условия на дружеството, поставени на видно място във всеки един от офисите на дружеството, както и на интернет страницата му. Така посочената неустойка е изчислена на база конкретно зададените от заинтересованото лице параметри на заема - главница, срок на договора, вид на месечните вноски и вид на кредитния продукт, за който е поискал предварителна информация. Ищцата е знаела за условията на дружеството за обезпечаване на заема, разяснени са от консултанта в офиса на дружеството, като на база 3 посочените от ищцата параметри за договор за заем е изчислена неустойка, която би дължала, ако не изпълни условията за обезпечаване на заема. По този начин ищцата предварително е била запозната с последиците от непредоставяне на исканите от дружеството обезпечения, ако сключи договор за заем с ответното дружество. Ищцата е могла да се запознае с условията, при които дружеството предоставя заеми, да ги обмисли и да прецени дали желае да сключи договор за заем при така представените условия на Дружеството. Именно след така направена преценка ищцата е сключил процесния договор за заем. В сключения договор за заем са посочени конкретно сумите за главница, лихва, ГПР и неустойка. Още повече, че в разпоредбата на чл.10 от ОУ, с които ищцата се е запознала преди сключване на договора са посочени условията за обезпечаване на договорите за заем, които ответното дружество сключва с потребителите

Клаузата по чл.8 от договор за паричен заем № * е индивидуално уговорена със заемателката. Тя е съобразена е нейното желание, изразено в молба й за кандидатстване за заем. Заемателкатата предварително е уточнила и индивидуализирала каква е сумата, която иска да получи. Конкретизирала е параметрите, които биха могли да са по нейните възможности - вид, размер, срок, начин на усвояване, размер и брой, както и периодичност на погасителните вноски. Предвид това в договора за заем е уговорен и размерът на неустойката, който е изцяло съобразен е индивидуалните потребности и възможности на заемателката. В този смисъл в текста на договора за заем е включена клаузата на чл.8 с посочване на конкретен размер на неустойка за това неизпълнение. Неустойката обаче, макар и договорена конкретно в договора за заем не е дължима от потребителят в момента на сключване на договора. Тази клауза е уговорена под отлагателно условие - в случай, ще потребителят не предостави поръчител/и в 3 дневен срок след сключване на договора за заем, то тогава неустойката ще бъде дължима от потребителя. По този начин ищцата чрез собственото си поведение е можела да влияе на действието на тази разпоредба и след сключване на договора за заем.

Следва още да се отбележи по отношение на неустойката, че страните по договор за паричен заем № *, с клаузата на чл.8 са постигнали споразумение за дължимост на неустойка за непредставянето на поръчител или банкова гаранция, отговарящи на изисквания на чл.10, ал.2 от ОУ на Дружеството. Това споразумение е постигнато в израз на доброволно формираната воля на страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът на неустойката е изначално определен до точно фиксирана и определена от страните сума, без от длъжникът да се търси нещо в повече. Към момента на сключване на договор, заемателката по него е била съгласна с тази неустойка, изразила е своята воля, посредством подписването на договора. По този начин ищцата предварително е била запозната с размера на последиците, които биха настъпили за нея при непредставяне на исканото обезпечение. Конкретната клауза от договора е израз на признатата в чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето. Уговорената по този начин неустойка отговаря на присъщата й съгласно чл.92, ал. 1 от ЗЗД обезпечителна функция. Налице е пълно съответствие между съзнаваното желание и неговото външно проявление, като страните по процесния договор в 4 рамките на свободата на договаряне са се съгласили, че неустойка се дължи и са определили нейния размер. Още при подписване на договора страните са определили ясно кое е задължението, каква е дължимата лихва, какво би могло да бъде неизпълнението, а размерът на неустойката е предварително точно определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. В тази връзка задължението на заемателкатат по договор за паричен заем № * е формулирано ясно: да върне заетата сума, да заплати възнаградителна лихва за периода на договора, както и ако не предостави обезпечение в тридневен срок от подписването на договора да заплати договорената неустойка по чл. 8. При сключване на процесният договор за паричен заем, страните по него са действали в рамките на свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД) и по тяхна воля са формулирали клаузата по чл.8 по начин, който да гарантира изпълнението на задълженията на заемателката (обезпечителна функция), да осигури обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди при неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да санкционира неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна (санкционна функция). Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл.9 ЗЗД). С нея страните уговорят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Самият договор за заем има за предмет предоставяне на потребителски кредит по смисъла на ЗПК, като са спазени изискванията към този тип договори.