Решение № 6854 от 13.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6854 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100507365 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Н. Л. срещу Решение № 6127/07.04.2025 г., поправено с решение № 6329/09.04.2025 г., постановени по гр.д. № 28604/2024 г. по описа на СРС, ГО, 37 състав, което като неправилно се обжалва изцяло.

В жалбата са развити оплаквания за неправилни изводи въз основа на събраните по делото доказателства за установени нужди на въззиваемия – пълнолетен, учащ във висше учебно заведение, редовна форма на обучение, от месечна издръжка в размер на 1000 лева, както и за доходи на въззивникът позволяващи му да заплаща издръжка в присъдения размер. Акцентирано е, че съдът неправилно е преценил възможностите на въззивника въз основа на доходите му от 2003 г., а не въз основа на тези от 2024 г., респ. 2025 г. Поддържа се, че с месечен доход от 2550 лева на въззивника е невъзможно да заплаща издръжка в какъвто и да е размер на въззивияемия, още повече, че има задължение да заплаща издръжка и на другото си пълнолетно, учащо във висше учебно заведение свое дете в размер на 1000 лева. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция по чл.144, пр.2, вр. с 149 СК и чл.146, ал.1 СК да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна.

В съдебно заседание поддържа, че една издръжка в размер на 400 - 450 лева би 1 задоволила нуждите на въззиваемата стана, но не е направил частично оттегляне на въззивната си жалба. Претендира разноски.

Въззиваемата страна И. А. Л. оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

С Решение № 6127/07.04.2025 г., поправено с решение № 6329/09.04.2025 г., постановени по гр.д. № 28604/2024 г., СРС, 37 състав, е осъдил А. Н. Л. да заплаща на пълнолетния си, учащ редовно във висше учебно заведение, син И. А. Л. месечна издръжка в размер на 1000 лева, считано от 01.01.2024 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава.

Първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати по сметка на СРС държавна такса от 1440 лева, а на ищцата – разноски от 1200 лева, и е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото досежно възможностите на въззивника да дава на въввиваемия, негов син, като пълнолетен, учащ във висше учебно заведение, редовна форма на обучение, месечна издръжка в размер на 1000 лева до завършване на висше образование, но не повече от навършване на 25 годишна възраст, респ. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката.

Възможността за доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя поширока материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от родителя. Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете

Пред първоинстанционния съд са представени доказателства, видно от които въззивникът е получавал следно месечен трудов доход в размер на около 9440 лева до м.август 20203 г., включително, респ. в размер на около 9488 лева до м.юни 2024 г., включително. От 01.07.2024 г. основното му трудово възнаграждение е в размер на 2525 лева, като са налице данни за начислен месечен облагаем доход за месец юли 2024 г. в размер на 3009.80 лева (л.90 от делото на СРС) и получавана пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 237.56 лева. Наред с това по делото е безспорно установено, че за календарната 2023 г. въззивникът е получил доходи различни от трудовите в размер на 200 500 лева, а за календарната 2024 г. в размер на 206 000 лева. Осъден е да заплаща 2 издръжка на пълнолетния си син Н. Л. в размер на 1000 лева месечно.

Същевременно е установено, че въззиваемият И. Л. е студент в МУ-София, редовна форма на обучение по специалност „ Дентална медицина“, не е навършил 25 годишна възраст, не притежава имущество, от което да реализира доходи, не реализира трудови или приравнени на тях доходи след м.май 2023 г., като не е установено след тази дата да получава доходи, от които да може да се издържа.

Пред въззивната инстанция са ангажирани доказателства за наличие на трудово правоотношение на ответника с „А.Н.Л.- България“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е (от справка в ТР), като за периода м.октомври 2024 г. – м.септември 2025 г., включително е получил брутен трудов доход в общ размер от 68819.84 лева, респ. средно месечен брутен трудов доход за периода в размер на около 5735 лева, при нетно трудово възнаграждение за последните месеци от периода в размер между 8070 -8113 лева (л.19 от делото на СГС).

Ангажирани са и доказателства, от които се установява, че за периода 01.01.2024 г. – 31.10.2025 г. въззиваемият не е реализирал осигурителни доходи, а здравно-осигурителните му вноски са поети от МУ-София.

При така установените по делото факти, въззивният съд намира, че имущественото състояние на въззивника, развИ.ата от него търговска дейност и способността му да полага труд, определят материалните му възможности да заплаща присъдената от районния съд месечна издръжка, въпреки обстоятелството, че дължи издръжка на друго учащо, пълнолетно свое дете. Средно месечните трудови доходи на въззивника, значително надхвърлящи по размер средната работна заплата за страната и получените от последния извън трудови доходи за предходните две години, при съобразяване на обстоятелството, че въззиваемият учи медицина и възможността му да полага труд е сведена до минимум, мотивират извод, че изплащането на месечна издръжка в размер на 1000 лева на пълнолетния, учащ във висше учебно заведение И. Л., не би представлявало особено затруднение за бащата.

Първоинстанционното решение е правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, право на разноски има само въззиваемият. Последният е доказал действително сторени такива в размер на 500 лева- заплатено адвокатско възнаграждение, които въззивникът следва да бъде осъден да му заплати.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6127/07.04.2025 г., поправено с решение №

6329/09.04.2025 г., постановени по гр.д. № 28604/2024 г. по описа на СРС, ГО, 37 състав.

ОСЪЖДА А. Н. Л., ЕГН **********, да заплати на И. А. Л., ЕГН **********, сумата от 500 лева – разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4